1Ради Сиона не буду молчать, ради Иерусалима не успокоюсь, пока его праведность не воссияет, как заря, и его спасение – как факел пылающий.2Народы увидят твою праведность, и все цари – твою славу. Ты назовёшься новым именем, которое нарекут уста Вечного.3Ты будешь венком славы в руке Вечного, царским венцом в руке твоего Бога.4Не будут уже называть тебя«Брошенной», и землю твою называть«Разорённой», но будешь названа«Моя отрада», а земля твоя – «Моя невеста», потому что ты будешь отрадой Вечному, и земля твоя будет замужней.5Как юноша женится на девушке, так обитатели твои женятся на тебе; как радуется о невесте жених, так твой Бог будет радоваться о тебе.6– Я поставил стражей[1] на стенах твоих, Иерусалим; не умолкнут они ни днём ни ночью. О вы, напоминающие Вечному, не переставайте!7И не давайте Ему покоя, пока не упрочит Он Иерусалим, пока не прославит его по всей земле.8Поклялся Вечный правой рукой, рукой Своей могучей: – Впредь не отдам твоё зерно в пищу твоим врагам, и чужеземцы больше не будут пить твоё вино, над которым ты трудился;9но те, кто жнут, будут есть и Вечного славить, и те, кто собирает виноград, будут пить вино во дворах Моего святилища.10Проходите, проходите через ворота! Готовьте народу путь! Прокладывайте, прокладывайте путь! Уберите камни! Поднимите народам знамя!11Вечный объявил до края земли: – Скажите дочери Сиона[2]: «Вот идёт твой Спаситель! Вот награда Его с Ним, и воздаяние Его перед Ним!»12Твои жители назовутся Святым Народом и Искупленными Вечного, а тебя назовут Взысканным, Неоставленным Городом.
1Заради Сион няма да млъкна и заради Йерусалим няма да престана, докато не се яви правдата му като сияние и спасението му – като запалено светило.2Народите ще видят правдата ти и всички царе – славата ти; и ти ще се наречеш с ново име, което устата ГОСПОДНИ ще изрекат. (Ис 60:3; Ис 62:4; Ис 62:12; Ис 65:15)3Ще бъдеш също така славен венец в ръката ГОСПОДНЯ, дори царска корона на дланта на твоя Бог. (Зах 9:16)4Няма вече да се наричаш изоставен, нито земята ти ще се нарича вече пуста; а ще се наричаш: „Моето благоволение е в него“, и земята ти – венчана; защото ГОСПОД благоволи в теб и земята ти ще бъде венчана. (Ис 49:14; Ис 54:1; Ис 54:6; Ис 54:7; Ос 1:10; 1Пет 2:10)5Защото както момък се жени за мома, така и твоят народ[1] ще се ожени за теб; и както младоженецът се радва на невястата, така и твоят Бог ще се зарадва на тебе. (Ис 65:19)6На стените ти, Йерусалиме, поставих стражи, които никога няма да мълчат – нито денем, нито нощем. Вие, които припомняте на ГОСПОДА, не замлъквайте (Иез 3:17; Иез 33:7)7и не Му давайте почивка, докато не утвърди Йерусалим и докато не го направи за похвала по земята. (Ис 64:11; Соф 3:20)8ГОСПОД се закле в десницата Си и в силната Си мишца, като каза: Няма да дам вече житото ти за храна на неприятелите ти и чужденците няма да пият виното ти, за което ти си се трудил; (Втор 28:31; Иер 5:17)9а които го прибират в житницата, те ще го ядат и ще хвалят ГОСПОДА; и които го събират, те ще го пият в дворовете на Моето светилище. (Втор 12:12; Втор 14:23; Втор 14:26; Втор 16:11; Втор 16:14)10Минете, минете през портите, пригответе пътя за народа; изравнете, изравнете пътя, съберете камъните му; издигнете знаме за племената. (Ис 11:12; Ис 40:3; Ис 57:14)11Ето, ГОСПОД прогласи до краищата на земята: Кажете на сионовата дъщеря: Ето, Спасителят ти иде; ето, наградата Му е с Него и отплатата Му – пред Него. (Ис 40:10; Зах 9:9; Мф 21:5; Ин 12:15; Откр 22:12)12И ще ги наричат свят народ, изкупените от ГОСПОДА; и ти ще се наричаш издирен, град неизоставен. (Ис 62:4)