1После того как Давуд поговорил с Шаулом, Ионафан глубоко привязался к Давуду и полюбил его, как самого себя.2С того дня Шаул держал Давуда при себе и не позволял ему вернуться в отцовский дом.3А Ионафан заключил с Давудом дружеский союз, потому что любил его, как самого себя.4Ионафан снял верхнюю одежду, которую носил, и отдал её Давуду вместе со своими доспехами, мечом, луком и поясом.5С каким бы заданием ни посылал его Шаул, Давуд исполнял всё так успешно, что Шаул дал ему высокое звание в войске. Это понравилось всему народу и слугам Шаула.
Шаул завидует Давуду
6Когда они возвращались домой после того, как Давуд убил филистимлянина, женщины выходили из всех исраильских городов, чтобы встретить царя Шаула пением и танцами, с радостными песнями, с бубнами и лютнями.7Танцуя, они пели: – Шаул сразил тысячи, а Давуд – десятки тысяч.8Шаул сильно разгневался, эти слова были неприятны ему. – Они приписали Давуду десятки тысяч, – думал он, – а мне только тысячи. Чего ему ещё не хватает, кроме царства?9И с тех пор Шаул стал с подозрением смотреть на Давуда и завидовать ему.10На следующий день злой дух от Всевышнего овладел Шаулом. Шаул неистовствовал в своём доме, а Давуд играл на арфе, как он делал изо дня в день. В руке у Шаула было копьё,11и он метнул его, думая: «Пригвозжу Давуда к стене». Дважды он пытался это сделать, но Давуд дважды уворачивался от него.12Шаул боялся Давуда, потому что Вечный был с Давудом, а Шаула оставил.13Шаул удалил Давуда от себя, поставив его во главе тысячи воинов, и Давуд водил их в походы.14Что бы он ни делал, ему сопутствовал большой успех, потому что Вечный был с ним.15Шаул видел, что Давуд очень успешен, и боялся его.16Но весь Исраил и Иудея любили Давуда, потому что он водил их в военные походы.
Давуд становится зятем Шаула
17Однажды Шаул сказал Давуду: – Вот моя старшая дочь Мерав. Я дам её тебе в жёны, только храбро служи мне и веди войны Вечного. А про себя Шаул подумал: «Я не подниму на него руки. Пусть это сделают филистимляне!»18Но Давуд ответил Шаулу: – Кто я такой и что значит моя семья или клан моего отца в Исраиле, чтобы мне стать зятем царя?19Однако когда пришло время отдать Давуду дочь Шаула Мерав, её отдали в жёны Адриилу из Мехолы.20Но Давуда полюбила дочь Шаула Михаль, и когда об этом рассказали Шаулу, он обрадовался.21«Я отдам ему Михаль, – думал он, – чтобы она стала для него западнёй и чтобы в его гибели были повинны филистимляне». Шаул сказал Давуду: – Теперь у тебя есть ещё одна возможность стать моим зятем.22Затем Шаул приказал своим слугам: – Поговорите с Давудом наедине и скажите ему: «Смотри, царь доволен тобой и все его слуги любят тебя, стань же его зятем».23Они повторили эти слова Давуду. Но Давуд сказал: – Вы думаете, это пустяки – стать зятем царя? Я всего лишь бедный и простой человек.24Когда слуги Шаула передали ему то, что сказал Давуд,25Шаул ответил: – Скажите Давуду: «Царь не хочет за невесту иной цены, кроме ста филистимских краеобрезаний, чтобы отомстить своим врагам». (Шаул замышлял погубить Давуда руками филистимлян.)26Когда слуги рассказали об этом Давуду, ему захотелось стать зятем царя. И ещё до того как истекло назначенное Шаулом время,27Давуд со своими воинами вышел и убил двести филистимлян. Он принёс их краеобрезания и представил все их царю, чтобы стать его зятем. Тогда Шаул отдал свою дочь Михаль ему в жёны.28Когда Шаул понял, что Вечный с Давудом и что его дочь Михаль любит Давуда,29Шаул стал бояться его ещё больше и оставался его врагом до конца своих дней.30Филистимские военачальники продолжали вести войны, и каждый раз, когда они это делали, Давуд добивался большего успеха, чем все остальные слуги Шаула. Его имя очень прославилось.
1И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа. (Быт 44:30; Втор 13:6; 1Цар 19:2; 1Цар 20:17; 2Цар 1:26)2В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. (1Цар 17:15)3Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.4Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.5И Давид отиваше навсякъде, където го пращаше Саул, и постъпваше разумно. И Саул го постави над военните мъже; и това се харесваше на целия народ, а също и на Сауловите служители.6А като се връщаха от поражението на Давид над филистимците, жените излизаха от всички Израилеви градове, пееха и танцуваха при посрещането на цар Саул, с тъпанчета, с кимвали и много радостни. (Исх 15:20; Суд 11:34)7И жените, като танцуваха, пееха ответно: Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди. (Исх 15:21; 1Цар 21:11; 1Цар 29:5)8А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството? (1Цар 15:28; Еккл 4:4)9И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.10А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си. И Давид свиреше с арфата си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка. (1Цар 16:4; 1Цар 19:9; 1Цар 19:24; 3Цар 18:29; Деян 16:16)11И Саул хвърли копието си, като каза: Ще прикова Давид чак до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти. (1Цар 19:10; 1Цар 20:33; Прит 27:4)12И Саул се страхуваше от Давид, понеже ГОСПОД беше с него, а от Саул се беше оттеглил. (1Цар 16:13; 1Цар 16:14; 1Цар 16:18; 1Цар 18:15; 1Цар 18:29; 1Цар 28:16)13Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше сред народа. (Чис 27:17; 1Цар 18:16; 2Цар 5:2)14Давид постъпваше разумно във всичките си пътища; и ГОСПОД беше с него. (Быт 39:2; Быт 39:3; Быт 39:23; Нав 6:27)15Затова Саул, като гледаше, че Давид постъпва много разумно, се страхуваше от него.16А целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше сред тях. (1Цар 18:5)17Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава – нея ще ти дам за жена; само ми служи храбро и воювай в ГОСПОДНИТЕ войни. Защото Саул си мислеше: Нека моята ръка не се вдига върху него, а ръката на филистимците нека се вдигне върху него. (Чис 32:20; Чис 32:27; Чис 32:29; 1Цар 17:25; 1Цар 18:21; 1Цар 18:25; 1Цар 25:28; 2Цар 12:9)18А Давид отговори на Саул: Кой съм аз, какъв е животът ми и какво е бащиното ми семейство в Израил, за да стана царски зет? (1Цар 9:21; 1Цар 18:23; 2Цар 7:18)19Обаче по времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена. (Суд 7:22; 2Цар 21:8)20А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид и когато казаха за това на Саул, той остана доволен. (1Цар 18:28)21Саул каза: Ще му я дам, за да му бъде примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет. (Исх 10:7; 1Цар 18:17; 1Цар 18:26)22И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и му кажете: Виж, царят е благосклонен към теб и всичките му служители те обичат; стани зет на царя.23И така, Сауловите служители говореха тези думи на Давид. Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек.24И служителите на Саул му известиха какво беше казал Давид.25А Саул нареди: Кажете следното на Давид: Царят не иска вено, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските неприятели. Но Саул замисляше Давид да бъде убит от филистимците. (Быт 34:12; Исх 22:17; 1Цар 14:24; 1Цар 18:17)26А когато служителите му казаха на Давид тези думи, той се съгласи да стане зет на царя. Затова и преди да изминат определените за това дни, (1Цар 18:21)27Давид стана и отиде заедно с мъжете си и уби двеста мъже от филистимците. Той донесе краекожията им и ги даде всичките на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена. (1Цар 18:13; 2Цар 3:14)28Така Саул видя и разбра, че ГОСПОД беше с Давид. А Сауловата дъщеря Михала го обичаше.29И така, Саул още повече се страхуваше от Давид и му стана враг завинаги.30А филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит. (1Цар 18:5; 2Цар 11:1)