Luke 1

Библия, ревизирано издание

from Bulgarian Bible Society
1 Понеже мнозина предприеха да съчинят повест за съвършено потвърдените между нас събития,2 както ни ги предадоха онези, които отначало са били очевидци и служители на словото, (Mr 1:1; Joh 15:27; Heb 2:3; 1Pe 5:1; 2Pe 1:16; 1Jo 1:1)3 видя се добре и на мене, който изследвах подробно всичко отначало, да ти пиша наред за това, почтени Теофиле, (Ac 11:4; Ac 15:19; Ac 15:25; Ac 15:28; 1Co 7:40)4 за да познаеш достоверността на това, в което си бил поучаван. (Joh 20:31)5 В дните на юдейския цар Ирод имаше един свещеник от Авиевия отряд на име Захария; и жена му беше от Аароновите потомци и се казваше Елисавета. (1Ch 24:10; 1Ch 24:19; Ne 12:4; Ne 12:17; Mt 2:1)6 Те и двамата бяха праведни пред Бога, като ходеха непорочно във всички Господни заповеди и наредби. (Ge 7:1; Ge 17:1; 1Ki 9:4; 2Ki 20:3; Ac 23:1; Ac 24:16)7 Но нямаха дете, понеже Елисавета беше бездетна, а и двамата бяха в напреднала възраст.8 И той, като свещенодействаше пред Бога по реда на своя отряд, (1Ch 24:19; 2Ch 8:14; 2Ch 31:2)9 по обичая на свещеничеството, на него се падна по жребий да влезе в Господния храм и да кади. (Ex 30:7; Ex 30:8; 1Sa 2:28; 1Ch 23:13; 2Ch 29:11; Heb 9:6)10 И в часа на каденето цялото множество народ се молеше отвън. (Le 16:17; Re 8:3; Re 8:4)11 Тогава му се яви ангел от Господа, който стоеше отдясно на кадилния олтар. (Ex 30:1)12 И Захария, като го видя, смути се и страх го обзе. (Jud 6:22; Jud 13:22; Da 10:8; Lu 1:29; Lu 2:9; Ac 10:4; Re 1:17)13 Но ангелът му каза: Не бой се, Захария, защото твоята молитва е чута и жена ти Елисавета ще ти роди син, когото ще наречеш Йоан. (Lu 1:60; Lu 1:63)14 Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото раждане. (Lu 1:58; Joh 5:35)15 Защото ще бъде велик пред Господа; вино и сикера[1] няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от майчината си утроба. (Nu 6:3; Jud 13:4; Jer 1:5; Lu 7:33; Ga 1:15)16 И ще обърне мнозина от израилтяните към Господа, техния Бог. (Mal 4:5; Mal 4:6)17 Той ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към децата и непокорните към мъдростта на праведните, да приготви за Господа благоразположен народ. (Mal 4:5; Mal 4:6; Mt 11:14; Mr 1:3; Mr 9:12; Joh 1:23)18 А Захария каза на ангела: Как ще се уверя в това, защото аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст? (Ge 17:17)19 Ангелът му отговори: Аз съм Гавриил, който стои пред Бога, и съм изпратен да ти говоря и да ти благовестя това. (Da 8:16; Da 9:21; Mt 18:10; Heb 1:14)20 И, ето, ще млъкнеш и няма да можеш да говориш до деня, когато ще се сбъдне това, защото не повярва на думите ми, които ще се изпълнят своевременно. (Eze 24:27)21 И народът чакаше Захария и се чудеше, че се бави в храма.22 А когато излезе, той не можеше да проговори; и те разбраха, че е видял видение в храма, защото той им правеше знаци и оставаше ням.23 И като изтекоха дните на службата му в храма, той си отиде у дома. (2Ki 11:5)24 А след тези дни жена му Елисавета зачена; и се криеше пет месеца, като казваше:25 Така ми стори Господ в дните, когато погледна милостиво, за да отнеме от човеците причината да ме укоряват. (Ge 30:23; Isa 4:1; Isa 54:1; Isa 54:4)26 А в шестия месец ангел Гавриил бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет,27 при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф, от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. (Mt 1:18; Lu 2:4; Lu 2:5)28 И като дойде ангелът при нея, каза: Здравей, благодатна[2]! Господ е с тебе; благословена си ти между жените. (Jud 6:12; Da 9:23; Da 10:19)29 А тя много се смути от думите му и си размишляваше какъв ли ще е този поздрав. (Lu 1:12)30 И ангелът каза: Не бой се, Мария, защото си придобила Божието благоволение.31 И, ето, ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Исус. (Isa 7:14; Mt 1:21; Lu 2:21)32 Той ще бъде велик и ще бъде наречен Син на Всевишния; и Господ Бог ще Му даде престола на баща Му Давид. (2Sa 7:11; 2Sa 7:12; Ps 132:11; Isa 9:6; Isa 9:7; Isa 16:5; Jer 23:5; Mr 5:7; Re 3:7)33 Ще царува над Якововия дом до века; и царството Му няма да има край. (1Ch 22:10; Ps 45:6; Ps 89:37; Isa 9:7; Da 2:44; Da 7:14; Da 7:27; Ob 1:21; Mic 4:7; Joh 12:34; Heb 1:8)34 А Мария каза на ангела: Как ще стане това, тъй като мъж не познавам?35 И ангелът отговори: Святият Дух ще дойде върху теб и силата на Всевишния ще те осени; затова и Святият, Който ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син. (Mt 1:20; Mt 14:33; Mt 26:63; Mt 26:64; Mr 1:1; Joh 1:34; Joh 20:31; Ac 8:37; Ro 1:4)36 И, ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и това е шестият месец за нея, за която се казваше, че е бездетна.37 Защото за Бога няма нищо невъзможно. (Ge 18:14; Jer 32:17; Zec 8:6; Mt 19:26; Mr 10:27; Lu 18:27; Ro 4:21)38 И Мария каза: Ето Господнята слугиня пред тебе; нека ми бъде според твоите думи. И ангелът си отиде от нея.39 През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град, (Jos 21:9)40 и влезе в Захариевата къща, и поздрави Елисавета.41 И щом Елисавета чу поздрава на Мария, младенецът заигра в утробата; и Елисавета се изпълни със Святия Дух42 и след като извика със силен глас, каза: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! (Jud 5:24; Lu 1:28)43 И откъде ми е тази чест, да дойде при мене майката на моя Господ?44 Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.45 И блажена е тази, която е повярвала, че ще се сбъдне казаното от Господа.46 И Мария каза: Величае душата ми Господа (1Sa 2:1; Ps 34:2; Ps 34:3; Ps 35:9; Isa 61:10; Hab 3:18)47 и зарадва се духът ми в Бога, Спасителя мой.48 Защото погледна милостиво на ниското положение на слугинята Си; и, ето, отсега ще ме облажават всички родове. (1Sa 1:11; Ps 138:6; Mal 3:12; Lu 11:27)49 Защото Всемогъщият извърши за мене велики дела; и свято е Неговото име. (Ps 71:19; Ps 126:2; Ps 126:3)50 И от родове в родове Неговата милост е върху онези, които се боят от Него. (Ge 17:7; Ex 20:6; Ps 103:17; Ps 103:18)51 Извърши силни дела със Своята ръка; разпръсна онези, които са горделиви в мислите на сърцето си. (Ps 33:10; Ps 98:1; Ps 118:15; Isa 40:10; Isa 51:9; Isa 52:10; 1Pe 5:5)52 Свали владетели от престолите им и издигна смирени. (2Ch 2:6; Job 5:11; Ps 113:7; Isa 66:2)53 Гладните напълни с блага, а богатите отпрати празни. (1Sa 2:5; Ps 34:10; Ps 34:11)54 Помогна на слугата Си Израил, за да напомни да покаже Своята милост (Ps 98:3; Isa 41:8; Jer 31:8; Jer 31:20)55 (както беше говорил на бащите ни) към Авраам и към неговото потомство до века. (Ge 17:19; Ge 22:18; Ps 132:11; Ro 11:28; Ga 3:16)56 А Мария, като преседя при нея около три месеца, се върна у дома си.57 А на Елисавета дойде времето да роди; и тя роди син.58 И като чуха съседите и роднините, че Господ показал към нея велика милост, се радваха с нея. (Lu 1:14)59 И на осмия ден дойдоха да обрежат детенцето; и щяха да го нарекат Захария, по името на баща му. (Ge 17:12; Le 12:3)60 Но майка му каза: Не, ще се нарече Йоан. (Lu 1:13)61 Казаха: Няма никой в рода ти, който се нарича с това име.62 И запитаха баща му със знаци как би искал той да го нарекат.63 А той поиска дъсчица и написа тези думи: Йоан му е името. И те всички се зачудиха. (Lu 1:13)64 И начаса устата му се отвори и езикът му се развърза, и той проговори и благославяше Бога. (Lu 1:20)65 И страх обзе всичките им съседи; и за всичко това се говореше по цялата хълмиста страна на Юдея. (Lu 1:39)66 И всички, като чуха, пазеха това в сърцата си, като казваха: Какво ли ще бъде това дете? Защото Господнята ръка беше с него. (Ge 39:2; Ps 80:17; Ps 89:21; Lu 2:19; Lu 2:51; Ac 11:21)67 Тогава баща му Захария се изпълни със Святия Дух и пророкува, като казваше: (Joe 2:28)68 Благословен Господ, Израилевият Бог, защото посети Своя народ и извърши изкупление за него. (Ex 3:16; Ex 4:31; 1Ki 1:48; Ps 41:13; Ps 72:18; Ps 106:48; Ps 111:9; Mt 1:21; Lu 7:16)69 И издигна рог на спасение за нас в дома на слугата Си Давид (Ps 132:17; Mt 1:21)70 (както е говорил чрез устата на святите Си пророци от вековете), (Ps 72:4; Jer 23:5; Jer 23:6; Jer 30:8; Jer 30:10; Da 9:24; Ac 3:21; Ro 1:2)71 избавление от неприятелите ни и от ръката на всички, които ни мразят,72 за да покаже милост към бащите ни и да спомни святия Свой завет, (Ge 22:16; Ge 26:3; Le 26:42; Ps 98:3; Ps 105:8; Ps 105:9; Ps 106:45; Jer 31:33; Eze 16:60; Lu 1:54)73 клетвата, с която се закле на баща ни Авраам: (Ge 12:3; Ge 17:4; Ge 22:16; Ge 22:17; Heb 6:13; Heb 6:17)74 да даде на нас, освободени от ръката на неприятелите ни, да Му служим без страх, (Ro 6:18; Ro 6:22; Heb 9:14)75 в святост и правда пред Него, през всичките си дни. (Jer 32:39; Jer 32:40; Eph 4:24; 2Th 2:13; 2Ti 1:9; Tit 2:12; 1Pe 1:15; 2Pe 1:4)76 Да! И ти, детенце, пророк на Всевишния ще се наречеш; защото ще вървиш пред Господа, за да приготвиш пътищата за Него. (Isa 40:3; Mal 3:1; Mal 4:5; Mt 11:10; Lu 1:17)77 За да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване греховете им, (Zec 3:8; Mr 1:4; Lu 1:78; Lu 3:3)78 поради съкровеното милосърдие на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре,79 за да осияе седящите в тъмнина и в смъртна сянка; така че да насочи стъпките ни в пътя на мира. (Isa 9:2; Isa 42:7; Isa 49:9; Mt 4:16; Ac 26:18)80 А детенцето растеше и крепнеше по дух; и беше в пустинята до деня, когато се яви на Израил. (Mt 3:1; Mt 11:7; Lu 2:40)