1И Той влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка. (Мт 12:9; Лк 6:6)2И Го наблюдаваха дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.3Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се в средата.4А на тях каза: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден или да се прави зло? Да се спаси ли живот или да се погуби? А те мълчаха.5А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Протегни си ръката. Той я протегна и ръката му оздравя.6И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с иродианите против Него, как да Го погубят. (Мт 12:14; Мт 22:16; Йн 10:39)7Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото и голямо множество от Галилея ги последва. (Мт 4:25; Лк 6:17)8И от Юдея, от Йерусалим, от Идумея, от другата страна на Йордан, както и от околностите на Тир и Сидон – едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.9И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия поради народа, за да не Го притискат.10Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви, Го притискаха, за да се допрат до Него.11И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, като казваха: Ти си Божий Син. (Мт 14:33; Мт 16:16; Мк 1:1; Мк 1:23; Мк 1:24; Лк 4:41)12Но той строго им заръчваше да не Го изявяват. (Мт 12:16; Мк 1:25; Мк 1:34)
Избиране на дванадесетте ученици
13След това се изкачи на хълма и повика при Себе Си онези, които искаше; и те дойдоха при Него. (Мт 10:1; Лк 6:12; Лк 6:13; Лк 9:1)14И определи дванадесет души, за да бъдат с Него и за да ги изпраща да проповядват, (Мт 10:1)15и да имат власт да изгонват бесове.16Определи: Симон, на когото даде името Петър; (Мт 16:18; Йн 1:42)17и Яков Зеведеев и Якововия брат Йоан, на които даде името Воанергес, което значи синове на гърма,18и Андрей и Филип, Вартоломей и Матей, Тома и Яков Алфеев, Тадей и Симон Ханаанец[1],19и Юда Искариотски, който Го и предаде.
Божествената власт на Исус Христос
20И отидоха в една къща; и пак се събра народ, така че те не можаха дори хляб да ядат. (Мт 12:22; Мк 6:31; Лк 11:14)21А близките Му, като чуха това, отидоха, за да Го приберат; защото казваха, че не бил на Себе Си. (Йн 7:5; Йн 10:20)22И книжниците, които бяха слезли от Йерусалим, казваха, че Той има Веелзевул и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете. (Мт 9:34; Мт 10:25; Лк 11:15; Йн 7:20; Йн 8:48; Йн 8:52; Йн 10:20)23Но Той, като ги повика, им говореше с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатана? (Мт 12:25)24Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои. (Мт 12:25; Лк 11:17)25И ако един дом се раздели против себе си, този дом няма да може да устои.26И ако Сатана е въстанал против себе си и се е разделил, той не може да устои, но е дошъл краят му.27И никой не може да влезе в къщата на силния човек, за да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния и тогава ще ограби къщата му. (Ис 49:24; Мт 12:29)28Истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали; (Мт 12:31; Лк 12:10; Евр 10:26; 1 Йн 5:16)29но ако някой похули Святия Дух, за него няма прошка довека, а е виновен за вечен грях.30Това каза Той, защото казваха: Има нечист дух.
Майката и братята на Исус Христос
31И, ето, дойдоха майка Му и братята Му и като стояха навън, изпратиха до Него да Го повикат. (Мт 12:46; Лк 8:19)32А около Него седеше едно множество; и Му казаха: Ето, майка Ти и братята Ти са вън и Те търсят.33А Той им отговори: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми?34И като изгледа седящите около Него, каза: Ето майка Ми и братята Ми!35Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат и сестра, и майка.