1И чух от храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божия гняв. (Re 14:10; Re 15:1; Re 15:7)2И първият отиде и изля чашата си на земята; и се отвори лоша и люта рана по онези човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ. (Ex 9:9; Re 8:7; Re 13:14; Re 13:16; Re 13:17)3Вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец и всяка жива твар в морето умря. (Ex 7:17; Ex 7:20; Re 8:8; Re 8:9)4Третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори; и водата им стана кръв. (Ex 7:20; Re 8:10)5И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвяти, Който си и Който си бил, за това, че си отсъдил така; (Re 1:4; Re 1:8; Re 4:8; Re 11:17; Re 15:3)6понеже те проляха кръвта на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават това. (Isa 49:26; Mt 23:34; Mt 23:35; Re 11:18; Re 13:15; Re 18:20)7И чух друг от олтара да казва: Да, Господи Боже всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди. (Re 13:10; Re 14:10; Re 15:3; Re 19:4)8Четвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което бе позволено да изгаря човеците с огън. (Re 8:12; Re 9:17; Re 9:18; Re 14:18)9И голяма жега обгори човеците; и те похулиха името на Бога, Който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава. (Da 5:22; Da 5:23; Re 9:20; Re 11:13; Re 14:7; Re 16:11; Re 16:21)10Петият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня и човеците хапеха езиците си от болки, (Re 9:2; Re 13:2)11и похулиха небесния Бог поради болките и раните си, и не се покаяха за делата си. (Re 16:2; Re 16:9; Re 16:21)12Шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата и, за да се приготви пътят на царете, които идват от изток. (Isa 41:2; Isa 41:25; Jer 50:38; Jer 51:36; Re 9:14)13И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби; (1Jo 4:1; Re 12:3; Re 12:9; Re 19:20; Re 20:10)14защото те са духове на бесове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата земя, за да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог. (Mt 24:24; Lu 2:1; 2Th 2:9; 1Ti 4:1; Jas 3:15; Re 13:13; Re 13:14; Re 17:14; Re 19:19; Re 19:20; Re 20:8)15(Ето, ида като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол и да не гледат срамотите му.) (Mt 24:43; Mt 24:46; Lu 12:39; 2Co 5:3; 1Th 5:2; 2Pe 3:10; Re 3:3; Re 3:4; Re 3:18)16И ги събраха на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон[1]. (Re 19:19)17Тогава седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма излезе силен глас от престола и каза: Свърши се. (Re 21:6)18И произлязоха светкавици и гласове, и гръмове, и стана силен трус, небивал, откакто съществуват човеци на земята, такъв трус, толкова силен. (Da 12:1; Re 4:5; Re 8:5; Re 11:13; Re 11:19)19А великият град се раздели на три части и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв. (Isa 51:17; Isa 51:22; Jer 25:15; Jer 25:16; Re 14:8; Re 14:10; Re 17:18; Re 18:5)20И всеки остров побягна и планините не се намериха. (Re 6:14)21И едър град, тежък около един талант, падаше от небето върху човеците и човеците похулиха Бога поради напастта на града, защото тази напаст беше твърде голяма. (Ex 9:23; Re 11:19; Re 16:9; Re 16:11)