1В дванадесетата година на юдейския цар Ахаз в Самария над Израил се възцари Осия, син на Ила, и царува девет години. (2Ki 15:30)2Той върши зло пред ГОСПОДА, обаче не както израилските царе, които бяха преди него.3Срещу него излезе асирийският цар Салманасар, на когото Осия стана слуга, като му плащаше данък. (2Ki 18:9)4А след време асирийският цар откри заговор, подготвен от Осия, защото той беше пратил хора до египетския цар Сов и не му беше платил данъка, както беше правил всяка година; затова Салманасар го затвори и върза в тъмница.5Асирийският цар опустошаваше цялата земя и като отиде в Самария, я обсаждаше три години. (2Ki 18:9)6В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария, отведе Израил в плен в Асирия и ги засели в Ала и Авор при реката Гозан и в мидските градове. (Le 26:32; Le 26:33; De 28:36; De 28:64; De 29:27; De 29:28; 2Ki 18:10; 2Ki 18:11; 1Ch 5:26; Ho 13:16)7А това стана, защото израилтяните бяха съгрешили пред ГОСПОДА, своя Бог, Който ги изведе от египетската земя, изпод ръката на египетския цар фараон, като бяха почитали други богове8и бяха следвали установените обичаи на народите, които ГОСПОД прогони пред израилтяните, както и наредбите, които израилските царе узакониха. (Le 18:3; De 18:9; 2Ki 16:3)9Израилтяните бяха вършили скришно дела, които не бяха праведни пред ГОСПОДА, техния Бог, и си бяха строили високи места във всичките си градове, от стражарска кула до укрепен град. (2Ki 18:8)10Също си бяха издигали кумири и ашери[1] върху всеки висок хълм и под всяко зелено дърво; (Ex 34:13; De 12:2; De 16:21; 1Ki 14:23; 2Ki 16:4; Isa 57:5; Mic 5:14)11и там бяха ходили по всички високи места, както народите, които ГОСПОД прогони пред тях, и бяха вършили зли дела, с които разгневиха ГОСПОДА,12и бяха служили на идолите, за които ГОСПОД им беше казал: Не вършете това. (Ex 20:3; Ex 20:4; Le 26:1; De 4:19; De 5:7; De 5:8)13Но пак чрез всички пророци и ясновидци ГОСПОД беше предупреждавал Израил и Юдея: Върнете се от греховните си пътища и пазете Моите заповеди и наредби изцяло според закона, който дадох на бащите ви и който ви пратих чрез слугите Си, пророците. (1Sa 9:9; Jer 18:11; Jer 25:5; Jer 35:15)14При все това те не бяха послушали, а бяха закоравили врата си, както врата на бащите им, които не повярваха на ГОСПОДА, своя Бог. (De 31:27; Pr 29:1)15Бяха отхвърлили наредбите Му и завета, който сключи с бащите им, и заявленията, с които им заявяваше, и бяха последвали идолите[2] и станали суетни, и бяха последвали народите около тях, за които ГОСПОД им беше заповядал да не правят като тях. (De 12:30; De 12:31; De 29:25; De 32:21; 1Ki 16:13; Ps 115:8; Ro 1:21; 1Co 8:4)16И бяха изоставили всички заповеди на ГОСПОДА, своя Бог, и си бяха направили лети телета и ашери, и се бяха кланяли на цялото небесно множество, и бяха служили на Ваал. (Ex 32:8; 1Ki 12:28; 1Ki 14:15; 1Ki 14:23; 1Ki 15:13; 1Ki 16:31; 1Ki 16:33; 1Ki 22:53; 2Ki 11:18)17Те бяха превеждали синовете и дъщерите си през огъня, бяха правили магии и гадали, и предавали себе си да вършат зло пред ГОСПОДА, така че бяха Го разгневявали. (Le 18:21; De 18:10; 1Ki 21:20; 2Ki 16:3; Eze 23:37)18Затова ГОСПОД се разгневи много против Израил и ги отхвърли от лицето Си; остана само Юдовото племе. (1Ki 11:13; 1Ki 11:32)19А и Юда не беше опазил заповедите на ГОСПОДА, своя Бог, а бяха ходили в установените обичаи, които Израил беше въвел. (Jer 3:8)20И така, ГОСПОД отхвърли целия израилски род, унижи ги и ги предаде в ръката на грабителите, докато ги отхвърли от лицето Си. (2Ki 13:3; 2Ki 15:29)21Защото отцепи Израил от Давидовия дом; и те направиха Еровоам, Наватовия син, цар; а Еровоам оттегли Израил, за да не следват ГОСПОДА, и ги подтикна да извършат голям грях. (1Ki 11:11; 1Ki 11:31; 1Ki 12:20; 1Ki 12:28)22Израилтяните бяха следвали всички грехове, които Еровоам извърши; не се отказаха от тях,23докато ГОСПОД не отхвърли Израил от лицето Си, както беше говорил чрез всичките Си слуги, пророците. Така Израил беше отведен от своята земя в Асирия, където е и до днес. (1Ki 14:16; 2Ki 17:6)24Тогава асирийският цар доведе народ от Вавилон, от Хута, от Ава, от Елат и от Сефаруим и ги засели в самарийските градове вместо израилтяните; и те покориха Самария и се заселиха в градовете и. (2Ki 17:30; 2Ki 18:34; Ezr 4:2; Ezr 4:10)25А в началото на заселването си там те не се бояха от ГОСПОДА; затова ГОСПОД прати между тях лъвове, които убиваха някои от тях.26По тази причина те говориха на асирийския цар: Хората, които ти пресели и въдвори в самарийските градове, не знаят начина на служене на местния Бог, затова Той прати лъвове между тях и те ги убиват, понеже не знаят начина на служене на местния Бог.27Тогава асирийският цар заповяда: Заведете там един от свещениците, които пленихме оттам; нека идат пак и да се заселят там, и свещеникът нека ги научи как да служат на местния Бог.28И така, един от свещениците, които те бяха пленили от Самария, дойде, засели се във Ветил и ги поучаваше как да се боят от ГОСПОДА.29Обаче хората от всеки народ поставиха свои богове – хората от всеки народ в градовете, където живееха, и ги сложиха в капищата по високите места, които самаряните бяха построили.30вавилонските мъже поставиха Сокхот-венот, хутайските мъже – Нергал, ематските мъже – Асима, (2Ki 17:24)31авците – Ниваз и Тартак, а сефаруимците горяха децата си на огън за своите богове Адрамелех и Анамелех. (Le 18:21; De 12:31; Ezr 4:9)32Така те се бояха от ГОСПОДА и си поставиха свещеници за високите места от всякакъв народ между тях, които служеха за тях в капищата по високите места. (1Ki 12:31)33Бояха се от ГОСПОДА и служеха на своите богове според обичая на народите, сред които бяха преселени. (Zep 1:5)34Дори до днес постъпват според предишните обичаи: не се боят от ГОСПОДА, нито постъпват според своите повеления и наредби, нито според закона и заповедта, която ГОСПОД даде на потомците на Яков, когото нарече Израил, (Ge 32:28; Ge 35:10; 1Ki 11:31)35с които ГОСПОД беше сключил завет, като им заповяда: Да не се боите от други богове, нито да им се кланяте, нито да им служите, нито да им жертвате; (Ex 20:5; Jud 6:10)36а от ГОСПОДА, Който ви изведе от египетската земя с голяма сила и със здрава ръка, от Него да се боите, на Него да се кланяте и на Него да принасяте жертва. (Ex 6:6; De 10:20)37И да внимавате да изпълнявате винаги наредбите, постановленията, закона и заповедта, които Той написа за вас; а от други богове да не се боите. (De 5:32)38И да не забравяте завета, който сключих с вас; и да не се боите от други богове. (De 4:23)39Но от ГОСПОДА, вашия Бог, да се боите; и Той ще ви избави от ръката на всичките ви неприятели.40Те обаче не послушаха, а постъпваха според предишните си обичаи.41И така, тези народи се бояха от ГОСПОДА и служеха на своите идоли; също и синовете им, и внуците им постъпват до днес така, както постъпваха бащите им. (2Ki 17:32; 2Ki 17:33)