1И Исус пак започна да поучава край езерото. И при Него се събра едно твърде голямо множество, така че Той влезе в една ладия и седна[1]; а цялото множество беше на сушата край езерото. (Mt 13:1; Mt 13:3; Lu 8:4; Lu 8:5)2И ги поучаваше много с притчи и им казваше в поучението Си: (Mr 12:38)3Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.4И когато сееше, някои зърна паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха.5Други паднаха на скалисто място, където нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;6а когато изгря слънцето, прегоряха и понеже нямаха корен, изсъхнаха.7И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги задушиха, и не дадоха плод.8А другите паднаха на добра земя и дадоха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха – кое тридесет, кое шестдесет и кое сто. (Joh 15:5)9И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.10И когато Исус остана сам, онези, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите. (Mt 13:10)11Той им каза: На вас е дадено да познаете тайната на Божието царство; а на онези, външните, всичко се дава в притчи; (Mt 11:25; Mt 16:17; 1Co 2:10; 1Co 5:12; Col 4:5; 1Th 4:12; 1Ti 3:7)12така че гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости грехът. (Isa 6:9; Mt 13:14; Lu 8:10; Joh 12:40; Ac 28:26; Ro 11:8)13И им каза: Не разбирате ли тази притча? А как ще разберете всички притчи?14Сеячът сее Словото. (Mt 13:18; Mt 13:19; Lu 8:11)15А онези край пътя, където се сее Словото, са тези, които, като чуят, Сатана веднага идва и грабва посятото в тях Слово.16Също и посятото на скалистите места са тези, които, като чуят Словото, веднага с радост го приемат; (Isa 42:20; Eze 33:31; Joh 5:35)17нямат обаче корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение заради Словото, веднага се съблазняват.18Посятото между тръните са други; те са онези, които са слушали Словото,19но светските грижи, примамката на богатството и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават Словото и то става безплодно. (1Ti 6:9; 1Ti 6:17)20А посятото на добрата земя са тези, които слушат Словото, приемат го и дават плод – тридесет, шестдесет и стократно.
Светилото и светилникът
21И им каза: Затова ли се донася светилото, за да го сложат под шиника или под леглото? Не е ли затова, да го поставят на светилника? (Mt 5:15; Lu 8:16; Lu 11:33)22Защото няма нещо тайно, което да не стане явно; нито е било скрито нещо, освен за да излезе наяве. (Mt 10:26; Lu 8:17; Lu 12:2)23Ако има някой уши да слуша, нека слуша. (Mt 11:15; Mr 4:9)24Каза им също: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще ви се прибави. (Mt 7:2; Lu 6:38)25Защото, който има, на него ще се даде, а който няма, от него ще се отнеме и това, което има. (Mt 13:12; Mt 25:29; Lu 8:18; Lu 19:26)
Божието Царство е като посято семе, което израства само
26И каза: Божието царство е, както когато човек, който хвърли семе в земята; (Mt 13:24)27и спи и става нощ и ден; а как никне и расте семето, той не знае.28Земята от само себе си произвежда, първо стрък, после клас, след това пълно зърно в класа.29А когато узрее плодът, начаса изпраща сърп, защото е настанала жътва. (Re 14:15)
Притча за синаповото зърно
30Каза още: На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим? (Mt 13:31; Mt 13:34; Lu 13:18)31То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всички семена, които са на земята;32но когато бъде посято, расте и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици. (Ac 2:41; Ac 4:4; Ac 5:14; Ac 19:20)33И с много такива притчи им проповядваше Словото, както можеха да слушат. (Mt 13:34; Joh 16:12)34А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.
Исус укротява бурята
35И в същия ден, когато се свечери, Исус им каза: Да минем на отсрещната страна. (Mt 8:18; Mt 8:23; Lu 8:22)36И като отпратиха народа, взеха Го със себе си в лодката, така както беше; и имаше други ладии с Него.37И се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше с вода.38А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събудиха и Му казаха: Учителю! Нима не Те е грижа, че загиваме?39И Той, като се събуди, смъмри вятъра и каза на езерото: Мълчи! Утихни! И вятърът престана и настана голяма тишина. (Job 26:12; Ps 89:9)40Тогава им каза: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?41И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?