1Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение. (Job 5:7; Ec 2:23)2Цъфти като цвят и се покосява; бяга като сянка и не се държи. (Job 8:9; Ps 90:5; Ps 90:6; Ps 90:9; Ps 102:11; Ps 103:15; Ps 144:4; Isa 40:6; Jas 1:10; Jas 1:11; Jas 4:14; 1Pe 1:24)3И върху такъв ли отваряш очите Си и ме караш на съд с Тебе? (Ps 143:2; Ps 144:3)4Кой може да извади чисто от нечисто? Никой. (Ge 5:3; Ps 51:5; Joh 3:6; Ro 5:12; Eph 2:3)5Тъй като дните му са определени и броят на месеците му е в Теб, и Ти си поставил границите му, които не може да премине, (Job 7:1)6отвърни погледа Си от него, за да си почине, докато като наемник доизкара деня си. (Job 7:1; Job 7:16; Job 7:19; Job 10:20; Ps 39:13)7Защото за дървото има надежда, че ако бъде отсечено, пак ще поникне и че издънката му няма да изчезне, (Job 14:14)8даже ако коренът му остарее в земята и ако пънът му умре в пръстта;9понеже от дъха на водата ще поникне и ще покара клончета като новопосадено.10Но човек умира и прехожда. Да! Човек издъхва и къде е той?11Както водите чезнат в морето и реката престава и пресъхва,12така човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си. (Ps 102:26; Isa 51:6; Isa 65:17; Isa 66:22; Ac 3:21; Ro 8:20; 2Pe 3:7; 2Pe 3:10; 2Pe 3:11; Re 20:11; Re 21:1)13О, да ме беше скрил Ти в преизподнята, да ме беше покрил, докато премине гневът Ти, да ми определеше срок и тогава да би си спомнил за мен!14Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, докато дойде промяната ми. (Job 13:15; Job 14:7)15Ще повикаш и аз ще Ти се отзова; ще пожелаеш делото на ръцете Си. (Job 13:22)16А сега броиш стъпките ми; не наблюдаваш ли греховете ми? (Job 10:6; Job 10:14; Job 13:27; Job 31:4; Job 34:21; Ps 56:8; Ps 139:1; Pr 5:21; Jer 32:19)17Престъплението ми е запечатано във вързоп и зашиваш беззаконието ми. (De 32:34; Ho 13:12)18Наистина, както и планината, като пада, се унищожава и скалата се премества от мястото си;19както водите изтриват камъните и наводненията им завличат пръстта от земята, така Ти погубваш надеждата на човека.20Надделяваш винаги над него и той прехожда; изменяш лицето му и го отпращаш.21Синовете му достигат до почитание, а той не знае; и са свалени, а той не забелязва това за тях; (Ec 9:5; Isa 63:16)22знае само, че плътта му е за него в болки и душата му е за него в жалеене.