1Оттуда Ибрахим перебрался в область Негев и поселился между Кадешем и Суром. Он жил пришельцем в Гераре,2и там сказал о своей жене Сарре: «Она моя сестра». Ави-Малик, царь Герара, послал за Саррой и взял её к себе.3Но Всевышний явился к Ави-Малику ночью во сне и сказал ему: – Тебе грозит смерть за женщину, которую ты взял к себе: она замужем.4Но Ави-Малик не прикасался к ней, и поэтому он сказал: – Владыка, неужели Ты уничтожишь невинный народ?5Ведь он мне сказал: «Она моя сестра», и она сказала: «Он мой брат». В этом деле совесть моя чиста и руки невинны.6Всевышний сказал ему во сне: – Да, Я знаю, что совесть твоя чиста: это Я удержал тебя от греха против Меня, поэтому и не позволил тебе прикоснуться к ней.7Теперь верни жену мужу, потому что он – пророк, он помолится за тебя, и ты останешься жив. Но если ты не вернёшь её, знай, что тебе и твоим близким не избежать смерти.8На другой день рано утром Ави-Малик собрал всех своих приближённых и рассказал им, что случилось; и они сильно испугались.9Потом Ави-Малик вызвал Ибрахима и сказал: – Что ты с нами сделал? Какое зло я тебе причинил, что ты навёл такую тяжкую вину на меня и моё царство? Ты поступил со мной так, как нельзя поступать.10И Ави-Малик спросил Ибрахима: – Что было у тебя на уме, когда ты сделал такое?11Ибрахим ответил: – Я подумал: «В этом месте, конечно, не боятся Всевышнего, и они убьют меня за мою жену».12Кроме того, она действительно моя сестра – дочь моего отца, хотя и не от моей матери; и она стала моей женой.13Когда Всевышний отправил меня странствовать из дома моего отца, я сказал ей: «Окажи мне такую услугу: куда бы мы ни пришли, говори обо мне, что я твой брат».14Тогда Ави-Малик привёл мелкий и крупный скот, рабов и рабынь и дал их Ибрахиму; и вернул ему его жену Сарру.15Ави-Малик сказал: – Моя земля перед тобой: живи, где хочешь.16Сарре он сказал: – Я даю твоему брату двенадцать килограммов[1] серебра, чтобы покрыть твою обиду в глазах всего твоего дома; честь твоя восстановлена.17Ибрахим помолился Всевышнему, и Всевышний исцелил Ави-Малика, и его жену, и рабынь, чтобы они снова могли иметь детей,18потому что Вечный сделал бесплодными всех женщин в доме Ави-Малика из-за жены Ибрахима Сарры.
1Оттам Авраам тръгна на юг. Той се засели между Кадис и Сур и живееше като пришълец в Герар. (Быт 16:7; Быт 16:14; Быт 18:1; Быт 26:6)2И понеже Авраам казваше за жена си Сара: Сестра ми е, то Герарският цар Авимелех прати и взе Сара. (Быт 12:13; Быт 12:15; Быт 26:7)3Но Бог дойде при Авимелех в съня му през нощта и му каза: Ето, ти умираш заради жената, която си взел; защото тя си има мъж. (Быт 20:7; Иов 33:15; Пс 105:14)4(А Авимелех не беше се докоснал до нея.) И каза: Господи, ще погубиш ли и един праведен народ? (Быт 18:23; Быт 20:18)5Не ми ли каза сам той: Сестра ми е? Също и самата тя каза: Той ми е брат. С право сърце и с чисти ръце аз направих това. (4Цар 20:3; 2Кор 1:12)6Бог му каза в съня: Да, Аз зная, че си направил това с праведно сърце; също така Аз те въздържах да не съгрешиш против Мен и затова не те оставих да се докоснеш до нея. (Быт 31:7; Быт 35:5; Быт 39:9; Исх 34:24; Лев 6:2; 1Цар 25:26; 1Цар 25:34; Пс 51:4)7И така, сега върни жената на човека, защото е пророк и ще се помоли за теб, и ти ще останеш жив; но ако не я върнеш, знай, че непременно ще умреш, ти и всички твои хора. (Быт 2:17; Чис 16:32; Чис 16:33; 1Цар 7:5; 4Цар 5:11; Иов 42:8; Иак 5:14; Иак 5:15; 1Ин 5:16)8На сутринта, като стана рано, Авимелех повика всичките си слуги и извести всички тези неща в ушите им; и хората се уплашиха много.9Тогава Авимелех повика Авраам и го запита: Какво ни причини ти? С какво съгреших пред тебе, че си навлякъл на мен и на царството ми голям грях? Причинил си ми неща, които не трябваше да се правят. (Быт 26:10; Быт 34:7; Исх 32:21; Нав 7:25)10Авимелех каза още на Авраам: Защо направи това?11Авраам отговори: Направих го, понеже си казах: Няма да има страх от Бога в това място и ще ме убият заради жена ми. (Быт 12:12; Быт 26:7; Быт 42:18; Пс 36:1; Прит 16:6)12А при това тя наистина ми е сестра, дъщеря на баща ми, но не и дъщеря на майка ми; и ми стана жена. (Быт 11:29)13И когато Бог ме изпрати далеч от бащиния ни дом, и казах: Ще ми направиш тази добрина – на всяко място, където отидем, казвай за мене: Брат ми е. (Быт 12:1; Быт 12:9; Быт 12:11; Быт 12:13; Евр 11:8)14Тогава Авимелех взе овце и говеда, слуги и слугини и ги даде на Авраам, и върна жена му Сара. (Быт 12:16)15И Авимелех каза: Ето, земята ми е пред тебе; засели се където ти хареса. (Быт 13:9)16А на Сара каза: Виж, дадох на брат ти хиляда сребърника; ето, това ти е покривало за очите пред всички, които са с теб; и пред всички хора си оправдана. (Быт 20:5; Быт 24:65; Быт 26:11)17И така, Авраам се помоли на Бога; и Бог изцели Авимелех и жена му, и слугите му; и раждаха деца. (Иов 42:9; Иов 42:10)18Защото поради Авраамовата жена Сара ГОСПОД беше заключил всички утроби на Авимелеховия дом. (Быт 12:17)