1Един човек на име Лазар, от Витания, от селото на Мария и на сестра и Марта, беше болен. (Lu 10:38; Lu 10:39)2А Мария, чийто брат Лазар беше болен, беше онази, която помаза Господа с миро и избърса нозете Му с косата си. (Mt 26:7; Mr 14:3; Joh 12:3)3И така, сестрите пратиха до Исус да Му кажат: Господи, ето този, когото обичаш, е болен.4А Исус, като чу това, каза: Тази болест не е за умиране, но е за Божията слава, за да се прослави Божият Син чрез нея. (Joh 9:3; Joh 11:40)5А Исус обичаше Марта и сестра и, и Лазар.6След като чу, че бил болен, остана два дни на мястото, където се намираше. (Joh 10:40)7А след това каза на учениците: Да отидем пак в Юдея.8Учениците Му казаха: Учителю, току-що юдеите искаха да Те убият с камъни и пак ли там отиваш? (Joh 10:31)9Исус отговори: Нали има дванадесет часа в деня? Ако някой ходи през деня, не се препъва, защото вижда светлината на този свят. (Joh 9:4)10Но ако някой ходи през нощта, препъва се, защото светлината не е в него. (Joh 12:32; Joh 12:35)11Това изговори и след това им каза: Нашият приятел Лазар заспа, но Аз отивам да го събудя. (De 31:16; Da 12:2; Mt 9:24; Ac 7:60; 1Co 15:18; 1Co 15:51)12Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее.13Но Исус бе говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за потъване в сън.14Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря.15Но се радвам за вас, че не бях там, за да повярвате; но нека да отидем при него.16Тогава Тома, наречен Близнак, каза на другите ученици: Да отидем и ние, за да умрем с Него.17И така, като дойде, Исус научи, че Лазар беше вече от четири дни в гроба.18А Витания беше близо до Йерусалим, на около петнадесет стадия[1];19и много от юдеите бяха при Марта и Мария, за да ги утешават за смъртта на брат им.20А Марта, като чу, че идва Исус, отиде да Го посрещне; а Мария остана в къщи.21Тогава Марта каза на Исус: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре.22Но и сега зная, че каквото и да поискаш от Бога, Бог ще Ти даде. (Joh 9:31)23Исус и каза: Брат ти ще възкръсне.24Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне при възкресението в последния ден. (Job 19:25; Job 19:26; Isa 26:19; Eze 37:4; Da 12:2; Lu 14:14; Joh 5:29)25Исус и каза: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее. (Joh 1:4; Joh 3:36; Joh 5:21; Joh 6:35; Joh 6:39; Joh 6:40; Joh 6:44; Joh 14:6; Col 3:4; 1Jo 1:1; 1Jo 1:2; 1Jo 5:10; 1Jo 5:11)26Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това? (Joh 6:54)27Тя Му отговори: Да, Господи, вярвам, че Ти си Христос, Божият Син, Който идва в света. (Mt 16:16; Joh 4:42; Joh 6:14; Joh 6:69)28И като каза това, отиде и скришом повика сестра си Мария, като и каза: Учителят е дошъл и те вика.29И тя, щом чу това, стана бързо и отиде при Него.30Исус още не беше дошъл в селото, а стоеше на мястото, където Го посрещна Марта.31А юдеите, които бяха с Мария вкъщи и я утешаваха, като видяха, че тя стана бързо и излезе, отидоха след нея, като мислеха, че отива на гроба да плаче там. (Joh 11:19)32И така, Мария, като стигна там, където беше Исус, и Го видя, падна пред нозете Му и Му каза: Господи, ако Ти беше тук, брат ми нямаше да умре. (Joh 11:21)33Исус, като я видя, че плаче и че юдеите, които я придружаваха, също плачат, се потресе в духа Си и се смути.34И попита: Къде го положихте? Казаха Му: Господи, ела и виж.35Исус се просълзи. (Lu 19:41)36Затова юдеите си казаха: Виж колко го е обичал!37А някои от тях казаха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и Лазар да не умре? (Joh 9:6)38А Исус, все още натъжен в Себе Си, дойде на гроба. Това беше пещера и на нея беше привален камък.39Исус каза: Отвалете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му каза: Господи, смърди вече, защото от четири дни е в гроба.40Исус и каза: Не ти ли казах, че ако повярваш, ще видиш Божията слава? (Joh 11:4; Joh 11:23)41Тогава отместиха камъка. А Исус повдигна очи нагоре и каза: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.42Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради хората, които стоят наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил. (Joh 12:30)43Като изрече това, извика със силен глас: Лазаре, излез навън!44Умрелият излезе, с ръце и крака повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и го оставете да си отиде. (Joh 20:7)
Заговорът за убийството на Исус Христос
45Тогава много от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това, което направи Исус, повярваха в Него. (Mt 26:1; Mr 14:1; Lu 22:1; Joh 2:23; Joh 10:42; Joh 12:11; Joh 12:18)46А някои от тях отидоха при фарисеите и им казаха какво бе извършил Исус.47Затова главните свещеници и фарисеите свикаха съвет и си казваха: Какво правим ние? Този Човек върши много знамения. (Ps 2:2; Mt 26:3; Mr 14:1; Lu 22:2; Joh 12:19; Ac 4:16)48Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните, като дойдат, ще ограбят и храма[2] ни, и народа ни.49А един от тях на име Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: Вие нищо не знаете, (Lu 3:2; Joh 18:14; Ac 4:6)50нито вземате предвид, че за нас е по-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ. (Joh 18:14)51Това не каза от себе си, но като беше първосвещеник през онази година, предсказа, че Исус ще умре за народа,52и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чеда. (Isa 49:6; Joh 10:16; Eph 2:13; 1Jo 2:2)53И така, от онзи ден те се съвещаваха да Го убият. (Mt 21:38)54Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, а оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град, наречен Ефраим, и остана там с учениците. (2Ch 13:19; Joh 4:1; Joh 4:3; Joh 7:1)55А наближаваше юдейската Пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Йерусалим преди Пасхата, за да се очистят. (2Ch 30:17; Joh 2:13; Joh 5:1; Joh 6:4)56И така, те търсеха Исус и като стояха в храма, разискваха помежду си: Как мислите? Няма ли да дойде на празника? (Joh 7:11)57А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, че ако някой узнае къде е Той, да ги извести, за да Го заловят.