1В тот день Девора и Варак, сын Авиноама, спели такую песнь:2«Вожди повели Исраил, народ пошёл добровольно – славьте Вечного!3Слушайте, цари! Внимайте, правители! Вечному буду петь, буду играть Вечному, Богу Исраила.4Когда вышел Ты, Вечный, из Сеира[1], когда выступил Ты из земли Эдома, дрожала земля, и с неба лило – облака изливали воду.5Горы дрожали пред Вечным, гора Синай – пред Вечным, Богом Исраила[2]. (Исх 19:18; Втор 33:2)6В дни Шамгара, сына Аната, в дни Иаили пути опустели, и ходившие прежде дорогой прямой пускались в обход.7Обезлюдели в Исраиле селения, обезлюдели, пока не восстала я, Девора, пока не восстала я, мать в Исраиле.8Избрали новых богов – вот и война у ворот, и ни щита, ни копья не видно у сорока тысяч в Исраиле.9Сердце моё с вождями Исраила, с добровольцами из народа. Славьте Вечного!10Вы, кто ездит на белых ослицах, кто сидит на коврах, кто ходит по дороге, – пойте!11У колодцев слышен голос берущих воду: они вспоминают о великих делах Вечного и о великих делах воинов Исраила. Тогда народ Вечного устремился к воротам.12„Вставай, вставай, Девора! Вставай, вставай, пой песню! Поднимайся, Варак! Уводи своих пленных, сын Авиноама!“13И тогда уцелевшие собрались к вельможам, народ Вечного собрался ко мне против сильных.14От Ефраима пришли те, кто укоренился в Амалике, за тобой, Вениамин, с твоим народом. От Махира пришли вожди, от Завулона – держащие жезл полководца.15С Деворою шли вожди Иссахара – да, с Вараком был род Иссахара, и за ним они ринулись в долину. А в кланах Рувима большое колебание.16Что же мешкал ты среди овчарен, слушал, как стада собирают свистом? Кланы Рувима в большом колебании.17Галаад прижился за Иорданом. Дан – зачем у кораблей он засиделся? Ашир остался на побережье и живёт у своих пристаней.18А народ Завулона рисковал жизнью, и с ним Неффалим на высотах поля.19Явились цари, сразились; цари Ханаана сразились в Таанахе, у вод близ Мегиддо, да не взяли серебряных трофеев.20Звёзды с небес сражались, с путей своих сражались с Сисарой.21Река Кишон прочь их унесла, древняя река, река Кишон. Вперёд, душа! Будь сильна!22И грохотали коней копыта в галопе, в галопе его жеребцов.23„Прокляните Мероз, – сказал Ангел Вечного, – жителей его прокляните страшно, ведь они не пришли на помощь Вечному, на помощь Вечному против сильных“.24Благословенна средь женщин будь, Иаиль, кенея Хевера жена, благословенна средь женщин, живущих в шатрах.25Просил он воды – подала молока, в величественной чаше принесла ему сливки.26Руку свою протянула за колышком, правую – за молотком ремесленника. Поразила Сисару, голову ему разбила, раздробила, пронзила висок.27К ногам её он склонился, упал, лежал. К ногам её он склонился, упал, да, где склонился, там и упал – мёртвым.28Мать Сисары из окна глядит, причитает из-за решётки оконной: „Что ж его колесницы так долго нет? Что же стук колесниц его медлит?“29А мудрейшие из женщин придворных отвечают ей, да и сама она всё время твердит себе:30„Не добычу ли берут они и делят: по девице на воина иль по две, пёструю одежду для Сисары, пёструю, расшитую одежду, богато расшитую одежду мне на плечи – всю эту добычу?“31Да погибнут все враги Твои, Вечный! А те, кто любит Тебя, да будут как солнце, когда оно поднимается во всей своей силе». И земля покоилась в мире сорок лет.
Судей Израилевых 5
Библия, ревизирано издание
от Bulgarian Bible Society1В онзи ден Девора и Варак, Авиноамовият син, пееха с думите: (Исх 15:1; Пс 18:1)2Затова, че в Израил водителството взеха военачалниците, затова, че народът се предаде доброволно, хвалете ГОСПОДА. (2Пар 17:16)3Чуйте, царе! Дайте ухо, първенци! Ще пея, аз ще пея на ГОСПОДА; на ГОСПОДА, Израилевия Бог, ще пея хвала. (Втор 32:1; Втор 32:3; Пс 2:10)4ГОСПОДИ, когато Ти излезе от Сиир, когато тръгна от полето Едом, земята се потресе, също и небето поръси, ей, облаците поръсиха вода. (Втор 33:2; 2Цар 22:8; Пс 68:7; Пс 68:8; Ис 64:3; Авв 3:3; Авв 3:10)5Планините се разтопиха от присъствието ГОСПОДНЕ, самият Синай – от присъствието на ГОСПОДА, Израилевия Бог. (Исх 19:18; Втор 4:11; Пс 97:5)6В дните на Самегар, сина на Анат, в дните на Яил пътищата бяха напуснати и пътниците вървяха по пътеки настрана. (Лев 26:22; Суд 3:31; Суд 4:17; 2Пар 15:5; Ис 33:8; Плач 1:4; Плач 4:18)7Престанаха управниците в Израил; престанаха, докато се въздигнах аз, Девора, въздигнах се майка в Израил. (Ис 49:23)8Избраха си нови богове; тогава настана бой в портите; но видя ли се щит или копие между четиридесет хиляди в Израил? (Втор 32:16; Суд 2:12; Суд 2:17; Суд 4:3; 1Цар 13:19; 1Цар 13:22)9Сърцето ми е към началниците на Израил, които между народа предадоха себе си доброволно. Хвалете ГОСПОДА! (Суд 5:2)10Вие, които яздите на бели осли, вие, които седите на меки постелки, и вие, които ходите по път, възвестете това! (Суд 10:4; Суд 12:14; Пс 105:2; Пс 107:32; Пс 145:5)11Далеч от кипежа на стрелците[1], на места, където черпят вода, там да възхваляват правдините на ГОСПОДА, праведните дела на владичеството Му в Израил. Тогава народът ГОСПОДЕН слезе при портите. (1Цар 12:7; Пс 145:7)12Събуди се, събуди се, Деворо! Събуди се, събуди се, изпей песен! Стани, Варак, и заплени пленниците си, сине на Авиноам! (Пс 57:8; Пс 68:18)13Тогава направи остатък от народа да владее благородните; ГОСПОД ме направи да владея силните. (Пс 49:14)14Които са от корена Ефремов, слязоха против Амалик; след тебе, Вениамине, между твоите племена; от Махир слязоха началници и от Завулон – онези, които държат жезъл на повелител. (Чис 32:39; Чис 32:40; Суд 3:13; Суд 3:27)15И първенците на Исахар бяха с Девора, Исахар още с Варак, спуснаха се след него в долината. При потоците на Рувим велики бяха сърдечните решения. (Суд 4:14)16Защо си седнал между оградите да слушаш блеенето на[2] стадата? При потоците на Рувим големи бяха сърдечните изпитания. (Чис 32:1)17Галаад мируваше оттатък Йордан; и Дан защо стоеше в корабите? Асир седеше в крайбрежията и мируваше в заливчетата си. (Нав 13:25; Нав 13:31; Нав 19:29; Нав 19:31)18Завулон са народ, които изложиха живота си на смърт. Също и Нефталим – по опасните[3] места на полето. (Суд 4:10)19Дойдоха царете, воюваха; тогава воюваха ханаанските царе в Таанах, близо до водите на Магедон; пари не взеха. (Суд 4:16; Суд 5:30; Пс 44:12)20От небето воюваха; звездите от пътищата си воюваха против Сисара. (Нав 10:11; Суд 4:15; Пс 77:17; Пс 77:18)21Реката Кисон ги завлече, старата река, реката Кисон, стъпкала си мощ, душо моя. (Суд 4:7)22Тогава се счупиха конските копита от стремителното тичане – стремителното тичане на силните им.23Кълнете Мироз, каза ангелът ГОСПОДЕН, горчиво кълнете жителите му, защото не дойдоха на помощ на ГОСПОДА, на помощ на ГОСПОДА против силните. (Суд 21:9; Суд 21:10; 1Цар 17:47; 1Цар 18:17; 1Цар 25:28; Неем 3:5)24Благословена нека бъде повече от всички жени Яил, жената на Хевер кенееца; повече от всички жени, живеещи в шатри, нека бъде благословена. (Суд 4:17; Лк 1:28)25Вода поиска той; тя му даде мляко, масло донесе във великолепна чаша. (Суд 4:19)26Ръката си протегна към кола и десницата си – към работническия чук; и с чук удари Сисара и му промуши главата, ей, проби и прониза слепоочието му. (Суд 4:21)27В краката и се повали, падна; простря се; в краката и се повали, падна; където се повали, там и падна мъртъв.28Сисаровата майка надничаше през прозореца и викаше през решетката: Защо се бави да дойде колесницата му? Защо закъсняха колелата на колесницата му?29Мъдрите нейни придворни жени и отговаряха, даже и тя даваше отговор на себе си:30Не са ли намерили и не делят ли сега плячка? По мома, по две моми на всеки мъж; на Сисара плячка от пъстроцветни дрехи, плячка от пъстроцветни везани дрехи, от пъстроцветни дрехи, везани и от двете страни, свалени от раменете на пленените. (Исх 15:9)31Така да погинат всички твои врагове, ГОСПОДИ; а онези, които Те обичат, да бъдат като слънцето, когато изгрява в силата си. След това на земята цареше мир четиридесет години. (2Цар 23:4; Пс 19:5; Пс 83:9; Пс 83:10)