1А Рувимовите синове и Гадовите синове имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък, (Nu 21:32; Jos 13:25; 2Sa 24:5)2то Гадовите синове и Рувимовите синове дойдоха и говориха на Моисей, на свещеника Елеазар и на първенците на обществото:3Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон, (Nu 32:34)4земята, която ГОСПОД порази пред израилското общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък. (Nu 21:24; Nu 21:34)5Затова, казаха, ако сме придобили твоето благоволение, нека тази земя бъде дадена на слугите ти за притежание; не ни превеждай през Йордан.6А Моисей каза на Гадовите синове и на Рувимовите синове: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?7Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, за да не преминат в земята, която ГОСПОД им е дал?8Така направиха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята; (Nu 13:3; Nu 13:26; De 1:22)9отидоха до долината Есхол и като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, за да не влязат в земята, която ГОСПОД им беше дал. (Nu 13:24; Nu 13:31; De 1:24; De 1:28)10И в онзи ден гневът на ГОСПОДА пламна и Той се закле, като каза: (Nu 14:11; De 1:34)11Нито един от онези мъже, които излязоха от Египет, от двадесет години нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраам, Исаак и Яков, защото не Ме последваха напълно, (Nu 14:24; Nu 14:28; Nu 14:29; Nu 14:30; De 1:35)12освен Халев, син на Ефония Кенезов, и Исус, Навиновия син, защото те напълно последваха ГОСПОДА. (Nu 14:24; De 1:36; Jos 14:8; Jos 14:9)13Гневът на ГОСПОДА пламна против Израил и Той ги направи да се скитат из пустинята четиридесет години, докато се довърши изцяло онова поколение, което беше извършило зло пред ГОСПОДА. (Nu 14:33; Nu 26:64; Nu 26:65)14И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни хора, и ще разпалите повече пламъка на ГОСПОДНИЯ гняв против Израил. (De 1:34)15Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още веднъж в пустинята; и така вие ще станете причината да погине целият този народ. (De 30:17; Jos 22:16; Jos 22:18; 2Ch 7:19; 2Ch 15:2)16Но те пристъпиха към Моисей и казаха: Ще съградим тук огради за добитъка си и градове за домовете си;17а самите ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, докато ги заведем до мястото им; и домовете ни ще седят в укрепените градове в безопасност от местните жители. (Jos 4:12; Jos 4:13)18Няма да се върнем в домовете си, докато израилтяните не наследят, всеки наследството си. (Jos 22:4)19Защото ние няма да наследим с тях оттатък Йордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Йордан, на изток. (Nu 32:33; Jos 12:1; Jos 13:8)20Тогава Моисей им каза: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред ГОСПОДА, (De 3:18; Jos 1:14; Jos 4:12; Jos 4:13)21ако всички въоръжени преминете Йордан пред ГОСПОДА, докато Той изгони враговете Си пред Себе Си22и земята бъде завладяна пред ГОСПОДА, а след това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред ГОСПОДА и пред Израил и ще имате тази земя за притежание пред ГОСПОДА. (De 3:12; De 3:15; De 3:16; De 3:18; De 3:20; Jos 1:15; Jos 11:23; Jos 13:8; Jos 13:32; Jos 18:1; Jos 22:4; Jos 22:9)23Но ако не направите така, ще съгрешите пред ГОСПОДА; и да знаете, че грехът ви ще ви намери. (Ge 4:7; Ge 44:16; Isa 59:12)24Съградете градове за домовете си и огради за овцете си и направете това, което излезе от устата ви. (Nu 32:16; Nu 32:34)25И Гадовите синове и Рувимовите синове говориха на Моисей: Слугите ти ще направят, както господарят ни заповяда.26Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук, в галаадските градове; (Jos 1:14)27а слугите ти, всички, въоръжени и опълчени, ще отидат пред ГОСПОДА на бой, както господарят ни каза. (Jos 4:12)28Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазар, на Исус Навин и на началниците на бащините домове от племената на израилтяните. (Jos 1:13)29Моисей им каза: Ако Гадовите синове и Рувимовите синове преминат с вас Йордан, всички въоръжени за бой пред ГОСПОДА, и бъде завладяна земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.30Но ако не искат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в ханаанската земя.31А Гадовите синове и Рувимовите синове отговориха: Както каза ГОСПОД на слугите ти, така ще направим.32Ние ще заминем въоръжени пред ГОСПОДА в ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък[1] Йордан.33И така, Моисей им даде, т. е. на Гадовите синове, на Рувимовите синове и на половината от племето на Йосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите и, градовете на околната земя. (Nu 21:24; Nu 21:33; Nu 21:35; De 3:12; De 29:8; Jos 12:6; Jos 13:8; Jos 22:4)34Гадовите синове съградиха Девон, Атарот, Ароир, (De 2:36)35Атротсофан, Язир, Йогвея, (Nu 32:1; Nu 32:3)36Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овце. (Nu 32:3; Nu 32:24)37А Рувимовите синове съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим, (Nu 21:27)38Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха. (Ex 23:13; Nu 22:41; Nu 32:3; Jos 23:7; Isa 46:1)39И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и прогониха аморейците, които бяха в него. (Ge 50:23)40Затова Моисей даде Галаад на Махир, Манасиевия син, и той се засели в него. (De 3:12; De 3:13; De 3:15; Jos 13:31; Jos 17:1)41А Манасиевият син Яир отиде и завладя градовете му и ги преименува Авот-Яир[2]. (De 3:14; Jos 13:30; Jud 10:4; 1Ki 4:13; 1Ch 2:21)42И Нова отида и превзе Кенат и селата му и го преименува Нова по своето име.