4 Царе 7:2 | Библия, ревизирано издание

Библия, ревизирано издание

1 Тогава Елисей каза: Слушайте ГОСПОДНЕТО слово. Така казва ГОСПОД: Утре по това време при портата на Самария една сата чисто брашно ще се продаде за един сикъл и две сати ечемик за един сикъл. (4 Цар 7:18; 4 Цар 7:19) 2 А сановникът, на чиято ръка се подпираше царят, отговори на Божия човек: Ето сега и прозорци, ако би направил ГОСПОД на небето, може ли да стане това? А пророкът каза: Ще видиш с очите си, но няма да ядеш от него. (4 Цар 5:18; 4 Цар 7:17; 4 Цар 7:19; 4 Цар 7:20; Мт 3:10)

4 Цар 5:184 Цар 7:174 Цар 7:194 Цар 7:20Мт 3:10

3 А във входа на портата имаше четирима прокажени. Те си казаха един на друг: Защо да седим тук, докато умрем? (Лев 13:46) 4 Ако решим да влезем в града, гладът е в града и ще умрем там; ако седим тук, пак ще умрем. И така, сега да идем, за да се предадем в сирийския стан. Ако ни оставят живи, ще живеем; но ако ни убият, само ще умрем. 5 И така, на мръкване станаха, за да отидат в сирийския стан. А когато стигнаха до края на сирийския стан, там нямаше никого. 6 Защото ГОСПОД беше направил в стана на сирийците да се чуе тропот от колесници и коне, тропот от голяма войска. А те си бяха казали един на друг: Ето, израилският цар е наел против нас хетейските царе и египетските царе, за да ни нападнат. (2 Цар 5:24; 3 Цар 10:29; 4 Цар 19:7; Йов 15:21)

2 Цар 5:243 Цар 10:294 Цар 19:7Йов 15:21

7 Затова бяха станали и побягнали в полумрака, като оставиха шатрите, конете и ослите си – целия стан, както си беше, – и бяха побягнали за живота си. (Пс 48:4; Пр 28:1) 8 И когато тези прокажени стигнаха до края на стана, влязоха в един шатър и ядоха, и пиха, и взеха оттам сребро, злато и дрехи, и отидоха и ги скриха. После, като се връщаха, влязоха в друг шатър, взеха и оттам, отидоха и скриха взетото. 9 Тогава казаха помежду си: Не постъпваме добре; този ден е ден на добри вести, а ние мълчим. Ако чакаме, докато съмне, възмездието ще ни постигне; нека отидем да известим това на царския дом. 10 Те дойдоха, извикаха градските вратари и им известиха: Отидохме в стана на сирийците и там нямаше нито човек, нито човешки глас, само вързани коне и осли, и шатрите, както са си били. 11 И вратарите известиха това в царския дом. 12 А царят стана през нощта и каза на слугите си: Сега ще ви кажа какво ни направиха сирийците. Те знаят, че сме гладни, и затова са излезли от стана, за да се скрият по нивите, като си казват: Когато излязат от града, ще ги заловим живи и ще влезем в града. 13 А един от слугите му отговори: Нека вземат, моля, пет от останалите коне, които са оцелели в града (те са като цяло множество от Израил, което е оцеляло в него; те са, както цялото множество от израилтяните, които погинаха), и нека пратим да видим. 14 И така, взеха две колесници с коне. Царят ги прати по дирята на сирийската войска и каза: Идете и вижте. 15 Те отидоха след тях до Йордан и видяха, че целият път беше пълен с дрехи и вещи, които сирийците бяха захвърлили в бързането си. Пратениците се върнаха и съобщиха това на царя. 16 Тогава народът излезе и разграби стана на сирийците. Така една сата чисто брашно се продаваше за един сикъл, а две сати ечемик – за един сикъл, според ГОСПОДНЕТО слово. (4 Цар 7:1) 17 А за пазенето на портата царят постави сановника, на чиято ръка се подпираше; но народът го стъпка при портата и той умря, както беше казал Божият човек, който говори, когато царят слезе при него. (4 Цар 6:32; 4 Цар 7:2) 18 И както беше говорил Божият човек на царя: Утре по това време в самарийската порта две сати ечемик ще се дават за сикъл, а една сата чисто брашно – за сикъл, (4 Цар 7:1) 19 а сановникът беше отговорил на Божия човек: И прозорци, ако би направил ГОСПОД на небето, може ли да стане такова нещо?, а Елисей беше казал: Ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него, 20 така му се случи, защото народът го стъпка при портата и той умря.