1А когато чуха това, всички царе отсам Йордан, в хълмистата страна и подножието и и по цялото крайбрежие на Голямото море срещу Ливан, т. е. хетите, аморейците, ханаанците, ферезейците, евейците и йевусейците, (Ex 3:17; Ex 23:23; Nu 34:6)2се събраха заедно да се бият с Исус и Израил. (Ps 83:3; Ps 83:5)3А жителите на Гаваон, като чуха какво беше сторил Исус с Йерихон и Гай, (Jos 6:27; Jos 10:2; 2Sa 21:1; 2Sa 21:2)4постъпиха хитро, като отидоха и се престориха на посланици. Взеха стари вретища и ги сложиха на ослите си; взеха със себе си стари, раздрани и закърпени мехове за вино;5обуха стари, кърпени обувки на краката си, облякоха стари дрехи и всичкият хляб, който си взеха за храна, беше сух и плесенясал.6Те дойдоха при Исус в стана в Галгал и казаха на него и на израилските мъже: От далечна страна идваме, сега сключете договор с нас. (Jos 5:10)7Но израилските мъже отвърнаха на евейците: Да не би да живеете сред нас; как ще сключим договор с вас? (Ex 23:32; De 7:2; De 20:16; Jos 11:19; Jud 2:2)8Те казаха на Исус: Ние сме твои слуги. Исус ги попита: Кои сте и откъде идвате? (De 20:11; 2Ki 10:5)9А те му отговориха: От много далечна земя идват слугите ти поради името на ЙЕХОВА, твоя Бог; защото чухме за славата Му и всичко, което е извършил в Египет, (Ex 15:14; De 20:15)10и всичко, което е сторил на двамата аморейски царе, които бяха отвъд Йордан, на есевонския цар Сион и на васанския цар Ог, който живееше в Астарот. (Nu 21:24; Nu 21:33)11Затова старейшините ни и всичките жители на нашата земя ни казаха: Вземете си храна за из пътя и идете да ги посрещнете, и им кажете: Ние сме ваши слуги, сега сключете договор с нас.12Този хляб беше топъл, когато го взехме от къщите си за храна в деня, когато тръгнахме, за да дойдем при вас; сега е сух и плесенясал.13Тези мехове за вино бяха нови, като ги напълнихме, сега са съдрани; и нашите дрехи и обувките ни овехтяха от продължителното пътуване.14Тогава израилтяните приеха мъжете заради храната им, но до ГОСПОДА не се допитаха. (Nu 27:21; Jud 1:1; 1Sa 22:10; 1Sa 23:10; 1Sa 23:11; 1Sa 30:8; 2Sa 2:1; 2Sa 5:19; Isa 30:1; Isa 30:2)15Исус сключи с тях мир и направи договор, че животът им ще бъде опазен. И началниците на обществото им се заклеха. (Jos 11:19; 2Sa 21:2)16А три дни след като сключиха договор с тях, разбраха, че им били съседи и че живеели в близост до тях.17Като продължиха пътя си, израилтяните пристигнаха в градовете им на третия ден. А градовете им бяха Гаваон, Хефира, Вирот и Кириатиарим. (Jos 18:25; Jos 18:26; Jos 18:28; Ezr 2:25)18Но израилтяните не ги поразиха, защото началниците на обществото им се бяха заклели в ГОСПОДА, Израилевия Бог. А цялото общество роптаеше против началниците. (Ps 15:4; Ec 5:2)19Всичките началници обаче казаха на цялото общество: Ние им се заклехме в ГОСПОДА, Израилевия Бог. Сега не можем да ги докоснем.20Ето какво ще сторим с тях: ще опазим живота им, за да не ни сполети Божият гняв заради клетвата, с която им се заклехме. (2Sa 21:1; 2Sa 21:2; 2Sa 21:6; Eze 17:13; Eze 17:15; Eze 17:18; Eze 17:19; Zec 5:3; Zec 5:4; Mal 3:5)21Началниците им казаха също: Нека останат живи; но ще секат дърва и ще носят вода за цялото общество. И те сториха, както началниците им бяха говорили. (De 29:11; Jos 9:15)22Тогава Исус ги повика и им каза: Защо ни излъгахте, като казахте: Ние сме много далече от вас, а всъщност сте живеели между нас? (Jos 9:6; Jos 9:9; Jos 9:16)23Затова бъдете проклети! Винаги ще бъдете слуги, които ще секат дърва и ще носят вода за дома на моя Бог. (Ge 9:25; Jos 9:21; Jos 9:27)24А те отговориха на Исус: Понеже слугите ти бяха добре предизвестени за онова, което ЙЕХОВА, твоят Бог, е заповядал на слугата Си Моисей – да ви даде цялата земя и да изтреби пред вас всички жители на земята, затова много се уплашихме от вас за живота си и постъпихме така. (Ex 15:14; Ex 23:32; De 7:1; De 7:2)25Сега сме в ръцете ти – каквото ти се вижда добро и правилно да сториш с нас, направи го. (Ge 16:6)26И така, Исус постъпи с тях така, избави ги от ръката на израилтяните и не ги убиха.27Същия ден Исус ги назначи да секат дърва и да носят вода за обществото и за жертвеника на ГОСПОДА на мястото, което Той би избрал, както са и до днес. (De 12:5; Jos 9:21; Jos 9:23)