1Захватив сундук Всевышнего, филистимляне принесли его из Эвен-Езера в Ашдод.2Затем они внесли сундук Всевышнего в храм Дагона[1] и поставили около статуи Дагона.3Когда жители Ашдода встали на другой день рано утром, Дагон, упавший лицом на землю, лежал перед сундуком Вечного! Они подняли статую Дагона и вернули на прежнее место.4Но на следующее утро, когда они встали, Дагон опять лежал лицом на земле, перед сундуком Вечного! Его голова и руки были отломаны и валялись на пороге, целым осталось лишь туловище.5Вот почему до сегодняшнего дня ни жрецы Дагона, ни входящие в его храм в Ашдоде не наступают на порог, где он лежал.6Вечный сурово наказал жителей Ашдода и его окрестностей, наслав на них опустошение и поразив их наростами[2].7Когда жители Ашдода увидели то, что происходит, они сказали: – Сундук исраильского Бога не должен находиться здесь у нас, потому что Его гнев против нас и нашего бога Дагона страшен.8Они созвали всех филистимских правителей и спросили их: – Что нам делать с сундуком исраильского Бога? Они ответили: – Пусть сундук исраильского Бога переправится в Гат. И переправили туда сундук Бога Исраила.9Но после того, как они переправили его, рука Вечного обратилась и против этого города, приведя его в великий ужас. Вечный поразил жителей города, молодых и старых, наростами.10И они отослали сундук Всевышнего в Экрон. Когда сундук Всевышнего вносили в Экрон, жители кричали: – Сундук исраильского Бога принесли к нам, чтобы погубить нас и наш народ!11Они созвали всех филистимских правителей и сказали: – Отошлите сундук исраильского Бога из нашей земли. Пусть он вернётся на своё место, иначе он[3] умертвит всех нас. И смерть наполнила тот город ужасом; гнев Всевышнего на него был очень страшен.12Те, кто не умер, были поражены наростами, и вопль города доходил до небес.
1А филистимците, като плениха Божия ковчег, го занесоха от Евен-езер в Азот. (1Цар 4:1; 1Цар 7:12)2И филистимците взеха Божия ковчег и го внесоха в храма на Дагон, и го поставиха до Дагон. (Суд 16:23)3А на следващия ден, когато азотяните станаха рано, видяха, че Дагон беше паднал с лицето си към земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег. И взеха Дагон и го поставиха на мястото му. (Ис 19:1; Ис 46:1; Ис 46:2; Ис 46:7)4И на другия ден, като станаха рано сутринта, ето, Дагон пак беше паднал с лицето си към земята пред ГОСПОДНИЯ ковчег, като главата на Дагон и двете длани на ръцете му бяха отсечени върху прага. Само тялото на Дагон беше останало. (Иер 50:2; Иез 6:4; Иез 6:6; Мих 1:7)5(Затова нито Дагоновите жреци, нито някой от онези, които влизат в храма на Дагон, не стъпват на прага му[1] в Азот и до днес.) (Соф 1:9)6Но ръката на ГОСПОДА натежа над азотците и Той ги изтреби, и порази с хемороиди тях, Азот и околностите му. (Исх 9:3; Втор 28:27; 1Цар 5:7; 1Цар 5:11; 1Цар 6:5; Пс 32:4; Пс 78:66; Деян 13:11)7След като азотските мъже видяха, че работата е такава, казаха: Ковчегът на Израилевия Бог няма да стои между нас, защото ръката Му тежи върху нас и върху бога ни Дагон.8Затова пратиха и събраха всички филистимски началници и им казаха: Какво да направим с ковчега на Израилевия Бог? А те отговориха: Ковчегът на Израилевия Бог нека бъде пренесен в Гет. И така, пренесоха ковчега на Израилевия Бог в Гет.9Но като го пренесоха, ръката на ГОСПОДА се повдигна против града с голямо поражение. Той порази градските мъже от малък до голям и по тях избухнаха хемороиди. (Втор 2:15; 1Цар 5:6; 1Цар 5:11; 1Цар 7:13; 1Цар 12:15; Пс 78:66)10Затова те пратиха Божия ковчег в Акарон. А като пристигна Божият ковчег в Акарон, акаронците извикаха: Донесоха ковчега на Израилевия Бог при нас, за да изтреби нас и народа ни.11И така, пратиха да съберат всички филистимски началници и им казаха: Изпратете обратно ковчега на Израилевия Бог и нека се върне на мястото си, за да не изтреби нас и народа ни; защото имаше смъртоносно поражение по целия град. Божията ръка тежеше върху тях твърде много. (1Цар 5:6; 1Цар 5:9)12А мъжете, които не умряха, бяха поразени с хемороиди; и викът от града се издигна до небето.