1После того как сундук Вечного пробыл в филистимской земле семь месяцев,2филистимляне позвали жрецов и прорицателей и спросили: – Что нам делать с сундуком Вечного? Скажите нам, как вернуть его на место?3Те ответили: – Если хотите вернуть сундук исраильского Бога, вы непременно должны принести Ему жертву повинности. Тогда вы исцелитесь и узнаете, почему Его гнев против вас не утихал[1].4Филистимляне спросили: – Какую жертву повинности ему принести? Те ответили: – Пять золотых изображений наростов и пять золотых мышей, по числу филистимских правителей, ведь одна и та же кара обрушилась и на вас, и на ваших правителей.5Сделайте изображения наростов и мышей, которые уничтожают страну, и почтите исраильского Бога. Может быть, Его гнев против вас, ваших богов и вашей земли утихнет.6Зачем вам ожесточать сердца, подобно египтянам и фараону? Когда Он жестоко обошёлся с ними, разве они не отпустили исраильтян, чтобы те шли своей дорогой?7Итак, приготовьте новую повозку с двумя коровами, которые впервые отелились и никогда не носили ярма. Запрягите коров в повозку, а телят уведите от них и заприте.8Возьмите сундук Вечного и поставьте его на повозку, а золотые предметы, которые вы принесёте Ему как жертву повинности, положите в ящик около сундука. Отправьте его в путь,9но следите за ним. Если он пойдёт в свою землю, по направлению к Бет-Шемешу, то это великое бедствие обрушил на нас Вечный. Но если нет, то мы будем знать, что не Его рука поразила нас, и произошло это с нами случайно.10Они так и сделали. Взяли двух коров и запрягли их в повозку, а телят заперли.11Поставили сундук Вечного на повозку вместе с ящиком, в котором были золотые мыши и изображения наростов.12После этого коровы пошли прямо по направлению к Бет-Шемешу. Они шли по одной дороге и всё время мычали, не сворачивая ни вправо, ни влево. Филистимские правители следовали за ними до самой границы Бет-Шемеша.13Жители же Бет-Шемеша жали пшеницу в долине. Когда они взглянули, то увидели сундук Вечного и обрадовались.14Повозка приехала на поле Иешуа из Бет-Шемеша и остановилась там возле большого камня. Люди порубили повозку на дрова и принесли коров во всесожжение Вечному.15Левиты сняли сундук Вечного вместе с ящиком, в котором были золотые предметы, и поставили их на большой камень. В тот же день жители Бет-Шемеша принесли всесожжения и совершили Вечному жертвоприношения.16Пять филистимских правителей увидели всё это и в тот же день вернулись в Экрон.17Изображения золотых наростов филистимляне послали как жертву повинности Вечному – по одному за Ашдод, Газу, Ашкелон, Гат и Экрон.18А число золотых мышей соответствовало числу городов, принадлежащих филистимским правителям – укреплённых городов с пригородными поселениями. Большой камень в Бет-Шемеше, на который поставили сундук Вечного, – до сегодняшнего дня стоит на поле Иешуа из Бет-Шемеша как свидетельство случившегося.19И поразил Он некоторых жителей Бет-Шемеша за то, что они заглядывали в сундук Вечного, и погубил из них семьдесят человек[2]. Народ плакал из-за тяжёлого удара, который нанёс им Вечный,20и жители Бет-Шемеша спросили: – Кто может устоять в присутствии Вечного, этого святого Бога? Куда унести отсюда сундук?21И они послали вестников к жителям Кириат-Иеарима, говоря: «Филистимляне вернули сундук Вечного. Придите, возьмите его к себе».
1ГОСПОДНИЯТ ковчег стоя във Филистимската земя седем месеца.2Тогава филистимците повикаха жреците и прорицателите и казаха: Какво да направим с ГОСПОДНИЯ ковчег? Кажете ни как да го изпратим на мястото му? (Быт 41:8; Исх 7:11; Дан 2:2; Дан 5:7; Мф 2:4)3А те отговориха: Ако изпратите ковчега на Израилевия Бог, не го изпращайте празен, а непременно му отдайте принос за вина; тогава ще оздравеете и ще узнаете защо ръката Му не се е оттеглила от вас. (Исх 23:15; Лев 5:15; Лев 5:16; Втор 16:16; 1Цар 6:9)4И те запитаха: Какъв принос за вина трябва да му отдадем? А те казаха: Пет златни хемороида и пет златни мишки, според числото на филистимските началници, тъй като същата язва беше върху всички вас и върху началниците ви. (Нав 13:3; Суд 3:3; 1Цар 6:17; 1Цар 6:18)5Затова направете подобия на хемороидите и на мишките, които повреждат земята ви; и отдайте слава на Израилевия Бог, та дано Той улекчи ръката Си над вас, над боговете ви и над земята ви. (Нав 7:19; 1Цар 5:3; 1Цар 5:4; 1Цар 5:6; 1Цар 5:7; 1Цар 5:11; Пс 39:10; Ис 42:12; Мал 2:2; Ин 9:24)6И така, защо закоравявате сърцата си, както египтяните и фараонът закоравиха сърцата си? След като извърши чудеса сред тях, те не пуснаха ли народа да си отиде и той не тръгна ли? (Исх 7:13; Исх 8:15; Исх 12:31; Исх 14:17)7И така, вземете си сега една нова кола и я пригответе. Вземете и две дойни крави, на които не е слаган хомот, и впрегнете кравите в колата, а телетата им отделете от тях и ги върнете у дома. (Чис 19:2; 2Цар 6:3)8Тогава вземете ГОСПОДНИЯ ковчег и го сложете на колата; също и златните неща, които Му отдавате в принос за вина, поставете в ковчеже отстрани на ковчега; и ги изпратете. (1Цар 6:4; 1Цар 6:5)9Тогава гледайте: ако тръгне по пътя към своята граница във Ветсемес, тогава ГОСПОД ни е сторил това голямо зло; ако ли не, тогава ние ще знаем, че не е Неговата ръка, която ни е поразила, а това ни е постигнало случайно. (Нав 15:10; 1Цар 6:3)10Мъжете направиха така: взеха две дойни крави и ги впрегнаха в колата, а телетата им затвориха у дома.11Поставиха в колата ГОСПОДНИЯ ковчег, ковчежето със златните мишки и подобията на хемороидите им.12И кравите се отправиха по пътя направо за Ветсемес; все по пътя вървяха и ревяха, докато отиваха. Не се обръщаха нито надясно, нито наляво. А филистимските началници вървяха след тях до границата на Ветсемес.13А ветсемесците жънеха пшеницата си в долината; и като погледнаха, видяха ковчега. И като го видяха, се зарадваха.14Колата влезе в нивата на ветсемесеца Исус и застана там, където се намираше един голям камък; и нацепиха дървата на колата и принесоха кравите във всеизгаряне на ГОСПОДА.15Тогава левитите свалиха ГОСПОДНИЯ ковчег и ковчежето, което беше с него, в което бяха златните неща, и ги поставиха на големия камък. В същия ден ветсемеските мъже принесоха всеизгаряния и пожертваха жертви на ГОСПОДА.16А петимата филистимски началници, като видяха това, се върнаха в Акарон през същия ден. (Нав 13:3)17А златните хемороиди, които филистимците отдадоха на ГОСПОДА в принос за вина, бяха следните: един за Азот, един за Газа, един за Аскалон, един за Гет и един за Акарон; (1Цар 6:4)18а златните мишки бяха според броя на всички филистимски градове, които принадлежаха на петимата началници, както оградените градове, така и неоградените села, чак до големия камък[1], на който положиха ГОСПОДНИЯ ковчег – камък, който стои и до днес в нивата на ветсемесеца Исус.19Но ГОСПОД порази ветсемеските мъже за това, че погледнаха в ГОСПОДНИЯ ковчег – петдесет хиляди и седемдесет мъже бяха убити; и народът плака, защото ГОСПОД ги порази с голямо изтребление. (Исх 19:21; Чис 4:5; Чис 4:15; Чис 4:20; 2Цар 6:7)20Ветсемеските мъже си казаха: Кой може да застане пред ГОСПОДА, пред този свят Бог? И при кого от нас да отиде Той? (2Цар 6:9; Мал 3:2)21После изпратиха вестоносци до кириатиаримските жители да им кажат: Филистимците върнаха ГОСПОДНИЯ ковчег; елате и го вземете при себе си. (Нав 18:14; Суд 18:12; 1Пар 13:5; 1Пар 13:6)