1Сулейман породнился с фараоном, царём Египта, женившись на его дочери. Он поселил её в Городе Давуда, пока не закончил строить свой дворец, храм Вечного и стену вокруг Иерусалима. (2Пар 1:3)2А народ, по-прежнему, приносил жертвы в святилищах на возвышенностях, потому что храм для поклонения Вечному всё ещё не был построен.3Сулейман любил Вечного, следуя наказам своего отца Давуда, но и он приносил жертвы и возжигал благовония, находящиеся в сосудах, в святилищах на возвышенностях.4Царь отправился в Гаваон, чтобы принести жертвы, потому что там было самое главное из святилищ, и вознёс на том жертвеннике тысячу всесожжений.5В Гаваоне Вечный явился Сулейману во сне ночью. Всевышний сказал: – Проси у Меня, чего хочешь.6Сулейман ответил: – Ты явил Твоему рабу, моему отцу Давуду, великую милость, так как он был верен Тебе, праведен и прям сердцем. Ты сохранил эту великую милость и даровал ему сына, чтобы тот сегодня сел на его престол.7И теперь, Вечный, мой Бог, Ты сделал Твоего раба царём вместо моего отца Давуда. Но я совсем молод и не знаю, как исполнять свой долг.8Твой раб – среди Твоего народа, который Ты избрал, великого народа, слишком многочисленного, чтобы его пересчитать или исчислить.9Дай Твоему рабу разумное сердце, чтобы править Твоим народом и различать между добром и злом. Ведь кто способен править Твоим многочисленным народом?10Владыка был доволен, что Сулейман просил об этом.11Всевышний сказал ему: – Так как ты просил об этом и не просил себе ни долгой жизни, ни богатства, ни смерти своим врагам, но лишь мудрости, чтобы разумно судить,12Я исполню то, о чём ты просил. Я даю тебе мудрое и разумное сердце, и как до тебя не было подобного тебе, так и после тебя никто с тобой не сравнится.13Более того, Я даю тебе и то, о чём ты не просил, – и богатство, и славу, так что при твоей жизни среди царей тебе не будет равного.14И если ты будешь ходить Моими путями и слушаться Моих установлений и повелений, как делал твой отец Давуд, Я дам тебе долгую жизнь.15Тут Сулейман проснулся и понял, что это был сон. Он пришёл в Иерусалим, встал перед сундуком соглашения с Владыкой и принёс всесожжения и жертвы примирения. После этого он устроил для всего двора пир.
Мудрое разрешение спора
16Однажды к царю пришли две женщины-блудницы и встали перед ним.17Одна из них сказала: – О мой господин! Мы с этой женщиной живём в одном доме, и когда она была в доме, я родила.18А на третий день после этого родила и она. Мы были вместе, никого с нами в доме не было, только мы вдвоём.19Ночью сын этой женщины умер, потому что она случайно задавила его во сне.20Среди ночи она поднялась и взяла моего сына, пока твоя рабыня спала. Она положила его к своей груди, а своего мёртвого сына положила к моей груди.21Утром я встала, чтобы покормить своего сына, а он мёртвый, но когда я рассмотрела его на свету, мне стало ясно, что это не мой сын, которого я родила.22Другая женщина сказала: – Нет! Тот, что живой, – это мой сын, твой – тот, что мёртвый! Но первая настаивала: – Нет! Тот, что мёртвый, – твой, а живой – мой! И так они препирались перед царём.23Царь сказал: – Одна говорит: «Мой сын жив, а твой мёртв», а другая говорит: «Нет! Твой сын мёртв, а мой жив».24Затем царь сказал: – Принесите мне меч. И царю принесли меч.25Тогда он повелел: – Разрубите живого ребёнка надвое и дайте одну половину этой женщине, а другую – той.26У той женщины, чей сын был жив, вздрогнуло сердце от жалости к своему сыну, и она сказала царю: – О мой господин! Отдайте ей ребёнка живым! Не убивайте его! Но другая сказала: – Ни я, ни ты его не получим. Разрубите его!27Тогда царь постановил: – Отдайте живого ребёнка первой женщине. Не убивайте его, она его мать.28Когда весь Исраил услышал о приговоре, который вынес царь, они стали уважать его, потому что увидели, что в нём мудрость от Всевышнего, чтобы творить суд.
1А Соломон се сроди с египетския цар фараон, като взе фараоновата дъщеря; царят я доведе да живее в Давидовия град, докато завърши съграждането на своя дом, на ГОСПОДНИЯ дом и на стената около Йерусалим. (2Цар 5:7; 3Цар 6:1; 3Цар 7:1; 3Цар 7:8; 3Цар 9:15; 3Цар 9:19; 3Цар 9:24)2Но народът принасяше жертви по високите места, понеже до онова време нямаше дом, съграден за ГОСПОДНЕТО име. (Лев 17:3; Втор 12:2; Втор 12:4; Втор 12:5; 3Цар 22:43)3И Соломон възлюби ГОСПОДА и ходеше в повеленията на баща си Давид. Само че принасяше жертви и кадеше по високите места. (Втор 6:5; Втор 30:16; Втор 30:20; 3Цар 3:6; 3Цар 3:14; Пс 31:23; Рим 8:28; 1Кор 8:3)4Един ден царят отиде в Гаваон, за да принесе там жертва, защото това беше главното високо място. Соломон принесе хиляда всеизгаряния на онзи жертвеник. (1Пар 16:39; 2Пар 1:3)5А в Гаваон ГОСПОД се яви на Соломон на сън през нощта. Бог му каза: Искай, каквото желаеш да ти дам. (Чис 12:6; 3Цар 9:2; 2Пар 1:7; Мф 1:20; Мф 2:13; Мф 2:19)6А Соломон отговори: Ти показа голяма милост към слугата Си, баща ми Давид, понеже той ходи пред Тебе във вярност, правда и сърдечна правота спрямо Тебе. Ти си запазил за него тази голяма милост, че си му дал син да седи на престола му, както е днес. (3Цар 1:48; 3Цар 2:4; 3Цар 9:4; 4Цар 20:3; 2Пар 1:8; Пс 15:2)7Сега, ГОСПОДИ, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давид. А аз съм малко момче; не зная как да постъпвам[1]. (Чис 27:17; 1Пар 29:1)8Слугата Ти е сред Твоя народ, който Ти си избрал, народ многоброен, който поради множеството си не може да се изброи, нито да се пресметне. (Быт 13:16; Быт 15:5; Втор 7:6)9И така, дай на слугата Си разумно сърце, за да съди народа Ти, за да различава между добро и зло. Защото кой може да съди този Твой голям народ?! (2Пар 1:10; Пс 72:1; Пс 72:2; Прит 2:3; Евр 5:14; Иак 1:5)10Тези думи бяха угодни на Господа, понеже Соломон поиска именно това.11И Бог му каза: Понеже ти поиска това, а не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, а поиска за себе си разум, за да разбираш правосъдие, (Иак 4:3)12ето, сторих според желанието ти. Дадох ти мъдро и разумно сърце, така че преди тебе не е имало подобен на тебе, нито след тебе ще се издигне подобен на теб. (3Цар 4:29; 3Цар 5:12; 3Цар 10:24; Еккл 1:16; 1Ин 5:14; 1Ин 5:15)13А при това ти дадох и каквото не си поискал – и богатство, и слава, така че между царете няма да има подобен на тебе през всичките ти дни. (3Цар 4:21; 3Цар 4:24; 3Цар 10:23; 3Цар 10:25; Прит 3:16; Мф 6:33; Еф 3:20)14Ако ходиш в Моите пътища и пазиш наредбите и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти. (3Цар 15:5; Пс 91:16; Прит 3:2)15Соломон се събуди и разбра, че това беше сън. След това дойде в Йерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертва всеизгаряния, принесе мирни приноси и направи угощение за всичките си слуги. (Быт 40:20; Быт 41:7; 3Цар 8:65; Есф 1:3; Дан 5:1; Мр 6:21)
Соломон съди с мъдрост
16Тогава при царя дойдоха две блудници и застанаха пред него. (Чис 27:2)17Едната жена каза: О, господарю мой! Аз и тази жена живеем в една къща. И аз родих, докато живеех с нея в къщата.18А на третия ден, след като родих аз, роди и тази жена. Ние бяхме сами заедно, нямаше външен човек с нас в къщата, само ние двете бяхме вътре.19И през нощта синът на тази жена умрял, понеже легнала върху него.20А тя, като станала посред нощ, взела сина ми от мене, докато слугинята ти спеше, и го сложила на своя скут, а своя мъртъв син сложила на моята пазва.21И призори, като станах, за да накърмя сина си, той беше мъртъв. Но на сутринта, като го разгледах, видях, че не беше моят син, когото бях родила.22А другата жена каза: Не, живият е моят син, а мъртвият е твоят син. А първата жена каза: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син. Така двете се препираха пред царя.23Тогава царят каза: Едната от вас казва: Този, живият, е моят син, а мъртвият е твоят син; а другата твърди: Не, мъртвият е твоят син, а живият е моят син.24Царят нареди: Донесете ми меч. И донесоха меч пред царя.25И царят каза: Разделете на две живото дете и дайте половината на едната майка и половината на другата.26Тогава онази жена, чието беше живото дете, каза на царя (защото сърцето и я заболя за сина и): О, господарю мой! Дай на нея живото дете и не го убивай. А другата каза: Нито мое да е, нито твое; разделете го. (Быт 43:30; Ис 49:15; Иер 31:20; Ос 11:8)27Тогава царят отговори: Дайте на тази живото дете и не го убивайте. Тази жена е майка му.28И целият Израил чу за съда, който царят отсъди. И се бояха от царя, защото видяха, че в него имаше Божия мъдрост, за да раздава правосъдие. (3Цар 3:9; 3Цар 3:11; 3Цар 3:12)