Матфея 17

Священное Писание, Восточный перевод

от Biblica
1 Через шесть дней Иса взял с Собой Петира, Якуба, его брата Иохана и привёл их одних на высокую гору. (Мр 9:2; Лк 9:28)2 И на глазах учеников вдруг Его облик изменился: лицо Его засияло, как солнце, а одежда стала белой, как свет.3 И вот они увидели пророков Мусу и Ильяса, беседующих с Исой.4 Петир сказал Исе: – Повелитель, нам здесь так хорошо! Если Ты хочешь, я сделаю три шалаша: один Тебе, один Мусе и один Ильясу.5 Пока он говорил, светлое облако накрыло их, и из облака прозвучал голос: – Это Мой любимый Сын (Масих), в Нём Моя радость. Слушайте Его![1] (Быт 22:2; Втор 18:15; Пс 2:7; Ис 42:1)6 Услышав эти слова, ученики в ужасе пали на лица свои.7 Иса подошёл и прикоснулся к ним: – Не бойтесь, встаньте.8 Они подняли взгляд и уже никого, кроме Исы, не увидели.9 Когда они спускались с горы, Иса сказал им: – Никому не говорите о том, что вы видели здесь, до тех пор, пока Ниспосланный как Человек не воскреснет из мёртвых.10 Ученики спросили Его: – Почему же учители Таурата говорят, что вначале, перед Масихом, должен прийти Ильяс?11 Иса ответил: – Ильяс действительно должен прийти и всё приготовить[2]. (Мал 4:5)12 Но говорю вам, что Ильяс уже пришёл[3], только его не узнали и поступили с ним по своему произволу[4]. Так же и Ниспосланному как Человек предстоит пострадать от их рук. (3Цар 19:1; Мф 14:1; Лк 1:13)13 Тогда ученики поняли, что Он говорил о пророке Яхии.14 Когда они вернулись туда, где их дожидалась толпа, подошёл один мужчина и пал перед Исой на колени (Мр 9:14; Лк 9:37)15 со словами: – Господин, сжалься над моим сыном, у него бывают приступы эпилепсии, и он сильно мучается, часто бросается то в огонь, то в воду.16 Я привёл его к Твоим ученикам, но они не смогли исцелить его.17 Иса в ответ сказал: – О неверующее и испорченное поколение! Сколько Мне ещё быть с вами? Сколько Мне ещё терпеть вас? Приведите мальчика ко Мне.18 Иса приказал демону выйти, и тот вышел из мальчика; в тот же миг ребёнок стал совершенно здоров.19 Потом, оставшись с Исой наедине, ученики спросили: – Почему же мы не смогли изгнать его?20-21 Иса ответил: – Потому что у вас мало веры. Говорю вам истину: если бы ваша вера была величиной хоть с горчичное зерно, то вы могли бы этой горе сказать: «Передвинься отсюда туда», и она бы передвинулась; для вас не было бы ничего невозможного[5].22 Когда они были вместе в Галилее, Иса сказал ученикам: – Ниспосланный как Человек будет предан в руки людей, (Мр 9:30; Лк 9:43)23 которые убьют Его, но на третий день Он воскреснет. Учеников это сильно опечалило.24 Когда они вернулись в Капернаум, к Петиру подошли сборщики налога на нужды храма[6] и спросили: – А ваш Учитель платит налог на храм? (Исх 30:11)25 – Платит, – ответил он. Когда Петир вошёл в дом и ещё не успел ничего сказать, Иса спросил: – Шимон, как тебе кажется, с кого земные цари взимают пошлины или дань, со своих родных сыновей или с посторонних?26 – С посторонних, – ответил Петир. – Значит, сыновья свободны, – заключил Иса[7]. –27 Но чтобы нам никого не обидеть, пойди к озеру, забрось удочку, вытащи первую рыбу, что попадётся на крючок, открой ей рот, и там ты найдёшь монету[8], которой будет достаточно, чтобы заплатить налог за нас обоих. Итак, возьми её и заплати за Меня и за себя.

Матфея 17

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 След шест дни Исус взе Петър, Яков и брат му Йоан и заведе само тях на една висока планина. (Мр 9:2; Лк 9:28)2 И се преобрази пред тях; лицето Му светна като слънцето, а дрехите Му станаха бели като светлината.3 И, ето, явиха им се Моисей и Илия, които разговаряха с Него.4 А Петър проговори, като каза на Исус: Господи, добре е да сме тук; ако искаш, аз ще направя тук три шатри – за Теб една, за Моисей една и една за Илия.5 А когато той още говореше, ето, светъл облак ги засени; и, ето, от облака се чу глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте. (Втор 18:15; Втор 18:19; Ис 42:1; Мф 3:17; Мр 1:11; Лк 3:22; Деян 3:22; Деян 3:23; 2Пет 1:17)6 И учениците, като чуха това, паднаха на лицата си и много се уплашиха. (2Пет 1:18)7 А Исус се приближи при тях, допря се до тях и каза: Станете, не бойте се! (Дан 8:18; Дан 9:21; Дан 10:10; Дан 10:18)8 И те, като повдигнаха очи, не видяха никого освен Исус сам.9 И като слизаха от планината, Исус им заръча: На никого не казвайте за това видение, докато Човешкият Син не възкръсне от мъртвите. (Мф 16:20; Мр 8:30; Мр 9:9)10 Учениците Му го попитаха: Защо тогава книжниците казват, че първо Илия трябва да дойде? (Мал 4:5; Мф 11:14; Мр 9:11)11 А Той отговори: Наистина Илия иде и ще възстанови всичко. (Мал 4:6; Лк 1:16; Лк 1:17; Деян 3:21)12 Но казвам ви, че Илия вече е дошъл и не го познаха, но постъпиха с него както си искаха. Също така и Човешкият Син ще пострада от тях. (Мф 11:14; Мф 14:3; Мф 14:10; Мф 16:21; Мр 9:12; Мр 9:13)13 Тогава учениците разбраха, че им говореше за Йоан Кръстител. (Мф 11:14)14 И когато дойдоха при народа, до Него се приближи един човек, коленичи пред Него и каза: (Мр 9:14; Мр 9:17; Лк 9:37; Лк 9:38)15 Господи, смили се над сина ми, защото е епилептик и страда зле; понеже пада в огъня и често във водата.16 И го доведох при Твоите ученици, но те не можаха да го изцелят.17 Исус отговори: О, роде невярващ и извратен, докога ще бъда с вас, докога ще ви търпя? Доведете го тук при Мен.18 И Исус смъмра злия дух и той излезе от него; и момчето оздравя в същия час.19 Тогава учениците дойдоха при Исус насаме и казаха: Защо ние не можахме да го изгоним?20 Той им каза: Поради вашето маловерие. Защото, истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там и тя ще се премести; и нищо няма да е невъзможно за вас. (Мф 21:21; Мр 9:23; Мр 11:23; Лк 17:6; 1Кор 12:9; 1Кор 13:2)21 А този род не излиза освен с молитва и пост.22 И когато седяха в Галилея, Исус им каза: Човешкият Син ще бъде предаден в ръцете на човеците (Мф 16:21; Мф 20:18; Мр 8:31; Мр 9:30; Мр 9:31; Мр 10:33; Лк 9:22; Лк 9:44; Лк 18:31; Лк 24:6; Лк 24:7)23 и ще Го убият; и на третия ден ще бъде възкресен. И те дълбоко се наскърбиха.24 А когато дойдоха в Капернаум, събирачите на двете драхми за храма се приближиха към Петър и казаха: Вашият Учител не плаща ли двете драхми?25 Той отвърна: Плаща. И когато влезе в къщи, Исус го изпревари и му каза: Какво мислиш, Симоне, земните царе от кои събират данък или налог – от синовете си или от чужденците?26 А когато Петър каза: От чужденците, Исус му отговори: Щом е така, синовете им[1] са свободни.27 Но за да не ги съблазним, иди на езерото, хвърли въдица и измъкни рибата, която първа се закачи, и като разтвориш устата, ще намериш един статир; вземи го и им го дай за Мен и за тебе.