Revelation 4

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 След това видях – и ето, врати отворени на небето; и предишният глас, който бях чул да говори с мене като тръба, казваше: Въздигни се тук и ще ти покажа какво трябва да стане след това. (Re 1:9; Re 1:10; Re 11:12; Re 22:6)2 И внезапно бях обзет от Духа и ето, на небето стоеше престол и на престола седеше Един. (Isa 6:1; Jer 17:12; Eze 1:26; Eze 10:1; Da 7:9; Re 1:10; Re 17:3; Re 21:10)3 И Седналият приличаше на камък яспис и сардис; около престола имаше и дъга, която изглеждаше като смарагд. (Eze 1:28)4 И около престола имаше двадесет и четири престола и видях, че на престолите седяха двадесет и четирима старейшини, облечени в бели дрехи, и на главите им златни венци. (Re 1:6; Re 2:26; Re 3:4; Re 3:5; Re 4:10; Re 6:11; Re 7:9; Re 7:13; Re 7:14; Re 11:16; Re 19:14)5 И от престола излизаха светкавици и гласове, и гърмежи. И пред престола горяха седем огнени светила, които са седемте Божии духа. (Ex 37:23; 2Ch 4:20; Eze 1:13; Zec 4:2; Zec 4:10; Re 1:4; Re 3:1; Re 5:6; Re 8:5; Re 16:18)6 И пред престола имаше нещо като стъклено море, подобно на кристал, а насред престола и около него – четири живи същества, покрити с очи и отпред, и отзад. (Eze 1:5; Re 4:8; Re 15:2)7 Първото живо същество приличаше на лъв, второто приличаше на теле, третото имаше като човешко лице и четвъртото живо същество приличаше на летящ орел. (Nu 2:2; Eze 1:10; Eze 10:14)8 И четирите живи същества, които имаха по шест крила, бяха покрити с очи наоколо и под крилете си; и те не престават денем и нощем да казват: Свят, свят, свят е Господ Бог Всемогъщ, Който беше и Който е, и Който ще бъде. (Isa 6:2; Isa 6:3; Re 1:4; Re 1:8; Re 4:6)9 И когато живите същества принасят слава, почит и благодарение на Този, Който седи на престола и живее до вечни векове, (Re 1:8; Re 5:14; Re 15:7)10 двадесет и четиримата старейшини падат пред Седящия на престола и се кланят на Онзи, Който живее до вечни векове, и полагат венците си пред престола, като казват: (Re 4:4; Re 4:9; Re 5:8; Re 5:14)11 Достоен си, Господи наш и Боже наш, да приемеш слава, почит и сила; защото Ти си създал всичко и поради Твоята воля всичко е съществувало и е било създадено. (Ge 1:1; Ac 17:24; Eph 3:9; Col 1:16; Re 5:12; Re 10:6)