1Если не Вечный созидает дом, то напрасно трудятся его строители. Если не Вечный охраняет город, то напрасно бодрствуют стражники.2Напрасно вы встаёте рано и сидите допоздна, тяжёлым трудом добывая себе еду, тогда как тем, кого любит, Он посылает сон[1].3Дети – наследие от Вечного, они – награда от Него.4Что стрелы в руке воина, то сыновья, родившиеся у тебя в дни юности твоей.5Благословен человек, чей колчан наполнен ими. Не постыдятся они, когда будут говорить с неприятелями в воротах города[2].
1Песен на възкачванията. Когато ГОСПОД възвръщаше сионовите пленници, ние бяхме като онези, които сънуват. (Деян 12:9)2Тогава устата ни се изпълниха със смях и езикът ни – с пеене; тогава казаха между народите: Велики неща извърши ГОСПОД за тях. (Иов 8:21)3ГОСПОД извърши велики неща за нас, от които се изпълнихме с радост.4Върни, ГОСПОДИ, пленниците ни като потоците в южните страни.5Онези, които сеят със сълзи, с радост ще пожънат. (Иер 31:9)6Онзи, който излиза с плач, когато носи мерата семе, той непременно с радост ще се върне, като носи снопите си.