1Давуд спросил: – Остался ли из дома Шаула кто-нибудь, кому я мог бы оказать милость ради Ионафана?2В доме Шаула был слуга по имени Цива. Его позвали к Давуду, и царь спросил его: – Ты Цива? – Рад служить тебе, – ответил тот.3Царь спросил: – Есть ли кто ещё живой в доме Шаула, кому я мог бы оказать милость, как и обещал перед Всевышним? Цива ответил царю: – Остался ещё сын Ионафана. Он хромой на обе ноги.4– Где же он? – спросил царь. Цива ответил: – Он в доме Махира, сына Аммиила, в селении Ло-Девар.5И царь Давуд послал забрать его из Ло-Девара, из дома Махира, сына Аммиила.6Когда Мефи-Бошет, сын Ионафана, внук Шаула, пришёл к Давуду, он поклонился ему, пав лицом на землю. Давуд сказал: – Мефи-Бошет! – Я твой раб, – ответил тот.7– Не бойся, – сказал ему Давуд, – потому что я непременно окажу тебе милость ради твоего отца Ионафана. Я верну тебе всю землю, которая принадлежала твоему деду Шаулу, и ты всегда будешь есть за моим столом.8Мефи-Бошет поклонился и сказал: – Кто такой твой раб, чтобы тебе обращать внимание на такого мёртвого пса, как я?9Царь призвал слугу Шаула Циву и сказал ему: – Я отдал внуку твоего господина всё, что принадлежало Шаулу и его семье.10Вместе со своими сыновьями и слугами ты должен обрабатывать для него землю и собирать урожай, чтобы у внука твоего господина была еда. А Мефи-Бошет, внук твоего господина, всегда будет есть за моим столом. (У Цивы же было пятнадцать сыновей и двадцать слуг.)11Цива сказал царю: – Твой раб исполнит всё, что господин мой царь приказывает сделать своему рабу. И Мефи-Бошет ел за столом Давуда, как один из сыновей царя.12У Мефи-Бошета был маленький сын по имени Миха. Все домашние Цивы были слугами Мефи-Бошета.13Мефи-Бошет жил в Иерусалиме, потому что он всегда ел за царским столом. Он был хромой на обе ноги.
1След това Давид каза: Остана ли още някой от Сауловия дом, на когото да покажа благост заради Йонатан? (1Цар 18:3; 1Цар 20:14; 1Цар 20:42; Прит 27:10)2Имаше един слуга от Сауловия дом на име Сива. Повикаха го при Давид и царят му каза: Ти ли си Сива? А той отговори: Аз съм, твоят слуга. (2Цар 16:1; 2Цар 19:17; 2Цар 19:29)3Царят го попита: Не остана ли още някой от Сауловия дом, на когото да покажа Божия благост? И Сива отговори на царя: Има още един Йонатанов син, болен в краката. (1Цар 20:14; 2Цар 4:4)4Царят му каза: Къде е той? А Сива отговори на царя: Той е в къщата на Махир, Амииловия син, в Лодавар. (2Цар 17:27)5Тогава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махир, Амииловия син, от Лодавар.6И когато Мемфивостей, син на Йонатан, Сауловия син, дойде при Давид, падна на лице и се поклони. И Давид каза: Мемфивостей! А той отговори: Аз съм, твоят слуга.7Давид му каза: Не бой се. Бъди сигурен, че ще покажа благост към тебе заради баща ти Йонатан и ще ти възвърна всички земи на дядо ти Саул. Ти винаги ще ядеш хляб на моята трапеза. (2Цар 9:1; 2Цар 9:3)8А той му се поклони и каза: Кой е слугата ти, за да погледнеш милостиво на такова умряло куче като мене? (1Цар 24:15; 2Цар 16:19)9Тогава царят повика Сауловия слуга Сива и му каза: Всичко, което принадлежеше на Саул и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти. (2Цар 16:4; 2Цар 19:29)10Ти ще му обработваш земята – ти, синовете ти и слугите ти, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб да яде. Но Мемфивостей, синът на господаря ти, винаги ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги.) (2Цар 9:7; 2Цар 9:11; 2Цар 9:13; 2Цар 19:17; 2Цар 19:28)11Сива каза на царя: Всичко, което заповяда господарят ми, царят, на слугата си, ще бъде изпълнено. А Мемфивостей, продължи царят, ще яде на моята трапеза като един от царските синове.12Мемфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостей. (1Пар 8:34)13Така Мемфивостей живееше в Йерусалим и винаги ядеше на царската трапеза. А той беше сакат и с двата крака. (2Цар 9:3; 2Цар 9:7; 2Цар 9:10)