1Некоторое время спустя Давуд разбил филистимлян, покорил их и захватил их главный город[1]. (1Пар 18:1)2Ещё Давуд разбил моавитян. Он положил их на землю и отмерил их верёвкой. Каждые две верёвки были преданы смерти, а третьей была оставлена жизнь. Так моавитяне покорились Давуду и стали платить ему дань.3Ещё Давуд разбил Ададезера, сына Рехова, царя Цовы, когда тот шёл, чтобы восстановить свою власть у реки Евфрат.4Давуд захватил тысячу семьсот всадников и двадцать тысяч пеших воинов. Он подрезал сухожилия всем колесничным коням, оставив из них лишь сотню.5Когда на помощь Ададезеру, царю Цовы, пришли сирийцы Дамаска, Давуд поразил из них двадцать две тысячи человек.6Он разместил войска в сирийском царстве Дамаска, и сирийцы стали его рабами и платили ему дань. Вечный давал Давуду победу, куда бы тот ни ходил.7Давуд взял золотые щиты, которые принадлежали приближённым Ададезера, и принёс их в Иерусалим.8А из Теваха и Беротая, городов, принадлежавших Ададезеру, царь Давуд взял очень много бронзы.9Когда Тоу, царь Хамата, услышал, что Давуд разбил всё войско Ададезера,10то он послал к царю Давуду своего сына Иорама, чтобы приветствовать его и поздравить с победой над Ададезером, с которым тот вёл войну. Иорам привёз с собой изделия из серебра, золота и бронзы.11Царь Давуд посвятил и эти изделия Вечному вместе с серебром и золотом, взятым у всех народов, которые он покорил:12у эдомитян[2], моавитян, аммонитян, филистимлян и амаликитян. Ещё он посвятил добычу, взятую у Ададезера, царя Цовы, сына Рехова.13Давуд прославился после того, как перебил восемнадцать тысяч эдомитян[3] в Соляной долине.14Он разместил свои войска по всему Эдому, и все эдомитяне стали его рабами. Вечный давал Давуду победу, куда бы тот ни ходил.
Приближённые Давуда
15Давуд правил всем Исраилом, верша суд и правду для всего своего народа. (2Цар 20:23; 1Пар 18:14)16Иоав, сын Церуи, был начальником войска; Иосафат, сын Ахилуда, был летописцем;17Цадок, сын Ахитува, и Ахи-Малик, сын Авиатара, были священнослужителями; Серая был писарем;18Беная, сын Иодая, командовал керетитами и пелетитами[4], а сыновья Давуда были первыми при дворе[5]. (2Цар 15:18; 2Цар 20:7; 2Цар 20:23)
1След това Давид порази филистимците и ги покори. Давид отне Метег-ама от ръката на филистимците. (1Пар 18:1)2Порази и моавците и ги измери с въжета, като ги накара да легнат на земята. Отмери две въжета, за да ги погуби, и едно цяло въже, за да ги остави живи. Така моавците станаха Давидови слуги и му плащаха данък. (Чис 24:17; 1Цар 10:27; 2Цар 6:14; Пс 72:10)3Давид порази още совския цар Ададезер, син на Реов, когато той отиваше да утвърди властта си на реката Ефрат. (Быт 15:18; 2Цар 10:6; Пс 60:1)4Давид му отне хиляда колесници, седемстотин конници[1] и двадесет хиляди пешаци. И Давид пресече жилите на всички коне, впрегнати в колесниците. Запази от тях достатъчно само за сто колесници. (Нав 11:6; Нав 11:9)5А когато дамаските сирийци дойдоха да помогнат на совския цар Ададезер, Давид порази двадесет и две хиляди мъже от сирийците. (3Цар 11:23)6Тогава Давид постави гарнизони в Дамаска Сирия; и сирийците станаха Давидови слуги и плащаха данък. И ГОСПОД запазваше Давид където и да отиваше. (2Цар 7:9; 2Цар 8:2; 2Цар 8:14)7Давид взе златните щитове, които бяха върху слугите на Ададезер, и ги донесе в Йерусалим. (3Цар 10:16)8И от Ветах и Веротай, Ададезерови градове, цар Давид взе много мед.9А ематският цар Тоа, когато чу, че Давид поразил цялата сила на Ададезер,10изпрати сина си Йорам при цар Давид, за да го поздрави и да го благослови, понеже воювал против Ададезер и го поразил. Защото Ададезер често воюваше против Тоа. И Йорам донесе със себе си сребърни, златни и медни съдове.11Тях цар Давид посвети на ГОСПОДА заедно със среброто и златото, което беше посветил, взето от всички народи, които беше покорил – (3Цар 7:51; 1Пар 18:11; 1Пар 26:26)12от Сирия, от Моав, от амонците, от филистимците, от амаличаните и от плячката, взета от совския цар Ададезер, Реововия син.13Името на Давид се прочу, когато се върна от поражението на осемнадесет хиляди сирийци в Долината на солта. (4Цар 14:7; 1Пар 18:12; Пс 60:1)14Той постави гарнизони в Едом. По цялата територия на Едом постави гарнизони и всички едомци се подчиниха на Давид. И ГОСПОД запазваше Давид където и да отиваше. (Быт 27:29; Быт 27:37; Быт 27:40; Чис 24:18; 2Цар 8:6)15Така Давид царува над целия Израил и съдеше целия си народ, и им раздаваше правосъдие.16Йоав, Саруиният син, беше над войската. Йосафат, Ахилудовият син, беше летописец. (2Цар 19:13; 2Цар 20:23; 3Цар 4:3; 1Пар 11:6; 1Пар 18:15)17Садок, Ахитововият син, и Ахимелех, Авиатаровият син, бяха свещеници. Сарая беше секретар, (1Пар 24:3)18Ванайя, Йодаевият син, беше над херетците и фелетците, а Давидовите синове бяха придворни началници. (1Цар 30:14; 1Пар 18:17)