1Я посмотрел и увидел Ягнёнка. Он стоял на горе Сион, и с Ним было сто сорок четыре тысячи человек, у которых на лбу было написано имя Ягнёнка и имя Его Отца.2Я слышал шум с небес, он напоминал одновременно шум могучих вод, раскаты сильного грома и звук, который производят арфисты, играющие на своих арфах.3Они поют новую песнь перед троном, перед четырьмя живыми существами и перед старцами. Эту песнь не мог никто выучить, кроме ста сорока четырёх тысяч искупленных с земли.4Это были те, кто не осквернил себя с женщинами, оставшись девственниками[1]. Они всюду шли за Ягнёнком, куда бы Он ни шёл. Они были искуплены из всего человечества и освящены как первые плоды[2] для Всевышнего и Ягнёнка. (Лев 23:9; Чис 15:17; Рим 8:19; 2Кор 5:17; 1Пет 1:15; 1Пет 2:9)5В их словах не нашлось никакой лжи, они непорочны[3]. (Соф 3:13)
Три ангела
6Потом я увидел ещё одного ангела, летящего посреди неба. У него была Радостная Весть, которая вечна, чтобы провозгласить её живущим на земле – всем племенам, родам, языкам и народам.7– Бойтесь Всевышнего, – громко говорил ангел, – и воздайте Ему славу, потому что наступил час суда Его. Поклонитесь Создавшему небо и землю, море и источники вод[4]. (Исх 20:11; Пс 145:6)8За ним следовал второй ангел. Он говорил: – Пал, пал великий Вавилон![5] Он напоил все народы доводящим до безумия вином своего разврата[6]. (Ис 13:19; Ис 21:9; Иер 50:39; Иер 51:6)9Вслед за ними последовал третий ангел. Он громко говорил: – Кто поклоняется зверю и его изображению и кто принимает клеймо на свой лоб или на руку,10тот будет пить вино ярости Всевышнего, вино неразбавленное, приготовленное в чаше Его гнева, и будет мучиться в горящей сере на глазах у святых ангелов и Ягнёнка.11Для поклоняющихся зверю и его изображению и для принявших клеймо с его именем не будет покоя ни днём ни ночью, и дым их мучений будет подниматься вечно[7]. (Ис 34:10)12Это призыв к святому народу Всевышнего, тем, кто соблюдает повеления Всевышнего и верен Исе, проявлять терпение.13И я услышал с небес голос: – Запиши: отныне благословенны те, кто умирает с верой в Повелителя. – Да, – говорит Дух, – теперь они отдохнут от своих трудов, и их дела будут вознаграждены.
Жатва на земле
14Я посмотрел и увидел белое облако. На облаке сидел Некто, похожий на человека[8]. На Его голове был золотой венец, и в руке Он держал острый серп. (Откр 1:13)15Затем из храма вышел ещё один ангел и громко сказал Сидящему на облаке: – Пошли Свой серп и пожни, потому что время жатвы уже настало, и урожай на земле уже созрел.16Тогда Сидящий на облаке взмахнул Своим серпом над землёй, и на земле был собран урожай.17Потом из небесного храма вышел ещё один ангел, у него тоже в руке был острый серп.18И ещё один ангел вышел от жертвенника, где он заведовал огнём. Он громко крикнул ангелу, у которого был острый серп: – Пошли твой острый серп и собери грозди винограда с виноградника земли, потому что ягоды его уже созрели.19Ангел взмахнул своим серпом над землёй, собрал виноград и кинул его в великую давильню[9] ярости Всевышнего.20Виноград был потоптан в давильне, которая за городом, и из неё рекой потекла кровь. Эта река крови была длиной в триста километров[10] и по глубине достигала коням до уздечек[11]. (Ис 63:1; Иоил 3:13)
1И видях, и ето, Агнецът стоеше на хълма Сион и с Него сто четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им. (Иез 9:4; Откр 5:6; Откр 7:3; Откр 7:4; Откр 13:16)2И чух глас от небето като глас от много води и като глас от гръм; и гласът, който чух, беше като глас на свирачи, които свиреха с арфите си. (Откр 1:15; Откр 5:8; Откр 19:6)3Те пееха като че ли нова песен пред престола и пред четирите живи същества и старейшините; и никой не можеше да научи песента, освен сто четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята. (Откр 5:9; Откр 14:1; Откр 15:3)4Те са онези, които не са се осквернили с жени, защото са целомъдрени; те са, които следват Агнеца, където и да отива; те са били изкупени измежду човеците като първи плодове на Бога и на Агнеца. (1Кор 6:20; 2Кор 11:2; Иак 1:18; Откр 3:4; Откр 5:9; Откр 7:15; Откр 7:17; Откр 17:14)5И в устата им няма лъжа; те са непорочни. (Пс 32:2; Соф 3:13; Еф 5:27; Иуд 1:24)
Трима ангели възвестяват съд
6И видях друг ангел, че летеше сред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ, племе, език и хора. (Еф 3:9; Тит 1:2; Откр 8:13; Откр 13:7)7Той каза със силен глас: Бойте се от Бога и Му въздайте слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и се поклонете на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори. (Неем 9:6; Пс 33:6; Пс 124:8; Пс 146:5; Пс 146:6; Деян 14:15; Деян 17:24; Откр 11:18; Откр 15:4)8И един друг ангел, втори, следваше отзад и казваше: Падна, падна великият Вавилон, който напои всички народи от виното на своето разпалено блудстване. (Ис 21:9; Иер 51:7; Иез 16:35; Откр 11:8; Откр 16:19; Откр 17:2; Откр 17:5; Откр 18:2; Откр 18:3; Откр 18:10; Откр 18:18; Откр 18:21; Откр 19:2)9И друг, трети ангел, вървеше след тях и казваше със силен глас: Ако някой се поклони на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си, (Откр 13:14)10той ще пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред святите ангели и пред Агнеца. (Пс 75:8; Пс 75:9; Ис 51:17; Ис 66:24; Иер 25:9; Иер 25:15; Откр 16:19; Откр 18:6; Откр 19:20; Откр 20:10)11И димът от тяхното мъчение ще се издига до вечни векове; и онези, които се покланят на звяра и образа му, няма да имат отдих нито денем, нито нощем, нито кой да е, който приема белега на името му. (Ис 34:10; Мф 25:41; Ин 5:29; Откр 19:3)12Тук е нужно търпението на светиите, на тези, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исус. (Откр 12:17; Откр 13:10)13И чух глас от небето, който казваше: Напиши: Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа. Да! – казва Духът. – За да си починат от трудовете си; защото делата им следват след тях. (Еккл 4:1; Еккл 4:2; 1Кор 15:18; 1Фес 4:14; 1Фес 4:16; 2Фес 1:7; Евр 4:9; Евр 4:10; Откр 6:11; Откр 20:6)
Земята е узряла за съд
14Тогава видях, и ето, бял облак и на облака седеше Един, Който приличаше на Човешкия Син и имаше на главата си златен венец, а в ръката си остър сърп. (Иез 1:26; Дан 7:13; Откр 1:13; Откр 6:2)15И друг ангел излезе от храма и викаше със силен глас на Този, Който седеше на облака: Простри сърпа си и жъни, защото е настанал часът да жънеш, понеже земната жътва е презряла. (Иер 51:33; Иоил 3:13; Мф 13:39; Откр 16:17)16И така, Онзи, Който седеше на облака, хвърли сърпа Си на земята; и земята беше пожъната.17И друг ангел излезе от храма, който е на небето, като държеше и той остър сърп.18Още и друг ангел, който имаше власт над огъня, излезе от олтара и извика със силен глас на този, който държеше острия сърп; и каза: Простри острия си сърп и обери гроздовете на земното лозе, защото гроздето му е вече узряло. (Иоил 3:13; Откр 8:5; Откр 16:8)19И ангелът хвърли сърпа си на земята, обра земното лозе и хвърли набраното в големия лин на Божия гняв. (Откр 19:15)20А линът бе изтъпкан вън от града и кръв потече от лина до юздите на конете върху едно разстояние от хиляда и шестстотин стадия[1]. (Ис 63:3; Плач 1:15; Евр 13:12; Откр 11:8; Откр 19:14)