Левит 6

Библия, ревизирано издание

от Bulgarian Bible Society

1 ГОСПОД говори още на Моисей, като каза: 

2 Ако някой съгреши и извърши престъпление против ГОСПОДА, като отрече пред ближния си за нещо, което му е поверено или оставено в залог, или ограби ближния си, или го изнуди; (Изх 22:7; Изх 22:10; Лев 19:11; Чис 5:6; Пр 24:28; Пр 26:19; Д А 5:4; Кол 3:9) 

3 или намери изгубено нещо и излъже за него, като се закълне лъжливо; или ако извърши грях, какъвто хората вършат, (Изх 22:11; Лев 19:12; Вт 22:1; Ер 7:9; Зах 5:4) 

4 тогава, ако е съгрешил и е виновен, нека върне ограбеното или придобитото чрез неправда, или повереното му нещо, или изгубеното нещо, което е намерил, 

5 или каквото и да е нещо, за което се е заклел лъжливо; нека го върне напълно и му прибави една пета; в деня, когато бъде обвинен, нека го даде на онзи, на когото принадлежи. (Лев 5:16; Чис 5:7; 2 Цар 12:6; Лк 19:8) 

6 При свещеника нека принесе на ГОСПОДА приноса си за престъпление – овен от стадото без недостатък, достатъчен, според твоята оценка, в принос за вина; (Лев 5:15) 

7 и свещеникът да направи умилостивение за него пред ГОСПОДА и ще му се прости за каквото и да било, което е сторил; за всичко, в което се е провинил. (Лев 4:26) 

Изисквания към свещениците при принасяне на жертвите

8 ГОСПОД каза още на Моисей: 

9 Заповядай на Аарон и синовете му: Ето закона за всеизгарянето: всеизгарянето да гори на жертвеника цялата нощ до сутринта и да се направи огънят върху жертвеника да гори на него непрекъснато. 

10 Свещеникът да облече ленената си одежда и да носи ленени долни дрехи на тялото си; и да вдигне пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на жертвеника, и да го сложи при жертвеника. (Изх 28:39; Изх 28:43; Лев 1:16; Лев 16:4; Ез 44:17; Ез 44:18) 

11 Тогава да съблече одеждите си, за да облече други одежди, и да изнесе пепелта вън от стана на чисто място. (Лев 4:12; Ез 44:19) 

12 А да се направи огънят, който е върху жертвеника, да гори на него непрекъснато; не бива да угасва; всяка сутрин свещеникът да слага дърва на него да горят и да нарежда всеизгарянето на него, и да изгаря на него тлъстината на мирните жертви. (Лев 3:3; Лев 3:9; Лев 3:14) 

13 Да се направи огънят да гори непрекъснато на жертвеника; не бива да угасва. 

14 Ето и закона за хлебната жертва: Аароновите синове да го принасят пред ГОСПОДА, пред жертвеника. (Лев 2:1; Чис 15:4) 

15 И свещеникът, като вземе от него една пълна шепа чисто брашно от хлебната жертва и от елея му, и целия тамян, който е на хлебната жертва, да ги изгори на жертвеника като негов спомен, за благоухание на ГОСПОДА. (Лев 2:2; Лев 2:9) 

16 А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; безквасно да се яде на свято място; да го ядат в двора на шатъра за срещане. (Лев 2:3; Лев 6:26; Лев 10:12; Лев 10:13; Чис 18:10; Ез 44:29) 

17 Да не се пече с квас. От Моите приноси им дадох това за дял; пресвято е, както са приносът за грях и приносът за вина. (Изх 29:37; Лев 2:3; Лев 2:11; Лев 6:25; Лев 7:1; Чис 18:9; Чис 18:10) 

18 Всеки мъжки представител от Аароновите потомци да яде от него като свое вечно право от ГОСПОДНИТЕ приноси чрез огън във всичките ви поколения; всеки, който се допре до тях, ще бъде свят. (Изх 29:37; Лев 3:17; Лев 6:29; Лев 22:3; Чис 18:10) 

19 ГОСПОД каза още на Моисей: 

20 Ето приноса, който Аарон и синовете му трябва да принесат на ГОСПОДА в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа чисто брашно за вечна хлебна жертва, половината сутрин и половината вечер. (Изх 16:36; Изх 29:2) 

21 При това да се сготви с елей; сготвено да го донесеш; във вид на печени късове да принесеш хлебната жертва за благоухание на ГОСПОДА. 

22 Да го принесе онзи от синовете му, който ще стане помазан свещеник, вместо него; вечен закон е да се изгаря цял за ГОСПОДА. (Изх 29:25; Лев 4:3) 

23 Всяка хлебна жертва, принесена от свещеника, да се изгаря цяла; да не се яде. 

24 ГОСПОД каза още на Моисей: 

25 Кажи на Аарон и синовете му: Ето закона за приноса за грях: на мястото, където се коли всеизгарянето, да се заколи и приносът за грях пред ГОСПОДА; пресвято е. (Лев 1:3; Лев 1:5; Лев 1:11; Лев 4:2; Лев 4:24; Лев 4:29; Лев 4:33; Лев 6:17; Лев 21:22) 

26 Свещеникът, който го принася за грях, да го яде; на свято място да се яде, в двора на шатъра за срещане. (Лев 6:16; Лев 10:17; Лев 10:18; Чис 18:9; Чис 18:10; Ез 44:28; Ез 44:29) 

27 Всичко, което се допре до месото на приноса, ще бъде свято; и ако някоя дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свято място. (Изх 29:37; Изх 30:29) 

28 А пръстеният съд, в който е било варено, да се строшава; но ако е било варено в меден съд, той да се изтрива и да се мие с вода. (Лев 11:33; Лев 15:12) 

29 Всеки от мъжки пол от свещеническите семейства да яде от него; то е пресвято. (Лев 6:18; Лев 6:25; Чис 18:10) 

30 И никой принос за грях, от чиято кръв се внася в шатъра за срещане, за да извърши умилостивение в светилището, да не се яде; той трябва да бъде изгорен с огън. (Лев 4:7; Лев 4:11; Лев 4:12; Лев 4:18; Лев 4:21; Лев 10:18; Лев 16:27; Евр 13:11) 

© Българско библейско дружество 2025. Използвани с разрешение.

Библия, или Свещеното Писание на Стария и Новия Завет
Вярно и точно преведена от оригинала – XXII ревизирано издание