Матфея 21

Священное Писание, Восточный перевод

от Biblica
1 Когда они приблизились к Виффагии, что расположена на Оливковой горе неподалёку от Иерусалима, Иса послал вперёд двух учеников, (Мр 11:1; Лк 19:28; Ин 12:12)2 сказав им: – Идите в селение, которое перед вами, там вы сразу же найдёте привязанную ослицу и рядом с ней ослёнка. Отвяжите их и приведите ко Мне.3 Если кто-нибудь вам что-то скажет, то отвечайте, что они нужны Повелителю, и вам тут же дадут их.4 Это произошло для того, чтобы исполнилось сказанное через пророка:5 «Скажите дочери Сиона[1]: вот Царь твой идёт к тебе, кроткий, верхом на ослице и ослёнке, сыне вьючного животного»[2]. (Ис 62:11; Зах 9:9)6 Ученики пошли и сделали всё так, как велел им Иса.7 Они привели ослицу и ослёнка, положили на них свои плащи, и Иса сел поверх их.8 Большинство собравшихся начало расстилать свои плащи на дороге, другие срезали ветви с деревьев и тоже расстилали их.9 Толпы людей, что шли впереди и позади Него, громко кричали: – Хвала[3] Сыну Давуда! Благословен Тот, Кто приходит во имя Вечного![4] Хвала Царю в небесах! (Пс 117:25)10 И когда Иса вошёл в Иерусалим, весь город пришёл в волнение, и все спрашивали: – Кто это?11 А из толпы отвечали: – Это пророк Иса из Назарета, что в Галилее!12 Иса вошёл во двор храма и выгнал оттуда всех, кто там продавал и покупал. Он опрокинул столы менял и прилавки торговцев голубями. (Мр 11:15; Лк 19:45; Ин 2:13)13 – Написано, – говорил Он, – «Дом Мой будет назван домом молитвы»[5], а вы превратили его в разбойничье логово[6]. (Ис 56:7; Иер 7:11)14 В храме к Нему подошли слепые и хромые, и Он исцелил их.15 Главные священнослужители и учители Таурата, увидев чудеса, которые совершал Иса, и услышав, как дети кричат в храме: «Хвала Сыну Давуда»[7], сильно рассердились. (Пс 117:25)16 – Ты слышишь, что кричат эти дети? – спросили они Его. – Да, – ответил Иса, – разве вы не читали, что написано: «Из уст младенцев и грудных детей Ты вызовешь Себе хвалу»?[8] (Пс 8:3)17 Он оставил их и пошёл из города в Вифанию, где и заночевал.18 Возвращаясь рано утром в город, Иса почувствовал голод. (Мр 11:12; Мр 11:20)19 Увидев у дороги инжир, Он подошёл к нему, но не нашёл на нём ничего, кроме листьев. Тогда Иса сказал дереву: – Пусть же от тебя никогда больше не будет плодов! Инжир сразу же засох[9]. (Мф 21:21)20 Когда ученики это увидели, то удивились: – Как это инжир мог так быстро засохнуть?21 Иса ответил им: – Говорю вам истину: если вы будете верить, не сомневаясь, то сможете сделать не только то, что было сделано с инжиром, но даже если вы скажете этой горе: «Поднимись и бросься в море!» – то так и будет.22 Если вы верите, то получите всё, о чём бы вы ни попросили в молитве.23 Когда Иса вошёл в храм и стал учить народ, к Нему подошли главные священнослужители и старейшины народа с вопросом: – По какому праву Ты всё это делаешь, и кто дал Тебе такое право? (Мр 11:27; Лк 20:1)24 Иса ответил им: – Я тоже задам вам вопрос, и если вы Мне ответите, то и Я скажу вам, по какому праву Я это делаю.25 Обряд погружения в воду[10], который совершал Яхия, был от Всевышнего или от людей? Они стали рассуждать между собой: – Если мы скажем: «От Всевышнего», то Он спросит: «Так почему же вы ему не поверили?»26 Сказать«От людей» нельзя – боимся народа, ведь все считают, что Яхия был пророком.27 И они ответили: – Мы не знаем. – Тогда и Я вам не скажу, по какому праву Я всё это делаю, – сказал им Иса.28 – Что вы скажете на такое: у одного человека было два сына. Как-то он подошёл к одному из них и говорит: «Сын, пойди поработай сегодня в винограднике».29 «Не хочу», – ответил сын, но потом передумал и всё же пошёл.30 Подойдя и к другому сыну, отец попросил его о том же. Сын ответил: «Иду, господин», а сам не пошёл.31 Кто из них исполнил волю отца? – Первый, – ответили они. Тогда Иса сказал им: – Говорю вам истину: сборщики налогов и блудницы впереди вас идут в Царство Всевышнего.32 Ведь Яхия пришёл к вам показать путь праведности, и вы не поверили ему, а они поверили. Вы же, даже после того, как это увидели, не раскаялись и не поверили.33 – Послушайте ещё одну притчу: один землевладелец посадил виноградник, обнёс его забором, выкопал яму для давильни[11] и построил сторожевую башню[12]. Он отдал виноградник внаём виноградарям, а сам уехал в далёкую страну. (Ис 5:1; Мр 12:1; Лк 20:9)34 Когда пришло время сбора винограда, он послал своих рабов к виноградарям, чтобы забрать свою часть урожая.35 Те же схватили рабов и кого избили, кого убили, а кого закидали камнями.36 Тогда хозяин послал других рабов, их было больше, чем в первый раз, но виноградари и с теми поступили так же.37 В конце концов он послал своего сына. «Сына-то моего они устыдятся», – думал он.38 Но когда виноградари увидели сына, они решили: «Это наследник. Давайте убьём его и завладеем его наследством».39 Они схватили его, выбросили из виноградника и убили.40 Итак, когда придёт хозяин виноградника, что он сделает с этими виноградарями?41 – Он жестоко казнит злодеев, – ответили они, – и сдаст виноградник другим виноградарям, которые отдадут ему его долю урожая в условленный срок.42 Иса сказал им: – Разве вы никогда не читали в Писании: «Камень, Который отвергли строители, стал краеугольным. Это совершил Вечный, и как это удивительно для нас!»?[13] (Пс 117:22)43 Поэтому Я и говорю вам, что Царство Всевышнего будет отнято у вас и отдано народу, который приносит плод.44 Кто упадёт на Этот Камень, разобьётся вдребезги, а на кого Он упадёт, того раздавит.45 Выслушав притчи Исы, главные священнослужители и блюстители Закона поняли, что Он говорит о них.46 Они хотели арестовать Ису, но боялись народа, потому что люди считали Ису пророком.

Матфея 21

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 И когато се приближиха до Йерусалим и дойдоха във Витфагия при Елеонския хълм, Исус изпрати двама ученици и им каза: (Зах 14:4; Мр 11:1; Лк 19:28; Лк 19:29; Ин 12:12)2 Идете в селото, което е отсреща; и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете ги и Ми ги докарайте.3 И ако някой ви каже нещо, отговорете: На Господа трябват; и веднага ще ги изпрати.4 А това стана, за да се сбъдне изреченото от пророка, който казва:5 „Кажете на Сионовата дъщеря: Ето, твоят Цар иде при тебе, кротък и възседнал на осел и на осле, рожба на ослица.“ (Ис 62:11; Зах 9:9; Ин 12:15)6 И така, учениците отидоха и направиха, както им нареди Исус; (Мр 11:4)7 докараха ослицата и ослето и намятаха на тях дрехите си; и Той седна върху тях. (4Цар 9:13; Мр 11:7)8 А по-голямата част от множеството разстлаха дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и ги постилаха по пътя. (Лев 23:40; Ин 12:13)9 А множествата, които вървяха пред Него и които идваха след Него, викаха: Осанна[1] на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господнето име! Осанна във висините! (Пс 118:25; Пс 118:26; Мф 23:39; Мр 11:10; Лк 19:38)10 И когато влезе в Йерусалим, целият град се раздвижи; и казваха: Кой е Този? (Мр 11:15; Ин 2:13; Ин 2:15)11 А народът казваше: Той е пророкът Исус, Който е от Назарет в Галилея. (Мф 2:23; Лк 7:16; Ин 6:14; Ин 7:40; Ин 9:17)12 И Исус влезе в Божия храм и изпъди всички, които продаваха и купуваха в храма, и преобърна масите на обменителите на пари и столовете на онези, които продаваха гълъбите, и им каза: (Мр 11:11; Мр 11:15; Лк 19:45; Ин 2:13; Ин 2:14; Ин 2:15)13 Писано е: „Домът Ми ще се нарече молитвен дом“, а вие го правите разбойнически вертеп. (Ис 56:7; Иер 7:11; Мр 11:17; Лк 19:46)14 И някои слепи и куци дойдоха при Него в храма; и Той ги изцели.15 А главните свещеници и книжниците, като видяха чудесата, които извърши, и децата, които викаха в храма: Осанна на Давидовия Син!, възнегодуваха и Му казаха:16 Чуваш ли какво казват тези? А Исус им отговори: Чувам. Не сте ли чели никога тези думи: „От устата на младенци и кърмачетата приготвил си хвала“? (Пс 8:2; Пс 8:3)17 И след като ги остави, излезе вън от града до Витания, където и пренощува. (Мр 11:11; Ин 11:18)18 А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня. (Мр 11:12; Мр 11:20)19 И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея освен едни листа; и каза: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смокинята веднага изсъхна. (Мр 11:13)20 И учениците, които видяха това, се удивиха и казаха: Как вднага изсъхна смокинята? (Мр 11:20)21 А Исус отговори: Истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, но даже ако кажете на този хълм: Вдигни се и се хвърли в морето!, ще стане. (Мф 17:20; Лк 17:6; 1Кор 13:2; Иак 1:6)22 И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите. (Мф 7:7; Мр 11:24; Лк 11:9; Ин 14:13; Иак 5:16; 1Ин 3:22; 1Ин 5:14)23 И когато дойде в храма, като поучаваше, главните свещеници и старейшините на народа дойдоха при Него и казаха: С каква власт правиш тези неща и кой Ти е дал тази власт? (Исх 2:14; Мф 7:29; Мр 11:27; Мр 11:28; Лк 20:1; Лк 20:2; Деян 4:7; Деян 7:27)24 А Исус им отговори: Ще ви задам и Аз един въпрос, на който ако ми отговорите, то и Аз ще ви кажа с каква власт правя тези неща.25 Йоановото кръщение откъде беше? От небето или от човеците? А те разискваха помежду си: Ако кажем: От небето, Той ще ни каже: Тогава защо не му повярвахте?26 Но ако кажем: От човеците, боим се от народа; защото всички смятат Йоан за пророк. (Мф 14:5; Мр 6:20; Лк 20:6)27 И така, в отговор на Исус казаха: Не знаем. И Той им каза: Нито Аз ви казвам с каква власт правя тези неща.28 А какво мислите за това? Един човек имаше двама сина; отиде при първия и му каза: Синко, иди, работи днес на лозето.29 А той отговори: Не искам; но после се разкая и отиде.30 Отиде и при втория и му каза същото. А той отговори: Аз ще ида, господарю! Но не отиде.31 Кой от двамата изпълни волята на баща си? Отвърнаха Му: Първият. Исус им каза: Истина ви казвам, че бирниците и блудниците ви изпреварват в Божието царство. (Лк 7:29)32 Защото Йоан дойде при вас в пътя на правдата и не му повярвахте; но бирниците и блудниците му повярваха; а вие, като видяхте това, дори и впоследствие не се разкаяхте, за да му вярвате. (Мф 3:1; Лк 3:12; Лк 3:13)33 Чуйте друга притча. Имаше един стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин и построи кула; и като го даде под наем на земеделци, отиде в чужбина. (Песн 8:11; Песн 8:12; Ис 5:1; Иер 2:21; Мф 25:14; Мф 25:15; Мр 12:1; Лк 20:9)34 И когато наближи гроздоберът, изпрати слугите си при земеделците да приберат плода му. (Песн 8:11; Песн 8:12)35 А земеделците хванаха слугите му, един биха, друг убиха, а трети с камъни замериха. (2Пар 24:21; 2Пар 36:16; Неем 9:26; Мф 23:34; Мф 23:37; Деян 7:52; 1Фес 2:15; Евр 11:36; Евр 11:37)36 Пак изпрати други слуги, повече на брой от първите; и на тях сториха същото.37 Най-после изпрати при тях сина си, като мислеше: Ще се засрамят поне от сина ми.38 Но земеделците, като видяха сина, казаха помежду си: Той е наследникът; елате да го убием и да присвоим наследството му. (Пс 2:2; Пс 2:8; Мф 26:3; Мф 26:4; Мф 27:1; Ин 11:53; Деян 4:27; Евр 1:2)39 И като го хванаха, изхвърлиха го вън от лозето и го убиха. (Мф 26:50; Мр 14:46; Лк 22:54; Ин 18:12; Деян 2:23; Евр 13:12)40 И така, когато си дойде стопанинът на лозето, какво ще направи на тези земеделци?41 Казаха Му: Злодеите ще погуби зле, а лозето ще даде под наем на други земеделци, които ще му дават плодовете на времето им. (Лк 10:16; Лк 21:24; Деян 13:46; Деян 15:7; Деян 18:6; Деян 28:28; Рим 9:1; Евр 2:3)42 Исус им каза: Никога ли не сте чели в Писанията тези думи: „Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла. От Господа е това. И чудно е в нашите очи“? (Пс 118:22; Пс 118:23; Ис 28:16; Мр 12:10; Лк 20:17; Деян 4:11; Еф 2:20; 1Пет 2:6; 1Пет 2:7)43 Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му. (Мф 8:12)44 И който падне върху този камък, ще се разбие; а върху когото падне камъкът – ще го смаже. (Ис 8:14; Ис 8:15; Ис 60:12; Дан 2:44; Дан 2:45; Зах 12:3; Лк 20:18; Рим 9:32; Рим 9:33; 1Пет 2:7; 1Пет 2:8)45 И главните свещеници и фарисеите, като чуха притчите Му, разбраха, че за тях говори;46 но когато поискаха да Го хванат, се изплашиха от народа, понеже Го смяташе за пророк. (Мф 21:11; Лк 7:16; Ин 7:40)