1Манасия беше на възраст дванадесет години, когато се възцари, и царува петдесет и пет години в Йерусалим. (2Ki 21:1)2Той върши зло пред ГОСПОДА според мерзостите на народите, които ГОСПОД изгони пред израилтяните. (De 18:9; 2Ch 28:3)3Издигна отново високите места, които баща му Езекия беше съборил, издигна жертвениците на ваалимите и направи ашери, и се кланяше на цялото небесно множество и им служеше. (De 16:21; De 17:3; 2Ki 18:4; 2Ch 30:14; 2Ch 31:1; 2Ch 32:12)4Също издигна жертвеници в ГОСПОДНИЯ дом, за който ГОСПОД беше казал: В Йерусалим ще бъде името Ми до века. (De 12:11; 1Ki 8:29; 1Ki 9:3; 2Ch 6:6; 2Ch 7:16)5Издигна жертвеници и на цялото небесно множество вътре в двата двора на ГОСПОДНИЯ дом. (2Ch 4:9)6И преведе синовете си през огъня в долината на Еномовия син, още врачуваше и гадаеше, правеше магии и си служеше със запитвачи на зли духове и с врачове; той извърши много зло пред ГОСПОДА и Го разгневи. (Le 18:21; De 18:10; De 18:11; 2Ki 21:6; 2Ki 23:10; 2Ch 28:3; Eze 23:37; Eze 23:39)7А ваяния идол, образа, който направи, постави в Божия дом, за който Бог каза на Давид и на сина му Соломон: В този дом и в Йерусалим, който избрах от всички израилски племена, ще настаня името Си до века; (2Ki 21:7; Ps 132:14)8нито ще местя вече крака на Израил от земята, която определих за бащите ви само ако внимават да вършат всичко, което им заповядах, целия закон и наредбите, и постановленията, дадени чрез Моисей. (2Sa 7:10)9Но Манасия подмами Юдея и йерусалимските жители да вършат по-лошо от народите, които ГОСПОД изтреби пред израилтяните.10Тогава ГОСПОД говори на Манасия и народа му; но те не послушаха.11Затова ГОСПОД доведе против тях военачалниците на асирийския цар и хванаха Манасия, и като го сложиха в окови и го вързаха с вериги, го заведоха във Вавилон. (De 28:36; Job 36:8; Ps 107:10; Ps 107:11)12А когато царят беше в бедствие, той се помоли на ГОСПОДА, своя Бог, и се смири много пред Бога на бащите си. (1Pe 5:6)13И когато му се помоли, Бог му обърна внимание и послуша молбата му, и го доведе пак в Йерусалим, в царството му. Тогава Манасия позна, че ГОСПОД – Той е Бог. (1Ch 5:20; Ezr 8:23; Ps 9:16; Da 4:25)14А след това той съгради една външна стена на Давидовия град, на запад от Гион, в долината, чак до входа на рибната порта, и я прекара около Офил, и я издигна много високо; и постави военачалници във всички укрепени юдейски градове. (1Ki 1:33; 2Ch 27:3)15Също така премахна чуждите богове и идола от ГОСПОДНИЯ дом, и всички жертвеници, които беше издигнал върху хълма на ГОСПОДНИЯ дом и в Йерусалим, и ги хвърли вън от града. (2Ch 33:3; 2Ch 33:5; 2Ch 33:7)16И поправи ГОСПОДНИЯ жертвеник и пожертва на него мирни и благодарствени жертви, и заповяда на юдеите да служат на ГОСПОДА, Израилевия Бог. (Le 7:12)17Но народът още жертваше по високите места, обаче само на ГОСПОДА, своя Бог. (2Ch 32:12)18А останалите дела на Манасия и молитвата му към неговия Бог, и думите на ясновидците, които му говориха в името на ГОСПОДА, Израилевия Бог, са записани между делата на израилските царе. (1Sa 9:9)19А молитвите му и как Бог го послуша, и всичките му грехове, и престъплението му, местностите, където издигна високи места и постави ашерите и летите идоли, преди да се смири, са записани в историята на ясновидците.20И Манасия заспа с бащите си; и го погребаха в собствената му къща; а вместо него се възцари синът му Амон. (2Ki 21:18)
Царуване на Амон
21Амон беше на възраст двадесет и две години, когато се възцари, и царува две години в Йерусалим. (2Ki 21:19)22Той върши зло пред ГОСПОДА, както направи баща му Манасия; и Амон жертваше на всички лети идоли, които баща му Манасия беше направил, и им служеше.23А не се смири пред ГОСПОДА, както се смири баща му Манасия; напротив, този Амон вършеше все повече и повече престъпления. (2Ch 33:12)24А слугите му направиха заговор против него и го убиха в собствената му къща. (2Ki 21:23; 2Ki 21:24)25Обаче народът от страната изби всички, които бяха направили заговора против цар Амон; и народът от страната издигна сина му Йосия за цар вместо него.