1Когда все аморрейские цари к западу от Иордана и все ханаанские цари у побережья услышали, что Вечный перед исраильтянами осушил для переправы Иордан, их сердца ослабели и в них не осталось духа сопротивляться исраильтянам.2Тогда Вечный сказал Иешуа: – Сделай каменные ножи и вновь сделай исраильтянам обрезание.3Иешуа сделал каменные ножи и обрезал исраильтян в Гиват-Аралоте («холм крайних плотей»).4Вот почему он сделал это: все, кто вышел из Египта, – все мужчины, годные к воинской службе, – умерли в пустыне по пути, после выхода из Египта.5Те, кто вышел, уже были обрезаны, но те, кто родился в пустыне на пути из Египта, не были обрезаны.6Исраильтяне скитались по пустыне сорок лет, пока все мужчины, которые были годны к воинской службе, когда вышли из Египта, не умерли, потому что они не послушались Вечного. Ведь Вечный поклялся им, что они не увидят землю, которую Он с клятвой обещал их отцам, – землю, где течёт молоко и мёд.7На смену им пришли их сыновья, которым Иешуа и сделал обрезание. Они были ещё не обрезаны, потому что их не обрезали в пути.8И, после того как всем людям мужского пола было сделано обрезание, они оставались в лагере, пока не выздоровели.9Вечный сказал Иешуа: – Сегодня Я снял с вас позор Египта. Поэтому то место и называется Гилгал[1] до сегодняшнего дня.10Вечером четырнадцатого дня месяца (ранней весной) исраильтяне, стоявшие лагерем в Гилгале на равнинах Иерихона, отметили праздник Освобождения[2]. (Исх 12:1; Исх 13:17; Исх 14:1; Втор 16:1)11В день после праздника Освобождения они ели плоды той земли: пресный хлеб и жареное зерно.12Манна перестала падать на другой день после того, как они стали есть плоды той земли. У исраильтян больше не было манны, и в тот год они ели плоды земли Ханаана.
Взятие Иерихона
13Когда Иешуа находился неподалёку от Иерихона, он увидел перед собой мужчину, стоящего с обнажённым мечом в руке[3]. Иешуа подошёл к нему и спросил: – Ты за нас или за наших врагов? (Исх 3:1; Исх 20:3; Нав 6:1; Откр 19:10)14– Я пришёл как вождь воинства Вечного, – ответил тот. Иешуа пал лицом на землю, поклонился ему и спросил: – Что мой господин[4] прикажет своему рабу?15Вождь воинства Вечного ответил: – Сними свои сандалии, потому что место, на котором ты стоишь, свято[5]. Иешуа сделал это.16Ворота Иерихона были плотно заперты из-за страха перед исраильтянами. Никто не входил и не выходил через них.
1А когато всички аморейски царе, които бяха от другата страна на Йордан на запад, и всички ханаански царе, които бяха до морето, чуха, че ГОСПОД пресушил водата на Йордан пред израилтяните, докато преминали, сърцата им примряха от страх и не им остана кураж заради израилтяните. (Исх 15:14; Исх 15:15; Чис 13:29; Нав 2:9; 3Цар 10:5; Пс 48:6; Иез 21:7)2В това време ГОСПОД каза на Исус: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израилтяните, втори път. (Исх 4:25)3И така, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израилтяните на мястото Хълм на краекожията.4А ето причината, поради която Исус извърши обрязването: всички мъже, които излязоха от Египет, всички военни мъже измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет. (Чис 14:29; Чис 26:64; Чис 26:65; Втор 2:16)5Всички мъже, които излязоха, бяха обрязани; а всички мъже, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет, не бяха обрязани.6Защото израилтяните се скитаха четиридесет години в пустинята, докато умряха всички военни мъже, които бяха излезли от Египет, които не послушаха ГОСПОДНИЯ глас, на които ГОСПОД се кле, че няма да ги остави да видят земята, за която ГОСПОД се беше клел на бащите им, че ще им я даде – земя, където текат мляко и мед. (Исх 3:8; Чис 14:23; Чис 14:33; Втор 1:3; Втор 2:7; Втор 2:14; Пс 95:10; Пс 95:11; Евр 3:11)7А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза; защото бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя. (Чис 14:31; Втор 1:39)8След като всички мъже се обрязаха, те останаха в стана, докато оздравяха. (Быт 34:25)9Тогава ГОСПОД каза на Исус: Днес отнех от вас египетския позор. Затова онова място се нарича Галгал[1], както се казва и до днес. (Быт 34:14; Лев 18:3; Нав 4:10; Нав 24:14; 1Цар 14:6; Иез 20:7)10А израилтяните разположиха стан в Галгал и направиха Пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на йерихонските полета. (Исх 12:6; Чис 9:5)11И на сутринта на Пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и изпържено жито. (Исх 16:35)12А на сутринта, след като ядоха от житото на земята, манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тази година ядяха от произведенията на Ханаанската земя.13Когато Исус беше при Йерихон, повдигна очи и видя, че срещу него стоеше човек с изваден меч в ръка. Исус пристъпи към него и му каза: Наш ли си или от неприятелите ни? (Быт 18:2; Быт 32:24; Исх 23:23; Чис 22:23; Зах 1:8; Деян 1:10)14А човекът отговори: Не; но за военачалник на ГОСПОДНЕТО войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята, поклони се и го попита: Какво ще заповяда моят Господар на слугата си? (Быт 17:3)15А военачалникът на ГОСПОДНЕТО войнство каза на Исус: Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус направи това. (Исх 3:5; Деян 7:33)