1Павел, с Божията воля апостол на Исус Христос, и брат Тимотей, до Божията църква, която е в Коринт, и до всички светии, които са по цяла Ахая: (Eph 1:1; Php 1:1; Col 1:1; Col 1:4; 1Ti 1:1; 2Ti 1:1)2Благодат и мир да бъде на вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос. (Ro 1:7; 1Co 1:3; Ga 1:3; Php 1:2; Col 1:2; 1Th 1:1; 2Th 1:2; Phm 1:3)3Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха, (Eph 1:3; 1Pe 1:3)4Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тези, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние се утешаваме от Бога.5Защото както изобилват в нас Христовите страдания, така и нашата утеха изобилва чрез Христос. (Ac 9:4; 2Co 4:10; Col 1:24)6Но ако ни наскърбяват, това е за вашата утеха и спасение, или ако ни утешават, това е за вашата утеха и спасение, която действа да устоявате в същите страдания, които понасяме и ние. (2Co 4:15)7И надеждата ни за вас е твърда; понеже знаем, че както сте участници в страданията, така сте и в утехата. (Ro 8:17; 2Ti 2:12)8Защото желаем да знаете, братя, за скръбта, която ни сполетя в Азия, – бяхме под твърде голямо напрежение[1], свръх силите ни, така че дори се отчаяхме за живота си; (Ac 19:23; 1Co 15:32; 1Co 16:9)9даже ние самите бяхме приели в себе си смъртна присъда, за да не уповаваме на себе си, но на Бога, Който възкресява мъртвите. (Jer 17:5; Jer 17:7)10И Той ни избави от толкова близка смърт и още избавя, и се надяваме на Него, че пак ще ни избави, (2Pe 2:9)11като ни съдействате и вие чрез молитва, така че поради дадената ни чрез молитвите на мнозина благодат да благодарят мнозина за нас. (Ro 15:30; 2Co 4:15; Php 1:19; Phm 1:22)
Отлагане на посещението в Коринт
12Защото нашата похвала е тази, свидетелството на нашата съвест, че ние живяхме на света, а най-много между вас, със святост и искреност пред Бога, не с плътска мъдрост, а с Божия благодат. (Ac 23:1; 1Co 2:4; 1Co 2:13; 2Co 2:17; 2Co 4:2; 2Co 7:14)13Защото не ви пишем друго освен това, което четете, а и разбирате, и което се надявам, че и докрай ще разбирате14(както и отчасти сте разбрали), че сме похвала за вас, както и вие за нас, в деня на нашия Господ Исус. (2Co 5:12; Php 2:16; Php 4:1; 1Th 2:19; 1Th 2:20)15С тази убеденост исках и по-рано да дойда при вас, за да ви бъда още веднъж полезен, (Ro 1:11; 1Co 4:19)16като мина през вас за Македония; а от Македония да дойда пак при вас и тогава вие да ме изпратите за Юдея. (1Co 16:5; 1Co 16:6)17Нима като желаех това, бях лековерен? Или мисленето ми беше човешко, така че да смесвам „да, да“ с „не, не“? (Mt 5:37; 2Co 10:2)18Бог ми е свидетел, че нашите думи към вас не са били и „да“, и „не“,19защото Божият Син, Исус Христос, Който беше проповядван помежду ви от нас (от мене, Сила и Тимотей), не стана и „да“ и „не“, но в Него стана „да“; (Mr 1:1; Lu 1:35; Ac 9:20; Heb 13:8)20понеже Божиите обещания, колкото много и да са те, в Него са „да“; затова и чрез Него е „амин“, за Божията слава чрез нас. (Nu 23:19; Ro 15:8; Ro 15:9)21А Този, Който ни утвърждава заедно с вас в Христос и Който ни е помазал, е Бог, (1Jo 2:20; 1Jo 2:27)22Който ни е запечатал и е дал в сърцата ни Духа в залог. (Ro 8:15; 1Co 4:21; 2Co 5:5; Eph 1:13; Eph 1:14; Eph 4:30; 2Ti 2:19; Re 2:17)23Но аз призовавам Бога за свидетел на моята душа, че за да ви пощадя, въздържах се да дойда в Коринт; (Ro 1:9; 2Co 2:3; 2Co 11:31; 2Co 12:20; 2Co 13:2; 2Co 13:10; Ga 1:20; Php 1:8)24защото не сме господари над вярата ви, а сме помощници на вашата радост; понеже колкото за вярата, вие стоите твърди. (Ro 11:20; 1Co 3:5; 1Co 15:1; 1Pe 5:3)