Иоанна 11

Священное Писание, Восточный перевод

от Biblica
1 Один человек, которого звали Элеазар, был болен. Он был из Вифании, селения, где жили Марьям и её сестра Марфа.2 Марьям и была той женщиной, что помазала Повелителя ароматическим маслом и вытерла Его ноги своими волосами. И вот её брат Элеазар был болен.3 Сёстры передали Исе: – Повелитель, тот, кого Ты любишь, болен.4 Когда Иса услышал об этом, Он сказал: – Эта болезнь не к смерти, она для славы Всевышнего, чтобы (вечный) Сын Всевышнего был прославлен через неё.5 Иса любил Марфу, её сестру Марьям и Элеазара.6 Однако когда Он узнал, что Элеазар болен, то пробыл там, где Он тогда находился, ещё два дня.7 Затем Он сказал Своим ученикам: – Пойдём обратно в Иудею.8 – Учитель, – сказали они Ему, – ведь ещё недавно те люди хотели побить Тебя камнями, а Ты хочешь туда возвратиться?9 Иса ответил: – Разве не двенадцать часов в сутках светло? Тот, кто ходит днём, не споткнётся, потому что он видит свет этого мира.10 А тот, кто ходит ночью, споткнётся, потому что в это время темно.11 Сказав это, Иса добавил: – Наш друг Элеазар заснул, но Я иду разбудить его.12 Ученики Его сказали: – Повелитель, если он спит, значит, ему стало лучше.13 Иса говорил им о том, что Элеазар умер, но ученики думали, что Он говорит о сне обыкновенном.14 Тогда Он сказал им прямо: – Элеазар умер.15 Ради вас и ради того, чтобы вы поверили, Я рад, что Меня там не было. Но сейчас пойдём к нему.16 Тогда Фома, которого ещё называли Близнец, сказал остальным ученикам: – Пойдём и мы и умрём с Ним!17 Придя туда, Иса узнал, что тело Элеазара уже четыре дня в могиле.18 Вифания была менее чем в трёх километрах[1] от Иерусалима,19 и к Марфе с Марьям пришло много иудеев, чтобы выразить своё соболезнование по поводу смерти их брата.20 Когда Марфа услышала, что пришёл Иса, она пошла встретить Его, а Марьям осталась дома.21 – Повелитель, – сказала Марфа Исе, – если бы Ты был здесь, то мой брат не умер бы.22 Но я знаю, что Всевышний и сейчас даст Тебе всё, что бы Ты ни попросил.23 Иса сказал ей: – Твой брат воскреснет.24 Марфа ответила: – Я знаю, что он воскреснет в День воскресения, в Последний день.25 Иса сказал ей: – Я – воскресение и жизнь. Тот, кто верит в Меня, если и умрёт – оживёт,26 а кто живёт и верит в Меня, тот никогда не умрёт. Ты этому веришь?27 – Да, Повелитель, – сказала она, – я верю, что Ты – обещанный Масих, Сын Всевышнего, Который пришёл в мир.28 Сказав это, Марфа вернулась, отозвала свою сестру в сторону и сказала: – Учитель здесь, Он зовёт тебя.29 Когда Марьям это услышала, она тут же побежала Ему навстречу.30 Иса ещё не вошёл в селение и стоял там, где Марфа Его встретила.31 Когда иудеи, бывшие с ней в доме и утешавшие её, заметили, как она быстро встала и вышла, они пошли за ней, решив, что она пошла к могиле плакать.32 Марьям пришла туда, где был Иса, и, увидев Его, пала к Его ногам, говоря: – Повелитель, если бы Ты был здесь, мой брат бы не умер.33 Иса, видя, что плачет и она, и люди, которые пришли с ней, и Сам сильно расстроился и опечалился[2].34 – Куда вы его положили? – спросил Он. – Пойдём, и Ты Сам увидишь, Господин, – сказали они.35 Иса заплакал.36 Люди говорили между собой: – Смотрите, как Он его любил.37 Некоторые, однако же, недоумевали: – Неужели Он, Который открыл глаза слепому, не мог сделать так, чтобы этот человек не умер?38 Иса, всё ещё печальный[3], пошёл к могиле. Это была пещера в скале, к входу которой был привален камень.39 – Уберите камень, – велел Он. Марфа, сестра умершего, сказала: – Повелитель, но там ведь уже тяжёлый запах, Элеазар четыре дня как в могиле.40 Тогда Иса сказал: – Разве Я не говорил тебе, что если ты будешь верить, то увидишь славу Всевышнего?41 Тогда камень убрали. Иса же посмотрел на небо и сказал: – Отец, благодарю Тебя за то, что Ты услышал Меня.42 Я знаю, что Ты всегда слышишь Меня, но Я сказал это ради тех, кто стоит здесь, чтобы они поверили, что Ты послал Меня.43 Сказав это, Иса громко позвал: – Элеазар, выходи!44 Умерший вышел. Его руки и ноги были обвязаны погребальными полотнами, а лицо закрыто платком. – Развяжите его, пусть он идёт, – сказал Иса.45 Многие из иудеев, которые пришли навестить Марьям и видели, что сделал Иса, поверили в Него.46 Но некоторые из них пошли к блюстителям Закона и рассказали им обо всём, что сделал Иса.47 Главные священнослужители и блюстители Закона тогда созвали Высший Совет[4]. – Что нам делать? – спрашивали они. – Этот Человек творит много знамений.48 Если мы позволим Ему продолжать, то все поверят в Него, и тогда римляне придут и уничтожат и наш храм, и наш народ[5].49 Каиафа[6], один из них, который в тот год был верховным священнослужителем, сказал: – Вы ничего не понимаете!50 Вы не можете понять, что лучше для вас, чтобы один Человек умер за народ, а не весь народ погиб.51 Он сказал это не от себя, но, будучи в тот год верховным священнослужителем, он изрёк пророчество о том, что Иса умрёт за народ,52 и не только за иудейский народ, но и для того, чтобы собрать воедино рассеянных повсюду детей Всевышнего.53 С этого дня они стали думать, как убить Ису.54 И поэтому Иса уже не ходил открыто среди иудеев. Он ушёл в местность, расположенную недалеко от пустыни, в город Ефраим. Там Он и остался со Своими учениками.55 Приближался иудейский праздник Освобождения, и многие жители страны шли в Иерусалим для обрядового очищения[7] перед праздником. (Чис 9:6)56 Они искали Ису и, стоя в храме, спрашивали друг друга: – Как вы думаете? Он, наверняка, не придёт на праздник?57 А главные священнослужители и блюстители Закона отдали распоряжение о том, что если кто-либо узнает, где находится Иса, то должен сообщить им, чтобы они могли арестовать Его.

Иоанна 11

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society
1 Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра и Марта, беше болен. (Лк 10:38; Лк 10:39)2 А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си. (Мф 26:7; Мр 14:3; Ин 12:3)3 И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.4 А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. (Ин 9:3; Ин 11:40)5 А Исус обичаше Марта и сестра и, и Лазар.6 След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше. (Ин 10:40)7 А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.8 Учениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш? (Ин 10:31)9 Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. (Ин 9:4)10 Но ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него. (Ин 12:32; Ин 12:35)11 Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя. (Втор 31:16; Дан 12:2; Мф 9:24; Деян 7:60; 1Кор 15:18; 1Кор 15:51)12 Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.13 Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън.14 Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря.15 Но се радвам за вас, че не бях там, за да повярвате; но нека да отидем при него.16 Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него.17 И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба.18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия[1];19 и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.20 А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи.21 Тогава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.22 Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. (Ин 9:31)23 Исус и каза: Брат ти ще възкръсне.24 Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден. (Иов 19:25; Иов 19:26; Ис 26:19; Иез 37:4; Дан 12:2; Лк 14:14; Ин 5:29)25 Исус и каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее. (Ин 1:4; Ин 3:36; Ин 5:21; Ин 6:35; Ин 6:39; Ин 6:40; Ин 6:44; Ин 14:6; Кол 3:4; 1Ин 1:1; 1Ин 1:2; 1Ин 5:10; 1Ин 5:11)26 Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това? (Ин 6:54)27 Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света. (Мф 16:16; Ин 4:42; Ин 6:14; Ин 6:69)28 И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като и каза: Учителят е дошъл и те вика.29 И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.30 Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.31 А юдеите, които бяха с Мария в къщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. (Ин 11:19)32 И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. (Ин 11:21)33 Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.34 И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.35 Исус се просълзи. (Лк 19:41)36 Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!37 А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре? (Ин 9:6)38 А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.39 Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.40 Исус и каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? (Ин 11:4; Ин 11:23)41 Тогава отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.42 Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. (Ин 12:30)43 Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!44 Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде. (Ин 20:7)45 Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него. (Мф 26:1; Мр 14:1; Лк 22:1; Ин 2:23; Ин 10:42; Ин 12:11; Ин 12:18)46 А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.47 Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения. (Пс 2:2; Мф 26:3; Мр 14:1; Лк 22:2; Ин 12:19; Деян 4:16)48 Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма[2] ни, и народа ни.49 А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, (Лк 3:2; Ин 18:14; Деян 4:6)50 нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. (Ин 18:14)51 Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,52 и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда. (Ис 49:6; Ин 10:16; Еф 2:13; 1Ин 2:2)53 И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият. (Мф 21:38)54 Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците. (2Пар 13:19; Ин 4:1; Ин 4:3; Ин 7:1)55 А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят. (2Пар 30:17; Ин 2:13; Ин 5:1; Ин 6:4)56 И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника? (Ин 7:11)57 А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.