1(По слав. 136.) При реките на Вавилон, там седнахме. Да! Плакахме, когато си спомняхме за Сион;2на върбите сред него окачихме арфите си.3Защото там онези, които ни бяха пленили, поискаха от нас да пеем думи; и онези, които ни бяха опустошили, поискаха веселие, като ни казаха: Попейте ни от сионските песни. (Ps 79:1)4Как да пеем песента ГОСПОДНЯ в чужда земя?5Ако те забравя, Йерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си!6Нека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, ако не предпочета Йерусалим като най-голямото си веселие. (Eze 3:26)7Помни, ГОСПОДИ, това, което сториха едомците в деня на разорението на Йерусалим, когато казваха: Разрушете, разрушете го до основите му! (Jer 49:7; La 4:22; Eze 25:12; Ob 1:10)8Дъще вавилонска, която ще бъдеш опустошена, блазе на онзи, който ти въздаде за всичко, което си ни сторила! (Isa 13:1; Isa 13:6; Isa 47:1; Jer 25:12; Jer 50:2; Jer 50:15; Jer 50:29; Re 18:6)9Блазе на онзи, който хване и разбие в камък малките ти деца! (Isa 13:16)