1И когато Давид престана да говори със Саул, душата на Йонатан се привърза към душата на Давид и Йонатан го обикна, както собствената си душа. (Ge 44:30; De 13:6; 1Sa 19:2; 1Sa 20:17; 2Sa 1:26)2В същия ден Саул го взе при себе си и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. (1Sa 17:15)3Тогава Йонатан сключи завет с Давид, защото го обичаше като собствената си душа.4Освен това Йонатан съблече мантията, която носеше, и я даде на Давид, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.5И Давид отиваше навсякъде, където го пращаше Саул, и постъпваше разумно. И Саул го постави над военните мъже; и това се харесваше на целия народ, а също и на Сауловите служители.6А като се връщаха от поражението на Давид над филистимците, жените излизаха от всички израилски градове, пееха и танцуваха при посрещането на цар Саул, с тъпанчета, с кимвали и много радостни. (Ex 15:20; Jud 11:34)7И жените, като танцуваха, пееха ответно: Саул порази хиляди, а Давид – десетки хиляди. (Ex 15:21; 1Sa 21:11; 1Sa 29:5)8А Саул се разсърди много и тези думи го оскърбиха, и каза: На Давид отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството? (1Sa 15:28; Ec 4:4)9И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давид с лошо око.10А на следващия ден зъл дух от Бога нападна Саул и той беснееше сред къщата си. И Давид свиреше с арфата си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка. (1Sa 16:4; 1Sa 19:9; 1Sa 19:24; 1Ki 18:29; Ac 16:16)11И Саул хвърли копието си, като каза: Ще прикова Давид чак до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти. (1Sa 19:10; 1Sa 20:33; Pr 27:4)12И Саул се страхуваше от Давид, понеже ГОСПОД беше с него, а от Саул се беше оттеглил. (1Sa 16:13; 1Sa 16:14; 1Sa 16:18; 1Sa 18:15; 1Sa 18:29; 1Sa 28:16)13Затова Саул го отстрани от себе си и го постави хилядник; и той излизаше и влизаше сред народа. (Nu 27:17; 1Sa 18:16; 2Sa 5:2)14Давид постъпваше разумно във всичките си пътища; и ГОСПОД беше с него. (Ge 39:2; Ge 39:3; Ge 39:23; Jos 6:27)15Затова Саул, като гледаше, че Давид постъпва много разумно, се страхуваше от него.16А целият Израил и Юда обичаха Давид, понеже излизаше и влизаше сред тях. (1Sa 18:5)17Тогава Саул каза на Давид: Ето по-голямата ми дъщеря Мерава – нея ще ти дам за жена; само ми служи храбро и воювай в ГОСПОДНИТЕ войни. Защото Саул си мислеше: Нека моята ръка не се вдига върху него, а ръката на филистимците нека се вдигне върху него. (Nu 32:20; Nu 32:27; Nu 32:29; 1Sa 17:25; 1Sa 18:21; 1Sa 18:25; 1Sa 25:28; 2Sa 12:9)18А Давид отговори на Саул: Кой съм аз, какъв е животът ми и какво е бащиното ми семейство в Израил, за да стана царски зет? (1Sa 9:21; 1Sa 18:23; 2Sa 7:18)19Обаче по времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давид, тя беше дадена на меолатянина Адриил за жена. (Jud 7:22; 2Sa 21:8)20А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давид и когато казаха за това на Саул, той остана доволен. (1Sa 18:28)21Саул каза: Ще му я дам, за да му бъде примка и за да се вдигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давид втори път: Днес ще ми станеш зет. (Ex 10:7; 1Sa 18:17; 1Sa 18:26)22И Саул заповяда на слугите си: Говорете тайно на Давид и му кажете: Виж, царят е благосклонен към теб и всичките му служители те обичат; стани зет на царя.23И така, Сауловите служители говореха тези думи на Давид. Но Давид каза: Лесно ли ви се вижда някой да стане царски зет? Аз съм беден и нищожен човек.24И служителите на Саул му известиха какво беше казал Давид.25А Саул нареди: Кажете следното на Давид: Царят не иска вено, а сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царските неприятели. Но Саул замисляше Давид да бъде убит от филистимците. (Ge 34:12; Ex 22:17; 1Sa 14:24; 1Sa 18:17)26А когато служителите му казаха на Давид тези думи, той се съгласи да стане зет на царя. Затова и преди да изминат определените за това дни, (1Sa 18:21)27Давид стана и отиде заедно с мъжете си и уби двеста мъже от филистимците. Той донесе краекожията им и ги даде всичките на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена. (1Sa 18:13; 2Sa 3:14)28Така Саул видя и разбра, че ГОСПОД беше с Давид. А Сауловата дъщеря Михала го обичаше.29И така, Саул още повече се страхуваше от Давид и му стана враг завинаги.30А филистимските началници пак излизаха на бой; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всички Саулови служители, така че името му беше на голяма почит. (1Sa 18:5; 2Sa 11:1)