1Когда приблизился смертный час Давуда, он дал своему сыну Сулейману наставление.2– Я ухожу путём всей земли, – сказал он. – Будь твёрд, мужествен3и исполняй то, чего требует Вечный, твой Бог. Ходи Его путями и исполняй Его установления и повеления, Его законы и заповеди, как написано в Законе Мусы, чтобы тебе преуспеть во всём, что бы ты ни делал и куда бы ни шёл,4и чтобы Вечный исполнил Своё слово, которое Он сказал обо мне: «Если твои потомки будут внимательны к путям своим и будут ходить передо Мной в истине от всего сердца и от всей души, то ты никогда не лишишься преемника на престоле Исраила».5Далее, ты сам знаешь о том, что сделал мне Иоав, сын Церуи, что сделал он с двумя военачальниками Исраила – Авнером, сыном Нера, и Амасой, сыном Иетера. Он убил их, мстя во время мира за кровь, что была пролита на войне, и запятнал кровью войны пояс на бёдрах и сандалии на ногах[1]. (2Цар 3:17; 2Цар 20:4)6Действуй по своей мудрости, но не дай его седой голове сойти в могилу[2] с миром.7А сыновьям Барзиллая из Галаада яви милость, и пусть они будут в числе тех, кто ест за твоим столом. Они пришли ко мне, когда я бежал от твоего брата Авессалома[3]. (2Цар 17:27; 2Цар 19:31)8Ещё у тебя есть Шимей, сын Геры, вениамитянин из Бахурима. Он осыпал меня страшными проклятиями в день, когда я шёл в Маханаим. Когда он вышел встречать меня к Иордану, я поклялся ему Вечным: «Я не предам тебя мечу».9Но теперь не считай его невиновным. Ты мудрый человек, ты поймёшь, что с ним сделать. Сведи его седую голову в могилу в крови[4]. (2Цар 16:5; 2Цар 19:15)
Смерть Давуда
10И Давуд упокоился со своими предками и был похоронен в Городе Давуда. (1Пар 29:26)11Он правил Исраилом сорок лет – семь лет в Хевроне и тридцать три года в Иерусалиме.12А на престол своего отца Давуда сел Сулейман, и царство его упрочилось.
Казнь Адонии
13Адония, сын Хаггиты, пришёл к матери Сулеймана Вирсавии. Вирсавия спросила его: – С миром ли ты пришёл? – С миром, – ответил он.14Затем он спросил: – Могу ли я с тобой поговорить? – Говори, – ответила она.15– Ты знаешь, – сказал он, – что царство было моим, и на меня смотрел весь Исраил как на будущего царя. Но всё изменилось, и царство перешло к моему брату, ведь оно было суждено ему от Вечного.16И вот я прошу тебя об одном. Не откажи мне. – Говори, – сказала она.17Он сказал: – Прошу тебя, поговори с царём Сулейманом – тебе он не откажет, – чтобы он отдал мне в жёны шунемитянку Авишаг.18– Хорошо, – ответила Вирсавия. – Я поговорю о тебе с царём.19Когда Вирсавия пришла к царю Сулейману поговорить с ним об Адонии, царь встал, чтобы встретить её, поклонился ей и сел на свой престол. Он велел принести престол для царской матери, и она села по правую руку от него.20– У меня к тебе маленькая просьба, – сказала она. – Не откажи мне. Царь ответил: – Проси, моя мать, я не откажу тебе.21И она сказала: – Пусть шунемитянку Авишаг отдадут в жёны твоему брату Адонии.22Царь Сулейман ответил матери: – И зачем ты просишь для Адонии шунемитянку Авишаг? Проси уж для него и царство – он ведь мой старший брат! Да, для него, для священнослужителя Авиатара и для Иоава, сына Церуи!23И царь Сулейман поклялся Вечным: – Пусть Всевышний сурово накажет меня, если Адония не заплатит за эту просьбу жизнью!24Верно, как и то, что жив Вечный, Который утвердил меня и посадил меня на престол моего отца Давуда и укрепил мой дом, как и обещал, – Адония сегодня же будет предан смерти!25Царь Сулейман отдал приказ Бенаи, сыну Иодая, и тот убил Адонию.
Наказание Авиатара и смерть Иоава
26А священнослужителю Авиатару царь сказал: – Ступай в Анатот, к своим полям. Ты заслуживаешь казни, но сегодня я не предам тебя смерти, потому что ты носил сундук[5] Владыки Вечного перед моим отцом Давудом и делил все тяготы жизни с моим отцом. (Исх 25:10)27И Сулейман отстранил Авиатара от служения Вечному, исполняя этим слово, которое Вечный сказал в Шило о доме Илия[6]. (1Цар 2:27)28Когда новости дошли до Иоава, а Иоав поддержал Адонию, хотя и не поддержал Авессалома, он вбежал в священный шатёр Вечного и схватился за рога жертвенника[7]. (3Цар 1:50)29Царю Сулейману доложили, что Иоав убежал в священный шатёр Вечного и находится у жертвенника. И Сулейман приказал Бенаи, сыну Иодая: – Иди, убей его!30Беная вошёл в священный шатёр Вечного и сказал Иоаву: – Так говорит царь: «Выходи!» Но тот ответил: – Нет, я умру здесь. Беная доложил царю: – Вот так ответил мне Иоав.31Тогда царь приказал Бенае: – Сделай, как он говорит. Срази его и похорони, и тем очисть меня и дом моего отца от вины за невинную кровь, что пролил Иоав.32Вечный воздаст ему за кровь, которую он пролил, потому что он без ведома моего отца Давуда напал на двух человек и убил их мечом. Оба они – Авнер, сын Нера, военачальник Исраила, и Амаса, сын Иетера, военачальник Иудеи, – были праведнее и лучше его.33Пусть вина за их кровь падёт на голову Иоава и его потомков навеки. Но на Давуде и его потомках, его доме и престоле пусть навеки будет мир Вечного.34Беная, сын Иодая, пошёл и убил Иоава, и его похоронили на его участке в пустыне.35Царь поставил Бенаю, сына Иодая, над войском вместо Иоава и заменил Авиатара священнослужителем Цадоком.
Смерть Шимея
36После этого царь послал за Шимеем и сказал ему: – Построй себе дом в Иерусалиме и живи там, больше никуда не ходи.37Знай, в тот день, когда ты уйдёшь и пересечёшь реку Кедрон, ты умрёшь и сам будешь виновен в своей гибели.38Шимей ответил царю: – Хорошо. Твой раб сделает так, как сказал господин мой царь. И Шимей оставался в Иерусалиме долгое время.39Но три года спустя двое из рабов Шимея убежали к царю города Гата Ахишу, сыну Маахи, и Шимею донесли: – Твои рабы в Гате.40Тогда он оседлал осла и отправился к Ахишу в Гат искать рабов. Так Шимей ушёл и привёл рабов из Гата.41Когда Сулейману доложили, что Шимей уходил из Иерусалима в Гат и вернулся,42царь призвал Шимея и сказал ему: – Разве я не взял с тебя клятву Вечным и не предупредил тебя: «Знай, в тот день, когда ты пойдёшь, куда бы то ни было, ты умрёшь»? Ты тогда сказал мне: «Хорошо. Я буду послушен».43Почему же ты не сдержал клятву Вечному и не послушался моего повеления?44Ещё царь сказал Шимею: – В своём сердце ты хранишь память обо всём том зле, которое ты сделал моему отцу Давуду. Теперь Вечный воздаст тебе за твоё злодеяние.45А царь Сулейман будет благословен, и престол Давуда останется непоколебимым перед Вечным вовеки.46И царь отдал приказ Бенаи, сыну Иодая, и тот вышел и убил Шимея. Так царство надёжно упрочилось во власти Сулеймана.
1Когато наближи времето на Давид да умре, той заръча на сина си Соломон: (Быт 47:29; Втор 31:14)2Аз отивам по пътя на целия свят. Ти се крепи и бъди мъжествен. (Втор 17:19; Втор 17:20; Нав 23:14)3Пази заръките на ГОСПОДА, твоя Бог, ходи в пътищата Му и пази наредбите Му, заповедите Му, законите Му и свидетелствата Му, както е писано в Моисеевия закон, за да успяваш във всичко, каквото правиш, и накъдето и да се обръщаш; (Втор 29:9; Нав 1:7; 1Пар 22:12; 1Пар 22:14)4за да утвърди ГОСПОД думата, с която е говорил за мене, като е казал: Ако внимават синовете ти в пътя си, да ходят пред Мене в истина от цялото си сърце и от цялата си душа, няма да липсва от тебе мъж върху Израилевия престол. (2Цар 7:12; 2Цар 7:13; 2Цар 7:25; 3Цар 8:25; 4Цар 20:3; Пс 132:12)5Освен това ти знаеш какво направи Йоав, Саруиният син, на двамата военачалници на Израилевите войски – на Авенир, Нировия син, и на Амаса, Етеровия син, които уби, като проля кръв в мирно време и обагри с кръв пояса, който беше около кръста му, и обувките, които бяха на краката му. (2Цар 3:27; 2Цар 3:39; 2Цар 18:5; 2Цар 18:12; 2Цар 18:14; 2Цар 19:5; 2Цар 20:10)6Постъпвай според мъдростта си и не оставяй белите му коси да слязат с мир в гроба. (3Цар 2:9; Прит 20:26)7Но покажи благост към синовете на галаадеца Верзелай и нека те бъдат между онези, които ядат на трапезата ти. Защото с храна те дойдоха при мене, когато бягах от брат ти Авесалом. (2Цар 9:7; 2Цар 9:10; 2Цар 17:27; 2Цар 19:28; 2Цар 19:31; 2Цар 19:38)8Ето, с теб е вениаминецът Семей, Гираевият син, от Ваурим, който ме прокле с горчива клетва в деня, когато отидох в Маханаим. Той обаче слезе да ме посрещне при Йордан и аз му се заклех в ГОСПОДА: Няма да те убия с меч. (2Цар 16:5; 2Цар 19:18; 2Цар 19:23)9Сега не го смятай за невинен, защото си мъдър човек и знаеш какво трябва да му направиш, за да сведеш белите му коси с кръв в гроба. (Быт 42:38; Быт 44:31; Исх 20:7; Иов 9:28)10Така Давид заспа с бащите си и беше погребан в Давидовия град. (2Цар 5:7; 3Цар 1:21; Деян 2:29; Деян 13:36)11А времето, през което Давид царува над Израил, беше четиридесет години. Седем години царува в Хеврон и тридесет и три години – в Йерусалим. (2Цар 5:4; 1Пар 29:26; 1Пар 29:27)
Начало на царуването на Соломон
12Соломон седна на престола на баща си Давид; и царството му се закрепи твърдо. (1Пар 29:23; 2Пар 1:1)13Тогава Адония, Агитиният син, дойде пред Витсавее, Соломоновата майка. А тя попита: С мир ли идваш? И той отговори: С мир. (1Цар 16:4; 1Цар 16:5)14После Адония каза: Имам да ти кажа едно нещо. Тя отвърна: Казвай.15Тогава той започна: Ти знаеш, че на мене принадлежеше царството и че към мене целият Израил беше обърнал лицето си с очакване да царувам. Царството обаче се отклони и се падна на брат ми, защото от ГОСПОДА му дойде. (3Цар 1:5; 1Пар 22:9; 1Пар 22:10; 1Пар 28:5; Прит 21:30; Дан 2:21)16Сега имам една молба към тебе; не ми я отказвай. И тя му отговори: Казвай.17Адония проговори: Кажи, моля те, на цар Соломон (защото няма да ти откаже) да ми даде за жена сунамката Ависага. (3Цар 1:3; 3Цар 1:4)18А Витсавее каза: Добре; ще говоря за тебе на царя.19И така, Витсавее влезе при цар Соломон да му говори за Адония. Царят стана да я посрещне и и се поклони; после, като седна на престола си, каза да положат престол и за царската майка; и тя седна отдясно му. (Исх 20:12; Пс 45:9)20Тогава тя каза: Една малка молба имам към тебе; не ми я отказвай. А царят и отговори: Искай, майко моя, защото няма да ти откажа.21И тя каза: Нека сунамката Ависага бъде дадена на брат ти Адония за жена.22Но цар Соломон запита майка си: А защо искаш сунамката Ависага за Адония? Искай за него и царството (защото ми е по-голям брат); да! – за него, за свещеника Авиатар и за Йоав, Саруиния син. (3Цар 1:7)23Тогава цар Соломон се закле в ГОСПОДА: Така да ми направи Бог – да! – и повече да прибави, ако Адония не е изговорил тези думи против живота си. (Руф 1:17)24Сега се заклевам в живота на ГОСПОДА, Който ме утвърди и ме постави да седна на престола на баща ми Давид и Който ми направи дом, както е обещал, днес Адония непременно ще бъде умъртвен. (2Цар 7:11; 2Цар 7:13; 1Пар 22:10)25И така, цар Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, да изпълни заповедта му, който нападна Адония и го уби.26А на свещеника Авиатар царят каза: Иди в Анатот, на нивите си. Въпреки че заслужаваш смърт, сега няма да те убия, понеже ти си носил ковчега на Господа ЙЕХОВА пред баща ми Давид и понеже си изстрадал всичко, което е изстрадал и баща ми. (Нав 21:18; 1Цар 22:20; 1Цар 22:23; 1Цар 23:6; 2Цар 15:24; 2Цар 15:29)27Така Соломон отблъсна Авиатар да не бъде свещеник на ГОСПОДА, за да се изпълни словото, което ГОСПОД беше говорил в Сило за Илиевия дом. (1Цар 2:31)28А когато за това стигна слух до Йоав (защото Йоав поддържаше Адония, макар и да не беше на страната на Авесалом), Йоав побегна в ГОСПОДНИЯ шатър и се хвана за роговете на жертвеника. (3Цар 1:7; 3Цар 1:50)29И известиха на цар Соломон: Йоав побегна в ГОСПОДНИЯ шатър и е при жертвеника. Тогава Соломон прати Ванайя, Йодаевия син, като каза: Иди, нападни го.30И така, Ванайя отиде в ГОСПОДНИЯ шатър и каза на Йоав: Така казва царят: Излез. А той отговори: Не, тук ще умра. И Ванайя извести на царя: Така каза Йоав и такъв отговор ми даде.31А царят му каза: Направи, както е казал; нападни го и го погреби, за да изгладиш от мен и от бащиния ми дом невинната кръв, която Йоав е пролял. (Исх 21:14; Чис 35:33; Втор 19:13; Втор 21:8; Втор 21:9)32ГОСПОД ще възвърне проляната от него кръв на неговата глава, понеже той нападна двама мъже, по-праведни и по-добри от него, и ги уби с меч, без да знае баща ми Давид: Авенир, Нировия син, Израилевия военачалник, и Амаса, Етеровия син, Юдовия военачалник. (Суд 9:24; Суд 9:57; 2Цар 3:22; 2Цар 20:10; 2Пар 21:13; Пс 7:16)33Така кръвта им ще се възвърне върху Йоавовата глава и върху главата на потомството му довека. А на Давид, на потомството му, на дома му и на престола му ще бъде мир от ГОСПОДА довека. (2Цар 3:29; Прит 25:5)34Тогава Ванайя, Йодаевият син, влезе, нападна го и го уби. И Йоав беше погребан у дома си в пустинята.35Вместо него царят постави свещеник Садок. (Чис 25:11; 1Цар 2:35; 3Цар 2:27; 1Пар 6:53; 1Пар 24:3)36Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Построй си къща в Йерусалим и живей там, и не излизай оттам на никъде; (2Цар 16:5; 3Цар 2:8)37защото бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и преминеш потока Кедрон, непременно ще бъдеш убит и кръвта ти ще бъде на твоята глава. (Лев 20:9; Нав 2:19; 2Цар 1:16; 2Цар 15:23)38Семей отвърна на царя: Добре. Както каза господарят ми, царят, така ще стори слугата ти. И Семей живя в Йерусалим дълго време.39След три години двама от Семеевите слуги побегнаха при гетския цар Анхус, Мааховия син. И известиха на Семей: Слугите ти са в Гет. (1Цар 27:2)40Тогава Семей стана, оседла осела си и отиде в Гет при Анхус, за да потърси слугите си. Така Семей отиде и доведе слугите си от Гет.41Съобщиха на Соломон, че Семей ходил от Йерусалим в Гет и се върнал.42Тогава царят прати да повикат Семей и му каза: Не те ли заклех в ГОСПОДА и не те ли предупредих, като ти казах: Бъди сигурен, че в деня, когато излезеш и отидеш извън града, където и да е, непременно ще умреш? И ти не ми ли отговори: Добра е думата, която чух?43Защо не опази ГОСПОДНЯТА клетва и заповедта, която ти дадох?44Царят каза още на Семей: Ти знаеш цялото зло, причинено на баща ми Давид, което се таи в сърцето ти. Затова ГОСПОД ще възвърне злото ти на твоята глава; (2Цар 16:5; Пс 7:16; Иез 17:19)45а цар Соломон ще бъде благословен и Давидовият престол – утвърден пред ГОСПОДА до века. (Прит 25:5)46Тогава царят заповяда на Ванайя, Йодаевия син; и той излезе, нападна Семей и го уби. И царството се утвърди в Соломоновата ръка. (3Цар 2:12; 2Пар 1:1)