1А когато всички аморейски царе, които бяха от другата страна на Йордан на запад, и всички ханаански царе, които бяха до морето, чуха, че ГОСПОД пресушил водата на Йордан пред израилтяните, докато преминали, сърцата им примряха от страх и не им остана кураж заради израилтяните. (Изх 15:14; Изх 15:15; Чис 13:29; И Н 2:9; 3 Цар 10:5; Пс 48:6; Ез 21:7)2В това време ГОСПОД каза на Исус: Направи си кремъчни ножове и обрежи пак израилтяните, втори път. (Изх 4:25)3И така, Исус си направи кремъчни ножове и обряза израилтяните на мястото Хълм на краекожията.4А ето причината, поради която Исус извърши обрязването: всички мъже, които излязоха от Египет, всички военни мъже измряха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет. (Чис 14:29; Чис 26:64; Чис 26:65; Вт 2:16)5Всички мъже, които излязоха, бяха обрязани; а всички мъже, които се родиха в пустинята по пътя, след като бяха излезли от Египет, не бяха обрязани.6Защото израилтяните се скитаха четиридесет години в пустинята, докато умряха всички военни мъже, които бяха излезли от Египет, които не послушаха ГОСПОДНИЯ глас, на които ГОСПОД се кле, че няма да ги остави да видят земята, за която ГОСПОД се беше клел на бащите им, че ще им я даде – земя, където текат мляко и мед. (Изх 3:8; Чис 14:23; Чис 14:33; Вт 1:3; Вт 2:7; Вт 2:14; Пс 95:10; Пс 95:11; Евр 3:11)7А вместо тях Той издигна синовете им, които Исус обряза; защото бяха необрязани, понеже не ги бяха обрязали по пътя. (Чис 14:31; Вт 1:39)8След като всички мъже се обрязаха, те останаха в стана, докато оздравяха. (Бит 34:25)9Тогава ГОСПОД каза на Исус: Днес отнех от вас египетския позор. Затова онова място се нарича Галгал[1], както се казва и до днес. (Бит 34:14; Лев 18:3; И Н 4:10; И Н 24:14; 1 Цар 14:6; Ез 20:7)10А израилтяните разположиха стан в Галгал и направиха Пасхата на четиринадесетия ден от месеца, привечер, на йерихонските полета. (Изх 12:6; Чис 9:5)11И на сутринта на Пасхата, в същия ден, ядоха безквасни хлябове от житото на земята и изпържено жито. (Изх 16:35)12А на сутринта, след като ядоха от житото на земята, манната престана; и израилтяните нямаха вече манна, но през тази година ядяха от произведенията на Ханаанската земя.13Когато Исус беше при Йерихон, повдигна очи и видя, че срещу него стоеше човек с изваден меч в ръка. Исус пристъпи към него и му каза: Наш ли си или от неприятелите ни? (Бит 18:2; Бит 32:24; Изх 23:23; Чис 22:23; Зах 1:8; Д А 1:10)14А човекът отговори: Не; но за военачалник на ГОСПОДНЕТО войнство сега дойдох аз. И Исус падна с лицето си на земята, поклони се и го попита: Какво ще заповяда моят Господар на слугата си? (Бит 17:3)15А военачалникът на ГОСПОДНЕТО войнство каза на Исус: Събуй обувките си, защото мястото, на което стоиш, е свято. И Исус направи това. (Изх 3:5; Д А 7:33)