1Нито левитските свещеници, нито цялото Левиево племе да имат дял или наследство с Израил: нека се хранят с жертвите, принасяни чрез огън на ГОСПОДА, и с Неговото наследство. (Чис 18:8; Чис 18:9; Чис 18:20; Чис 26:62; Вт 10:9)2Затова да нямат наследство между братята си; тяхното наследство е това, което им е казал ГОСПОД.3Ето какво ще бъде правото на свещениците от народа, от онези, които принасят в жертва говедо или овца: да дават на свещеника плешката, челюстите и вътрешностите. (Лев 7:30)4На него да даваш и първите плодове от житото си, от виното си и от елея си, и първото руно от овцете си. (Изх 22:29; Чис 18:12; Чис 18:24)5Защото измежду всичките ти племена него избра ГОСПОД, твоят Бог, да стои да служи в Името на ГОСПОДА, той и потомците му винаги. (Изх 28:1; Чис 3:10; Вт 10:8; Вт 17:12)6И ако дойде левит от някой от градовете ти в целия Израил, където е бил пришълец, и дойде с цялото желание на душата си на мястото, което избере ГОСПОД, (Чис 35:2; Чис 35:3; Вт 12:5)7тогава да служи в Името на ГОСПОДА, своя Бог, както всичките му братя левити, които служат там на ГОСПОДА. (2 Лет 31:2)8Нека имат равни дялове да ядат, в прибавка към полученото от продажбата[1] на бащиния му имот. (2 Лет 31:4; Неем 12:44; Неем 12:47)9Когато влезеш в земята, която ГОСПОД, твоят Бог, ти дава, не се учи да правиш според мерзостите на местните племена. (Лев 18:26; Лев 18:27; Лев 18:30; Вт 12:29)10Да няма сред тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън[2], нито един прорицател, окултист, гадател или магьосник, (Лев 18:21; Лев 19:26; Лев 19:31; Лев 20:27; Вт 12:31; Ис 8:19)11никакъв чародей, запитвач на зли духове, врач[3] или човек, който извиква духове на мъртви; (Лев 20:27; 1 Цар 28:7)12защото всеки, който прави тези дела, е омразен на ГОСПОДА и поради тези мерзости ГОСПОД, твоят Бог, изгонва тези народи пред тебе. (Лев 18:24; Лев 18:25; Вт 9:4)13Съвършен да бъдеш пред ГОСПОДА, твоя Бог.14Защото тези народи, които ще завладееш, слушат окултистите и прорицателите; но на тебе ГОСПОД, твоят Бог, не е позволил това.15ГОСПОД, твоят Бог, ще издигне отсред теб, измежду братята ти, пророк, както е въздигнал мене; него слушайте, (Вт 18:18; Йн 1:45; Д А 3:22; Д А 7:37)16според всичко, което ти измолваше от ГОСПОДА, своя Бог, при Хорив, в деня, когато се събрахте, като ти казваше: Да не чуя вече гласа на ГОСПОДА, моя Бог, и да не видя вече този голям огън, за да не умра. (Изх 20:19; Вт 9:10; Евр 12:19)17Тогава ГОСПОД ми каза: Добро е това, което казаха. (Вт 5:28)18Аз ще им въздигна от братята им пророк, както съм въздигнал теб, и ще сложа думите Си в устата му; и той ще им говори всичко, което Аз му заповядвам. (Вт 18:15; Ис 51:16; Йн 1:45; Йн 4:25; Йн 8:28; Йн 12:49; Йн 12:50; Йн 17:8; Д А 3:22; Д А 7:37)19А който не послуша думите Ми, които той ще говори в Мое име, Аз ще искам сметка от него. (Д А 3:23)20Но пророк, който дръзне да каже от Мое име слово, което Аз не съм му заповядал да говори, или който говори от името на други богове, този пророк да умре. (Вт 13:1; Вт 13:2; Вт 13:5; Ер 2:8; Ер 14:14; Ер 14:15; Зах 13:3)21И ако кажеш в сърцето си: Как ще познаем кое слово ГОСПОД не е казал? –22Когато някой пророк говори от ГОСПОДНЕТО име и словото му не се сбъдне, това слово ГОСПОД не е говорил; пророкът го е говорил своеволно; да не се боиш от него. (Вт 13:2; Вт 18:20; Ер 28:9)