1Якуб продолжил своё путешествие и пришёл в землю восточных народов.2Там он увидел колодец в поле и возле него три отары овец, потому что из того колодца поили скот. Колодец был закрыт большим камнем.3Когда все отары собирались, пастухи отваливали камень от колодца и поили овец, а потом клали камень на прежнее место.4Якуб спросил пастухов: – Братья, откуда вы? – Мы из Харрана, – ответили они.5Он сказал им: – Знаете ли вы Лавана, внука Нахора? – Да, знаем, – ответили они.6Якуб спросил: – Всё ли у него благополучно? – Благополучно, – ответили они. – А вот и Рахиля, его дочь, идёт с овцами.7– Солнце ещё высоко, – сказал он, – ещё не время собирать отары. Напоите овец и гоните их обратно на пастбище.8– Мы не можем, – ответили они, – пока не соберутся все отары, и камень не отвалят от колодца; тогда мы напоим овец.9Он ещё разговаривал с ними, когда подошла Рахиля с овцами отца: она пасла овец.10Когда Якуб увидел Рахилю, дочь своего дяди Лавана, он подошёл, отвалил камень от колодца и напоил овец Лавана.11Потом Якуб поцеловал Рахилю и, громко заплакав,12сказал Рахиле, что он родственник её отца и сын Рабиги; она побежала и рассказала об этом отцу.13Услышав о приходе своего племянника Якуба, Лаван выбежал навстречу, обнял его, поцеловал и привёл к себе в дом. Якуб рассказал ему обо всём,
История женитьбы Якуба
14и Лаван сказал ему: – Ты моя плоть и кровь. Когда Якуб прожил у него месяц,15Лаван сказал ему: – Хотя ты мне и родственник, почему ты должен работать на меня даром? Скажи мне, что тебе заплатить?16А у Лавана были две дочери; старшую звали Лия, а младшую – Рахиля.17Лия была не так красива, как Рахиля, а Рахиля была стройна и хороша собой.18Якуб полюбил Рахилю, и он ответил: – Я буду работать на тебя семь лет за твою младшую дочь Рахилю.19Лаван сказал: – Лучше я отдам её тебе, чем кому-то другому. Оставайся у меня.20Якуб служил семь лет, чтобы получить Рахилю, но они показались ему как несколько дней, потому что он любил её.21Потом Якуб сказал Лавану: – Дай мне мою жену, чтобы мне жить с ней: пришёл мой срок.22Лаван созвал всех окрестных жителей и устроил пир.23Но когда настал вечер, он взял свою дочь Лию и дал её Якубу, и Якуб лёг с ней.24Лаван дал в служанки дочери свою служанку Зелфу.25Когда настало утро, оказалось, что это Лия. Якуб сказал Лавану: – Что ты сделал со мной? Я же служил тебе за Рахилю! Почему ты обманул меня?26Лаван ответил: – У нас здесь нет обычая выдавать замуж младшую дочь раньше старшей.27Заверши брачную неделю этой дочери, а потом мы дадим тебе и младшую, за другие семь лет работы.28Якуб так и сделал: провёл неделю с Лией, а потом Лаван отдал ему в жёны свою дочь Рахилю.29Лаван дал в служанки Рахиле свою служанку Билху.30Якуб стал жить и с Рахилёй, и любил Рахилю больше, чем Лию. Он работал на Лавана ещё семь лет.
Дети Якуба
31Когда Вечный увидел, что Лия нелюбима, Он сделал её плодовитой, а Рахиля была бесплодна.32Лия забеременела и родила сына. Она назвала его Рувим («Смотрите, сын!»), потому что сказала: «Это потому, что Вечный увидел моё несчастье[1]. Теперь мой муж, конечно, будет меня любить».33Она снова забеременела и, когда родила сына, сказала: «Так как Вечный услышал, что я нелюбима, Он дал мне ещё одного сына». И она назвала его Шимон («он услышал»).34Она снова забеременела и, когда родила сына, сказала: «Теперь, наконец, мой муж привяжется ко мне, потому что я родила ему трёх сыновей». Поэтому его назвали Леви («он привяжется»).35И снова она забеременела и, когда родила сына, сказала: «На этот раз я восхвалю Вечного». Поэтому она назвала его Иуда («хвала»). Потом она перестала рожать.
1Тогава Яков тръгна и отиде в земята на източните жители. (Чис 23:7; Ос 12:12)2И видя кладенец на полето и там три стада овце, които почиваха при него, защото от онзи кладенец напояваха стадата; и върху отвора на кладенеца имаше голям камък.3И когато се събираха там всички стада, отместваха камъка от отвора на кладенеца и напояваха стадата; после пак слагаха камъка на мястото му над отвора на кладенеца.4Тогава Яков каза на овчарите: Братя, откъде сте? А те отвърнаха: От Харан сме.5Той ги попита: Познавате ли Лаван, Нахоровия син? Отговориха: Познаваме го.6И им каза: Здрав ли е? А те отговориха: Здрав е; и, ето, дъщеря му Рахил идва с овцете. (Быт 43:27)7А той каза: Вижте, още е много рано, не е време да се прибира добитъкът; напоете овцете и идете да ги пасете.8А те казаха: Не можем, докато не се съберат всички стада и не отместят камъка от отвора на кладенеца; тогава напояваме овцете.9Докато още им говореше, дойде Рахил с бащините си овце, защото тя ги пасеше. (Исх 2:16)10А Яков, като видя Рахил, дъщерята на вуйчо си Лаван, и овцете на вуйчо си Лаван, Яков се приближи и отмести камъка от отвора на кладенеца; и напои стадото на вуйчо си Лаван. (Исх 2:17)11И Яков целуна Рахил и заплака с висок глас. (Быт 33:4; Быт 45:14; Быт 45:15)12Яков каза на Рахил, че е племенник на баща и и че е син на Ревека; а тя се затича да извести на баща си. (Быт 13:8; Быт 14:14; Быт 14:16; Быт 24:28)13А Лаван, като чу за своя племенник Яков, затича се да го посрещне; и го прегърна, целуна го и го заведе у дома си. Тогава Яков разказа на Лаван всичко. (Быт 24:29)14Лаван му каза: Наистина ти си моя кост и моя плът. И Яков живя при него един месец. (Быт 2:23; Суд 9:2; 2Цар 5:1; 2Цар 19:12; 2Цар 19:13)
Женитбата на Яков в Харан с Лия и Рахил
15След това Лаван каза на Яков: Ти си ми като брат, затова ще ми работиш ли безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата.16А Лаван имаше две дъщери; името на по-старата беше Лия, а името на по-младата Рахил;17на Лия очите не бяха здрави, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.18И Яков, понеже обикна Рахил, каза: Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил. (Быт 31:41; 2Цар 3:14)19Лаван отговори: По-добре да я дам на теб, отколкото на друг мъж; живей при мен.20И така, Яков работи за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни. (Быт 30:26; Ос 12:12)21След това Яков каза на Лаван: Дай жена ми, защото дойде време да заживея с нея. (Суд 15:1)22И така, Лаван събра всички хора от това място и даде угощение. (Суд 14:10; Ин 2:1; Ин 2:2)23А вечерта взе дъщеря си Лия и му я доведе; и той влезе при нея.24И Лаван даде слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.25Но на сутринта Яков разбра, че беше Лия. И каза на Лаван: Какво е това, което ми направи ти? Нали за Рахил ти работих? Тогава защо ме излъга?26А Лаван отвърна: В нашето място няма обичай да се дава по-младата преди по-старата.27Завърши сватбарската седмица с тази; и ще ти дам и онази за работата, която ще ми вършиш още седем години. (Суд 14:12)28И Яков направи така; завърши седмицата с Лия и тогава Лаван му даде дъщеря си Рахил за жена.29А Лаван даде слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.30И Яков заживя с Рахил и обикна Рахил повече от Лия; и работи на Лаван още седем години. (Быт 29:20; Быт 30:26; Быт 31:41; Втор 21:15; Ос 12:12)
Потомството на Яков
31А ГОСПОД, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата и; а Рахил беше бездетна. (Быт 30:1; Пс 127:3)32И така, Лия зачена и роди син, и го наименуваха Рувим[1], защото си казваше: ГОСПОД погледна на неволята ми; сега мъжът ми ще ме обикне. (Исх 3:7; Исх 4:31; Втор 26:7; Пс 25:18; Пс 106:44)33И пак зачена и роди син; и каза: Понеже ГОСПОД чу, че не съм любима, затова ми даде и този син; и го наименува Симеон[2].34Пак зачена и роди син; и каза: Сега вече мъжът ми ще се привърже към мене, защото му родих трима сина; затова го наименува Левий[3].35И пак зачена и роди син; и каза: Този път ще възхваля ГОСПОДА; затова го наименува Юда[4]. И престана да ражда. (Мф 1:2)