1Асафово поучение[1]. Слушай, народе мой, поучението ми; приклони ушите си към думите на устата ми. (Isa 51:4)2Ще отворя устата си в притча, ще произнеса гатанки от древността. (Ps 49:4; Mt 13:35)3Това, което чухме и научихме, и нашите бащи ни разказаха, (Ps 44:1)4няма да го скрием от синовете им в бъдещото поколение, а ще повествуваме хвалите на ГОСПОДА, неговата сила и чудесните дела, които извърши, (Ex 12:26; Ex 12:27; Ex 13:8; Ex 13:14; De 4:9; De 6:7; Jos 4:6; Jos 4:7; Joe 1:3)5защото Той постави свидетелство в Яков и положи закон в Израил, за които заповяда на бащите ни да ги възвестяват на децата си, (De 4:9; De 6:7; De 11:19; Ps 147:19)6за да ги знае бъдещото поколение, децата, които щяха да се родят – които на свой ред да ги разказват на своите си деца. (Ps 102:18)7За да поставят надеждата си на Бога и да не забравят делата на Бога, а да пазят Неговите заповеди8и да не станат като бащите си – упорито и непокорно поколение, поколение, което не утвърди сърцето си и чийто дух не беше непоколебим за Бога. (Ex 32:9; Ex 33:3; Ex 34:9; De 9:6; De 9:13; De 31:27; 2Ki 17:14; 2Ch 20:23; Ps 68:6; Ps 78:37; Eze 20:18)9Ефремовите синове, макар въоръжени и опъващи лъкове, се върнаха назад в деня на боя.10Не опазиха завета на Бога и в закона Му не склониха да ходят, (2Ki 17:15)11а забравиха Неговите дела и чудесните неща, които им показа. (Ps 106:13)12Пред бащите им извърши чудеса в египетската земя, в полето Танис. (Ex 7:1; Nu 13:22; Ps 78:43; Isa 19:11; Isa 19:13; Eze 30:14)13Раздвои морето и ги преведе, и направи водите да стоят като грамада. (Ex 14:21; Ex 15:8; Ps 33:7)14Води ги денем с облак и цялата нощ с огнена светлина. (Ex 13:21; Ex 14:24; Ps 105:39)15Разцепи скали в пустинята и ги напои изобилно като от бездни. (Ex 17:6; Nu 20:11; Ps 105:41; 1Co 10:4)16И изведе потоци из канарата и направи да протекат води като реки. (De 9:21; Ps 105:41)17Но те продължиха да съгрешават още пред Него и да огорчават Всевишния в безводната страна. (De 9:22; Ps 95:8; Heb 3:16)18Със сърцето си изпитаха Бога, като искаха ястия за лакомията си[2], (Ex 16:2)19и говориха против Бога: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята? (Nu 11:4)20Ето, Той удари скалата и потекоха води, и потоци се изляха; а може ли и хляб да даде, или да достави месо за народа Си? (Ex 17:6; Nu 20:11)21Затова ГОСПОД чу и се разгневи, и огън пламна против Яков, а още и гняв обсипа Израил; (Nu 11:1; Nu 11:10)22защото не повярваха в Бога, нито Му уповаха, че ще ги избави. (Heb 3:18; Jud 1:5)23При все това Той заповяда на облаците горе и отвори небесните врати, (Ge 7:11; Mal 3:10)24и им наваля манна да ядат, и им даде небесно жито. (Ex 16:4; Ex 16:14; Ps 105:40; Joh 6:31; 1Co 10:3)25Всеки ядеше ангелски хляб[3]; прати им храна до насита.26Повдигна източен вятър на небето и със силата Си докара южния вятър. (Nu 11:31)27Наваля върху тях и месо изобилно като прах, и птици крилати – на брой като морския пясък;28и ги направи да паднат сред стана им, около жилищата им.29И така, ядоха и се преситиха, като им даде това, което желаеха. (Nu 11:20)30А докато още не бяха се отказали от лакомията си и ястието им беше в устата им, (Nu 11:33)31гневът Божий ги обсипа и изби по-тлъстите от тях, и повали отбраните на Израил.32При всичко това те продължиха да съгрешават и не вярваха независимо от чудесните Му дела. (Nu 14:1; Nu 16:1; Nu 17:1; Ps 78:22)33Затова Той изнуряваше дните им със суета и годините им с ужас. (Nu 14:29; Nu 14:35; Nu 26:64; Nu 26:65)34Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него и отново търсеха Бога ревностно; (Ho 5:15)35и си спомниха, че Бог им беше канара и Всевишният Бог – техен изкупител. (Ex 15:13; De 7:8; De 32:4; De 32:15; De 32:31; Isa 41:14; Isa 44:6; Isa 63:9)36Но с устата си Го ласкаеха и с езика си Го лъжеха; (Eze 33:31)37защото сърцето им не беше право пред Него, нито бяха верни на завета Му. (Ps 78:8)38Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше. Да! Много пъти въздържаше гнева Си и не изливаше цялото Си негодувание; (Nu 14:18; Nu 14:20; 1Ki 21:29; Isa 48:9)39а си спомняше, че бяха плът, вятър, който прехожда и не се връща. (Ge 6:3; Job 7:7; Job 7:16; Ps 103:14; Ps 103:16; Joh 3:6; Jas 4:14)40Колко пъти Го огорчаваха в пустинята и Го разгневяваха в безводната страна, (Ps 78:17; Ps 95:9; Ps 95:10; Isa 7:13; Isa 63:10; Eph 4:30; Heb 3:16; Heb 3:17)41като отново изпитваха Бога и предизвикваха Святия Израилев! (Nu 14:22; De 6:16; Ps 78:20)42Не си спомняха силата на ръката Му в деня, когато ги избави от противника,43как показа в Египет знаменията Си и чудесата на полето Танис (Ps 78:12; Ps 105:27)44и превърна водите им в кръв и потоците им, и не можаха да пият; (Ex 7:20; Ps 105:29)45как прати върху тях рояци мухи, които ги изпохапаха, и жаби, които ги изпогубиха, (Ex 8:6; Ex 8:24; Ps 105:30; Ps 105:31)46и предаде произведенията им на гъсеници и трудовете им на скакалци. (Ex 10:13; Ex 10:15; Ps 105:34; Ps 105:35)47Как порази с град лозята им и със светкавици – черниците им, (Ex 9:23; Ex 9:25; Ps 105:33)48и предаде на град добитъка им и стадата им – на мълнии; (Ex 9:23; Ps 105:32)49как изля върху тях пламенния Си гняв, негодуване, ярост и неволя – нашествие на ангелите на нещастието, –50изравни път за гнева Си, не пощади от смърт душата им, а предаде на мор живота им;51как порази всеки първороден, заведе ги като стадо в Египет, първородните на силите им – в шатрите на Хама, (Ex 12:29; Ps 105:36; Ps 106:22; Ps 136:10)52а народа Си изведе като овце и ги заведе като стадо в пустинята, (Ps 77:20)53и ги води безопасно, така че не се бояха, а неприятелите им – морето ги покри; (Ex 14:19; Ex 14:20; Ex 14:27; Ex 14:28; Ex 15:10)54как ги въведе в святия Си предел, в тази поляна, която десницата Му придоби, (Ex 15:17; Ps 44:3)55и изгони пред тях народите, и им ги раздели за наследство с въже, и в шатрите им настани израилските племена. (Jos 13:7; Jos 19:51; Ps 44:2; Ps 136:21; Ps 136:22)56Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, и не пазеха свидетелствата Му, (Jud 2:11; Jud 2:12)57а се връщаха назад и постъпваха невярно, както бащите им; измятаха се като неверен лък. (Ps 78:41; Eze 20:27; Eze 20:28; Ho 7:16)58Защото Го разгневяваха с високите си места и с изваяните си идоли Го подбуждаха към ревност. (De 12:2; De 12:4; De 32:16; De 32:21; Jud 2:12; Jud 2:20; 1Ki 11:7; 1Ki 12:31; Eze 20:28)59Чу Бог и възнегодува, и много се погнуси от Израил,60така че напусна скинията в Сило – шатъра, който беше поставил между хората, (1Sa 4:11; Jer 7:12; Jer 7:14; Jer 26:6; Jer 26:9)61и предаде на плен Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка. (Jud 18:30)62Също и народа Си предаде на меч, като се разгневи на наследството Си. (1Sa 4:10)63Огън погълна момците им и девиците им не се възпяваха с венчални песни. (Jer 16:6)64Свещениците им паднаха от меч; и вдовиците им не плакаха. (1Sa 4:11; 1Sa 22:18; Job 27:15; Eze 24:23)65Тогава Господ се събуди като от сън, като силен мъж, който, ободрен от вино, вика; (Ps 44:23; Isa 42:13)66и като порази враговете Си, отблъсна ги назад и ги предаде на вечен срам. (1Sa 5:6; 1Sa 5:12; 1Sa 6:4)67При това Той се отказа от Йосифовия шатър и Ефремовото племе не избра;68а избра Юдовото племе, хълма Сион, който възлюби. (Ps 87:2)69Съгради светилището Си като небесните възвишения, като земята, която е утвърдил завинаги. (1Ki 6:1)70Избра и слугата Си Давид и го взе от кошарите на овцете; (1Sa 16:11; 1Sa 16:12; 2Sa 7:8)71от подир дойните овце го доведе, за да пасе народа Му Яков и наследството Му Израил. (Ge 33:13; 2Sa 5:2; 1Ch 11:2; Isa 40:11)72Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си и ги водеше с изкуството на ръцете си. (1Ki 9:4)