1Имаше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, ефратец, син на Ероам, син на Елиу, син на Тоу, син на Суфа. (Ru 1:2; 1Ch 6:27; 1Ch 6:34)2Той имаше две жени. Името на едната беше Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше.3Този човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на ГОСПОДА на Силите в Сило, където двамата Илийеви синове, Офний и Финеес, бяха свещеници пред ГОСПОДА. (Ex 23:14; De 12:5; De 16:16; Jos 18:1; Lu 2:41)4И една година, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертвата си, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките и синове и на дъщерите и; (De 12:17; De 12:18; De 16:11)5а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но ГОСПОД беше затворил утробата и. (Ge 30:2)6А съперницата и я дразнеше много, за да я накара да тъжи, затова че ГОСПОД беше затворил утробата и. (Job 24:21)7(Така ставаше всяка година. Колкото пъти отиваше в ГОСПОДНИЯ дом, всеки път Фенина я дразнеше; а Анна плачеше и не ядеше.)8Но мъжът и Елкана и каза: Анна, защо плачеш? Защо не ядеш и защо е натъжено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желан от десет сина? (Ru 4:15)
Обещанието на Анна и раждането на Самуил
9А като се нахраниха в Сило, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо до стълба на вратата при ГОСПОДНИЯ храм.) (1Sa 3:3)10И така, тя, преогорчена в духа си, се молеше на ГОСПОДА и плачеше много. (Job 7:11; Job 10:1)11И направи оброк, като каза: ГОСПОДИ на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, ако Си спомниш за мен и не забравиш слугинята Си, а дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на ГОСПОДА за всичките дни на живота му и бръснач няма да мине през главата му. (Ge 8:1; Ge 28:20; Ge 29:32; Ge 30:22; Ex 4:31; Nu 6:5; Nu 30:3; Jud 11:30; Jud 13:5; 2Sa 16:12; Ps 25:18)12А като продължаваше да се моли пред ГОСПОДА, Илий забеляза движението на устата и.13Тъй като Анна говореше в сърцето си, само устните и мърдаха, а гласът и не се чуваше. Затова на Илий му се стори, че беше пияна.14И така, Илий и каза: Докога ще си пияна? Остави това твое вино.15А Анна му отговори: Не е така, господарю мой, аз съм жена пренаскърбена в духа си. Не съм пила нито вино, нито сикера, а излях душата си пред ГОСПОДА. (Ps 62:8; Ps 142:2)16Не смятай слугинята си за лоша жена; защото от голямата си мъка и скръб съм говорила досега. (De 13:13)17Тогава Илий и отговори: Иди си с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него. (Jud 18:6; Ps 20:4; Ps 20:5; Mr 5:34; Lu 7:50; Lu 8:48)18А тя каза: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава Анна си тръгна и яде, и лицето и не беше вече печално. (Ge 33:15; Ru 2:13; Ec 9:7)19И като станаха рано сутринта и се поклониха пред ГОСПОДА, се върнаха в дома си в Рама. И Елкана позна жена си Анна и ГОСПОД си спомни за нея. (Ge 4:1; Ge 30:22)20И когато се изпълни времето, откакто Анна зачена, тя роди син; и го нарече Самуил[1]; защото си каза: От ГОСПОДА го изпросих.
Самуил – посветен на Господа
21След това Елкана с целия си дом отиде, за да принесе на ГОСПОДА годишната жертва и оброка си. (1Sa 1:3)22Но Анна не отиде, като каза на мъжа си: Не искам да отида, докато не се отбие детето. След това ще го занеса, за да се яви пред ГОСПОДА и да живее там завинаги. (Ex 21:6; 1Sa 1:11; 1Sa 1:28; 1Sa 2:11; 1Sa 2:18; 1Sa 3:1; Lu 2:22)23Мъжът и Елкана и каза: Направи каквото ти се вижда за добре; остани, докато го отбиеш; само ГОСПОД да утвърди словото Си! И така, жената остана у дома и кърмеше сина си, докато го отби. (Nu 30:7; 2Sa 7:25)24И когато го отби, го взе със себе си заедно с едно тригодишно теле, с една ефа брашно и един мях вино и го доведе в ГОСПОДНИЯ дом в Сило. А детето беше малко. (De 12:5; De 12:6; De 12:11; Jos 18:1)25След като заклаха телето, донесоха детето при Илий. (Lu 2:22)26А Анна каза: О, господарю мой, заклевам се в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която беше застанала тук, близо до теб, и се молеше на ГОСПОДА. (Ge 42:15; 2Ki 2:2; 2Ki 2:4; 2Ki 2:6)27За това дете се молех. И ГОСПОД изпълни прошението ми, което отправих към Него. (Mt 7:7)28Затова и аз го дадох на ГОСПОДА. През всичките дни на живота си ще бъде посветено[2] на ГОСПОДА. И тя се поклони там на ГОСПОДА. (Ge 24:26; Ge 24:52; 1Sa 1:11; 1Sa 1:22)