1Муса ответил: – А если они не поверят мне, не послушаются и скажут: «Вечный не являлся тебе»?2Тогда Вечный сказал: – Что у тебя в руке? – Посох, – ответил он.3Вечный сказал: – Брось его на землю. Когда Муса бросил его на землю, тот превратился в змею, и Муса отбежал от неё.4Тогда Вечный сказал ему: – Протяни руку и возьми её за хвост. Муса протянул руку, схватил змею, и она превратилась у него в руке снова в посох.5Вечный сказал: – Это для того, чтобы они поверили, что Я – Вечный, Бог их предков, Бог Ибрахима, Бог Исхака и Бог Якуба, – явился тебе.6Затем Вечный сказал: – Положи руку за пазуху. Муса положил руку за пазуху, а когда вытащил, она была белой от проказы[1], как снег.7– Теперь опять положи её за пазуху, – сказал Он. Муса опять положил руку за пазуху, и когда вытащил, она снова стала чистой, как остальное тело.8Вечный сказал: – Если они не поверят тебе и первое знамение их не убедит, они поверят второму.9А если не поверят двум знамениям и не послушают тебя, зачерпни воды из Нила и вылей на землю, и эта вода превратится в кровь.10Муса сказал Вечному: – О Владыка, я не был красноречивым раньше и не стал им теперь, когда Ты заговорил со Своим рабом. Я говорю медленно и косноязычен.11Вечный сказал ему: – Кто дал человеку язык? Кто делает его глухим или немым? Кто даёт зрение или делает слепым? Разве не Я, Вечный?12Итак, ступай; Я помогу тебе говорить и научу, что сказать.13Но Муса ответил: – О Владыка, прошу, пошли кого-нибудь другого.14Вечный разгневался на Мусу и сказал: – А твой брат, левит Харун? Я знаю, он говорит хорошо. Он уже вышел, чтобы тебя встретить, и обрадуется, увидев тебя.15Ты можешь говорить с ним и вкладывать слова в его уста. Я помогу вам обоим говорить и научу вас, что делать.16Он будет говорить народу твои слова, как если бы пророк говорил слова Всевышнего.17Возьми с собой этот посох: ты будешь творить им знамения.
Муса возвращается в Египет
18Муса вернулся к своему тестю Иофору и сказал ему: – Позволь мне вернуться к родственникам в Египет – посмотреть, живы ли они ещё. Иофор сказал: – Иди с миром.19Вечный сказал Мусе в Мадиане: – Вернись в Египет: те, кто хотел убить тебя, умерли.20Муса взял жену и сыновей, посадил их на осла и пустился в обратный путь в Египет, неся с собой посох Всевышнего.21Вечный сказал Мусе: – Когда ты вернёшься в Египет, смотри, соверши перед фараоном чудеса, для которых Я дал тебе силу. А Я сделаю его сердце упрямым, и он не отпустит народ.22Тогда скажи фараону: Так говорит Вечный: «Исраил – Мой сын, Мой первенец.23Я сказал тебе: „Отпусти Моего сына поклониться Мне“. Ты не отпустил его, и теперь Я убью твоего сына-первенца».24В пути, во время ночлега, Вечный неожиданно встретил Мусу[2] и собрался убить его[3]. (Быт 17:9; 1Цар 15:22)25Но Ципора взяла острый каменный нож, обрезала крайнюю плоть сына и коснулась ею ног Мусы[4]. – Ты жених крови для меня[5], – сказала она.26Тогда Вечный отступил от него. («Жених крови» – так она говорила про обрезание.)27Вечный сказал Харуну: – Иди в пустыню встречать Мусу. Он пошёл, встретил Мусу у горы Всевышнего[6] и поцеловал его.28Муса рассказал Харуну обо всём, с чем послал его Вечный, и о всех знамениях, которые Он велел ему сотворить.29Муса и Харун собрали исраильских старейшин,30и Харун пересказал им всё, что сказал Мусе Вечный. Муса сотворил[7] перед людьми знамения,31и они поверили. Услышав, что Вечный увидел их беду и позаботился о них, они склонились и восславили Его.
1А Моисей отговори: Но те няма да ми повярват, нито ще послушат думите ми, защото ще кажат: Не ти се е явил ГОСПОД.2Тогава ГОСПОД го попита: Какво е това в ръката ти? А той отговори: Жезъл. (Исх 4:17; Исх 4:20)3ГОСПОД каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята и стана на змия; и Моисей побегна от нея.4Но ГОСПОД каза на Моисей: Протегни ръката си и я хвани за опашката (и той протегна ръката си и я хвана, и тя стана на жезъл в ръката му);5направи това, за да повярват, че ти се е открил ГОСПОД, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов. (Исх 3:15; Исх 19:9)6При това ГОСПОД му каза: Пъхни си сега ръката в пазвата. И той си пъхна ръката в пазвата; а като я извади, ръката му беше прокажена, бяла като сняг. (Чис 12:10; 4Цар 5:27)7Тогава ГОСПОД каза: Пъхни си пак ръката в пазвата (и той пак си пъхна ръката в пазвата и когато я извади от пазвата, беше станала пак като останалата му плът); (Чис 12:13; Чис 12:14; Втор 32:39; 4Цар 5:14; Мф 8:3)8и ГОСПОД продължи: Ако не ти повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват поради гласа на второто знамение.9Но ако не повярват и на двете ти знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш от реката, ще се превърне в кръв на сушата. (Исх 7:19)10А Моисей каза на ГОСПОДА: Моля ти се, ГОСПОДИ, аз не съм бил красноречив нито в миналото, нито, откакто си почнал да говориш на слугата Си, а съм бавен в своя език и реч. (Исх 6:12; Иер 1:6)11Но ГОСПОД му отговори: Кой е направил човешките уста? Или кой прави човек да бъде ням или глух, да има зрение или да е сляп? Нали Аз, ГОСПОД? (Пс 94:9)12И така, иди; и Аз ще бъда с устата ти и ще те науча какво да говориш. (Ис 50:4; Иер 1:9; Мф 10:19; Мр 13:11; Лк 12:11; Лк 12:12; Лк 21:14; Лк 21:15)13Тогава Моисей каза: Моля ти се, ГОСПОДИ, прати някой друг вместо мен. (Ион 1:3)14И гневът Господен пламна против Моисей и Господ каза: Нали имаш брат, левиеца Аарон? Зная, че той може да говори добре. Виж, той излиза да те посрещне и когато те види, ще се зарадва сърдечно. (Исх 4:27; 1Цар 10:2; 1Цар 10:3; 1Цар 10:5)15Ти му говори и вложи думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста и ще ви науча какво трябва да правите. (Исх 7:1; Исх 7:2; Чис 22:38; Чис 23:5; Чис 23:12; Чис 23:16; Втор 5:31; Втор 18:18; Ис 51:16; Иер 1:9)16Вместо тебе нека той говори на народа; той ще ти бъде вместо уста, а ти ще го ръководиш като Бог. (Исх 7:1; Исх 18:19)17И вземи в ръката си този жезъл, с който ще вършиш знаменията. (Исх 4:2)
Моисей се връща в Египет
18Тогава Моисей отиде и се върна при тъста си Йотор, и му каза: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, за да видя живи ли са още. И Йотор отвърна на Моисей: Иди с мир.19А в Мадиам ГОСПОД каза на Моисей: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички твои врагове, които искаха живота ти. (Исх 2:15; Исх 2:23; Мф 2:20)20И така, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел и тръгна да се върне в Египетската земя. Моисей взе и Божия жезъл в ръката си. (Исх 17:9; Чис 20:8; Чис 20:9)21Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред фараона всички чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му и той няма да пусне народа. (Исх 3:20; Исх 7:3; Исх 7:13; Исх 9:12; Исх 9:35; Исх 10:1; Исх 14:8; Втор 2:30; Нав 11:20; Ис 63:17; Ин 12:40; Рим 9:18)22А ти кажи на фараона: Така говори Йехова: Израил Ми е син, първородният Ми; (Иер 31:9; Ос 11:1; Рим 9:4; 2Кор 6:18; Иак 1:18)23и ти казвам: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще убия твоя син, първородния ти. (Исх 11:5; Исх 12:29)24А по пътя в една странноприемница ГОСПОД посрещна Моисей и искаше да го умъртви. (Быт 17:14; Чис 22:22)25Тогава Сепфора взе кремък и обряза краекожието на сина си, допря го до краката на Моисей и каза: Наистина ти си ми кървав младоженец. (Нав 5:2; Нав 5:3)26След това ГОСПОД се оттегли от него. Тогава тя каза поради обрязването: Ти си ми кървав младоженец.27А ГОСПОД беше казал на Аарон: Иди в пустинята да посрещнеш Моисей. И той тръгна, посрещна го в Божията планина и го целуна. (Исх 3:1; Исх 4:14)28И Моисей извести на Аарон всички думи, с които ГОСПОД го беше изпратил, и всички знамения, за които му беше заръчал. (Исх 4:8; Исх 4:9; Исх 4:15; Исх 4:16)29Тогава Моисей и Аарон отидоха и събраха всички старейшини на израилтяните; (Исх 3:16)30и Аарон каза всички думи, които ГОСПОД беше говорил на Моисей, и извърши знаменията пред народа. (Исх 4:16)31И народът повярва; а когато чуха, че ГОСПОД посетил израилтяните и че погледнал на неволята им, наведоха главите си и се поклониха. (Быт 24:26; Исх 2:25; Исх 3:7; Исх 3:16; Исх 3:18; Исх 4:8; Исх 4:9; Исх 12:27; 1Пар 29:20)