1Давуд осмотрел людей, которые были с ним, и назначил над ними тысячников и сотников.2Давуд отправил войска – треть под началом Иоава, треть под началом сына Церуи Авишая, брата Иоава, и треть под началом гатянина Иттая. Царь сказал воинам: – Я сам непременно выступлю вместе с вами.3Но люди сказали: – Не ходи. Если мы будем вынуждены бежать, они не обратят на это внимания. Даже если половина из нас погибнет, они не обратят внимания, но ты стоишь десяти тысяч из нас[1]. Поэтому лучше тебе помогать нам из города.4Царь ответил: – Я сделаю так, как вам кажется лучше. И царь стоял у ворот, пока весь народ не выступил отрядами по сотням и тысячам.5Царь приказал Иоаву, Авишаю и Иттаю: – Ради меня обращайтесь с юношей Авессаломом мягко. И все воины слышали, как царь давал приказ об Авессаломе каждому из военачальников.
Гибель Авессалома
6Войско выступило в поле, чтобы сразиться с Исраилом, и битва произошла в лесу на земле Ефраима.7Исраильское войско было разбито там людьми Давуда, и потери в тот день были очень велики – двадцать тысяч человек.8Битва распространилась по всем окрестностям, и лес погубил в тот день больше жизней, чем меч.9Авессалому случилось встретиться с людьми Давуда. Он был на своём муле, и когда мул пробегал под большим дубом, волосы Авессалома запутались в густых ветвях. Сам он остался висеть в воздухе, а мул, на котором он ехал, побежал дальше.10Когда один из людей увидел это, он доложил Иоаву: – Я только что видел Авессалома висящим на дубе.11Иоав сказал человеку, который доложил ему об этом: – Что! Ты видел его? Почему ты не поверг его там же на землю? Я бы с радостью наградил тебя сто двадцатью граммами[2] серебра и воинским поясом.12Но человек ответил: – Даже если бы мне в руки отвесили двенадцать килограммов[3] серебра, я бы не поднял руки на царского сына. Мы сами слышали, как царь приказал тебе, Авишаю и Иттаю: «Ради меня защитите юношу Авессалома».13С другой стороны, если бы я рискнул своей жизнью[4] – ведь от царя ничего не скроешь, – ты остался бы в стороне.14Иоав сказал: – Нечего мне терять с тобой время. Он взял в руку три дротика и вонзил их в сердце Авессалому, пока тот, ещё живой, висел на дубе.15И десять оруженосцев Иоава окружили Авессалома, поразили и умертвили его.16Затем Иоав затрубил в рог, и воины прекратили преследовать Исраил, потому что Иоав остановил их.17Они взяли Авессалома, бросили его в большую яму в лесу и воздвигли над ним огромную груду камней. Тем временем все исраильтяне разбежались по своим домам.18Ещё при жизни Авессалом взял камень и поставил его в долине Царей как памятник себе, потому что думал: «У меня нет сына, чтобы сохранить в памяти моё имя». Он назвал камень своим именем, и называется он«Памятник Авессалома» по сегодняшний день.
Давуду приносят весть о смерти Авессалома
19Ахимаац же, сын Цадока, сказал: – Позволь мне побежать и принести царю весть о том, что Вечный избавил его от рук его врагов.20– Сегодня весть понесёшь не ты, – сказал Иоав. – Ты можешь принести вести в другой раз, но сегодня не делай этого, потому что сын царя умер.21И Иоав сказал одному эфиопу: – Ступай, расскажи царю о том, что ты видел. Эфиоп поклонился Иоаву и побежал.22Сын Цадока Ахимаац снова сказал Иоаву: – Будь что будет, позволь мне побежать вслед за эфиопом. Но Иоав ответил: – Мой сын, зачем ты хочешь идти? За такую весть не получишь награды.23Он сказал: – Будь что будет, я хочу бежать. И Иоав сказал: – Беги! Ахимаац побежал по дороге Иорданской долины и обогнал эфиопа.24В то время как Давуд сидел между внутренними и внешними воротами, дозорный поднялся на стену и стоял на крыше над воротами. Подняв глаза, он увидел человека, который бежал один.25Дозорный позвал царя и доложил об этом. Царь сказал: – Если он один, то, должно быть, у него хорошая весть. А человек всё приближался и приближался.26Потом дозорный увидел другого бегущего человека и закричал привратнику: – Вот ещё один человек бежит! Царь сказал: – Должно быть, и он несёт хорошую весть.27Дозорный сказал: – Судя по бегу, первый – это Ахимаац, сын Цадока. – Это хороший человек, – сказал царь. – Он идёт с хорошей вестью.28И Ахимаац, приблизившись, закричал царю: – Всё хорошо! Он поклонился царю лицом до земли и сказал: – Хвала Вечному, твоему Богу! Он отдал тебе людей, которые подняли свои руки на господина моего царя.29Царь спросил: – В безопасности ли юноша Авессалом? Ахимаац ответил: – Я видел сильное волнение как раз тогда, когда Иоав собирался послать твоего раба, но я не знаю, что это было такое.30Царь сказал: – Стань в сторону и подожди здесь. Он отошёл в сторону и встал там.31Эфиоп прибыл и сказал: – Господин мой царь! Слушай добрую весть! Вечный избавил тебя сегодня от всех, кто восстал против тебя.32Царь спросил эфиопа: – В безопасности ли юноша Авессалом? Эфиоп ответил: – Пусть со всеми врагами господина моего царя и со всеми, кто восстаёт против тебя, случится то же, что и с этим юношей.33Царь был потрясён. Он пошёл в комнату над воротами и заплакал. Когда он шёл, он говорил: – О, сын мой Авессалом! Сын мой, сын мой Авессалом! Если бы только мне умереть вместо тебя, о, Авессалом, сын мой, сын мой!
2 Царств 18
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1След това Давид събра хората, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.2И Давид изпрати народ – една трета под началството на Йоав, една трета под началството на Ависей, Саруиния син, Йоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. Царят каза на хората: И аз ще изляза с вас. (2Цар 15:19)3Народът обаче отговори: Не излизай! Защото, ако ние побегнем, няма да ги е грижа за нас; дори да умрат и половината от нас, пак няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас[1], затова е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града. (2Цар 21:17)4Царят им каза: Каквото ви се вижда за добре, ще направя. И така, царят застана до едната страна на портата, а целият народ излезе по стотици и хиляди.5Тогава царят заповяда на Йоав, Ависей и Итай следното: Пощадете ми младежа Авесалом. И целият народ чу, когато царят заповядваше на всички военачалници за Авесалом. (2Цар 18:12)6И така, народът излезе на полето против Израил; и сражението стана в Ефремовата гора. (Нав 17:15; Нав 17:18)7Там Израилевият народ беше разбит от Давидовите слуги и в онзи ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души.8Сражението в тази местност се разпростря по лицето на цялата околност и в онзи ден гората погълна повече народ, отколкото погълна мечът.
Смъртта на Авесалом и плачът на Давид за него
9И се случи така, че Авесалом се срещна с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на муле. Когато мулето влезе под гъстите клони на един голям дъб, косата му се заплете в дъба и той увисна между небето и земята; а мулето избяга изпод него.10Един човек го видя и извести на Йоав: Видях Авесалом увиснал на един дъб.11А Йоав каза на човека, който му извести: Като си го видял, защо не го порази там до земята? Аз щях да ти дам десет сребърника и един пояс.12А човекът отговори на Йоав: И хиляда сребърника да бяха претеглени в шепата ми, не бих вдигнал ръката си против царския син; защото ние чухме как царят заповяда на теб, Ависей и Итай: Внимавайте всички, никой да не се докосне до младежа Авесалом. (2Цар 18:5)13Иначе, ако бях постъпил невярно против живота му, нищо не се укрива от царя и тогава сам ти би се обърнал против мене.14Тогава Йоав каза: Не трябва да си губя времето с такъв като теб. И като взе три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалом, който беше още жив сред дъба.15И десет момъка, Йоавови оръженосци, заобиколиха Авесалом, удариха го и го умъртвиха.16Тогава Йоав засвири с тръбата и хората се върнаха от преследването на Израил. Така Йоав спря народа.17Те взеха Авесалом и го хвърлиха в един голям ров, вътре в гората, и натрупаха върху него голям куп камъни. И целият Израил побегна, всеки в шатъра си. (Нав 7:26)18А Авесалом, когато беше още жив, беше взел и издигнал за себе си стълб, който е в царската долина; защото си каза: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба на своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник. (Быт 14:17; 2Цар 14:27)19Тогава Ахимаас, Садоковият син, каза: Да побързам ли сега да занеса на царя известие, че ГОСПОД въздаде за него на неприятелите му?20А Йоав му отвърна: Няма да носиш днес известия. Друг ден ще бъдеш вестоносец; а днес няма да носиш известия, понеже царският син умря.21Тогава Йоав каза на Хусина: Иди, извести на царя, каквото си видял. И Хусина се поклони на Йоав и се завтече.22Тогава Ахимаас, Садоковият син, каза пак на Йоав: Каквото и да стане, нека тичам и аз, моля те, след Хусина. А Йоав му отговори: Защо искаш да тичаш, синко, като няма да има възнаграждение за известията?23Но той пак настоя: Каквото и да стане, нека изтичам. Тогава Йоав му каза: Тичай. И така, Ахимаас се затича през полския път и изпревари Хусина.24А Давид седеше между двете порти. И един страж се изкачи на покрива на портата към стената и като погледна, видя, че един човек тичаше сам. (4Цар 9:17)25Стражът извика и извести на царя. А царят каза: Щом е сам, носи известия. И той притичваше и се приближаваше.26После стражът видя друг човек, който тичаше. И стражът извика към вратаря: Виждам още един човек, който тича сам. Царят каза: И той носи известия.27Тогава стражът каза: Струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. А царят отговори: Добър човек е той и идва с добри известия.28Ахимаас извика на царя: Радвай се! Поклони се на царя с лице до земята и каза: Благословен да бъде ГОСПОД, твоят Бог, Който предаде хората, които повдигнаха ръка против господаря ми, царя.29И царят попита: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Йоав изпрати вестоносец до царя – мене, слугата ти, видях само голямо смущение, но не знаех какво беше.30Царят каза: Обърни се и застани тук. И той се обърна и застана.31След това дойде Хусина. Той каза: Известия, господарю мой, царю! Защото днес ГОСПОД въздаде за тебе на всички, които се повдигнаха против тебе.32Царят запита Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми, царя, и всички, които се повдигат против тебе за зло, дано станат като онзи младеж!33И царят се смути много, качи се в стаята над портата и плака. И като вървеше, говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! Да бях умрял аз вместо теб, Авесаломе, сине мой, сине мой! (2Цар 19:4)