1Като се вдигнаха от Елим, цялото общество израилтяни дойдоха в пустинята Син, която е между Елим и Синай, на петнадесетия ден от втория месец, откакто излязоха от египетската земя. (Nu 30:10; Nu 30:11; Eze 30:15)2А в пустинята цялото общество израилтяни роптаеха против Моисей и Аарон. (Ex 15:24; Ps 106:25; 1Co 10:10)3Израилтяните им казаха: По-добре да бяхме умрели от ГОСПОДНЯТА ръка в египетската земя, когато седяхме около котлите с месо и когато ядяхме хляб до ситост; защото ни доведохте в тази пустиня, за да изморите цялото това множество от глад. (Nu 11:4; Nu 11:5; La 4:9)4Тогава ГОСПОД каза на Моисей: Ето, ще ви изпратя хляб от небето; и ще излиза народът всеки ден да събира колкото им трябва за деня, за да ги изпитам – ще ходят ли по закона Ми или не. (Ex 15:25; De 8:2; De 8:16; Ps 78:24; Ps 78:25; Ps 105:40; Joh 6:31; Joh 6:32; 1Co 10:3)5А на шестия ден нека сготвят внесеното, което ще бъде два пъти, колкото събират всеки ден. (Ex 16:22; Le 25:21)6И така, Моисей и Аарон казаха на всички израилтяни: Довечера ще познаете, че ГОСПОД ви е извел от египетската земя; (Ex 6:7; Ex 16:12; Ex 16:13; Nu 16:28)7а на сутринта ще видите славата на ГОСПОДА, понеже Той чу ропота ви против ГОСПОДА. Защото какво сме ние, че да роптаете против нас? (Ex 16:10; Nu 16:11; Isa 35:2; Isa 40:5; Joh 11:4; Joh 11:40)8Моисей каза още: Това ще стане, когато ГОСПОД ви даде довечера месо да ядете и на сутринта хляб до ситост; понеже ГОСПОД чу ропота ви против Него. Защото какво сме ние? Ропотът ви не е против нас, а против ГОСПОДА. (1Sa 8:7; Lu 10:16; Ro 13:2)9Моисей каза на Аарон: Кажи на цялото общество израилтяни: Приближете се пред ГОСПОДА, защото Той чу ропота ви. (Nu 16:16)10А докато Аарон говореше на цялото общество израилтяни, те обърнаха погледа си към пустинята и, ето, ГОСПОДНЯТА слава се яви в облака. (Ex 13:21; Ex 16:7; Nu 16:19; 1Ki 8:10; 1Ki 8:11)11И ГОСПОД каза на Моисей:12Чух ропота на израилтяните. Говори им така: Довечера ще ядете месо и на сутринта ще се наситите с хляб; и ще познаете, че Аз съм ГОСПОД, вашият Бог. (Ex 16:6; Ex 16:7; Ex 16:8)13И така, вечерта долетяха пъдпъдъци и покриха стана; а на сутринта навсякъде около стана беше паднала роса. (Nu 11:9; Nu 11:31; Ps 78:27; Ps 78:28; Ps 105:40)14След като се изпари падналата роса, по лицето на пустинята имаше дребно люспообразно нещо, тънко, като слана по земята. (Nu 11:7; De 8:3; Ne 9:15; Ps 78:24; Ps 105:40)15Когато израилтяните го видяха, си казаха един на друг: Какво е това? Защото не знаеха какво беше. А Моисей им каза: Това е хлябът, който ГОСПОД ви дава да ядете. (Joh 6:31; Joh 6:49; Joh 6:58; 1Co 10:3)16Ето какво заповядва ГОСПОД: Съберете от него – всеки толкова, колкото му трябва да яде, по гомор[1] на глава според броя на хората ви; всеки да вземе за онези, които са под шатрата му. (Ex 16:36)17И израилтяните направиха така и събраха, кой повече, кой по-малко.18А когато измериха събраното с гомора, който беше събрал много, нямаше излишък, и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. (2Co 8:15)19Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта.20Обаче те не послушаха Моисей и някои оставиха от него до сутринта; но храната червяса и се вмириса; и Моисей се разгневи на израилтяните.21Те го събираха всяка сутрин, кой колкото му трябваше за ядене; а когато напечеше слънцето, се стопяваше.22А на шестия ден, когато събраха двойно количество храна, по два гомора за всеки, всички началници на обществото дойдоха и известиха на Моисей.23А той им каза: Това е, както каза ГОСПОД. Утре е събота, свята почивка на ГОСПОДА; опечете колкото искате да опечете и сварете колкото искате да сварите; и сложете настрана каквото остане за утре. (Ge 2:3; Ex 20:8; Ex 31:15; Ex 35:3; Le 23:3)24И така, сложиха го настрана до утрото, както заповяда Моисей, и не се развали, нито червяса. (Ex 16:20)25Тогава Моисей им каза: Яжте това днес, защото днес е събота на ГОСПОДА; днес няма да го намерите на полето.26Шест дни ще го събирате; но седмият ден е събота, тогава няма да го има. (Ex 20:9; Ex 20:10)27Обаче някои от народа излязоха да съберат на седмия ден, но не намериха.28Тогава ГОСПОД попита Моисей: Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми? (2Ki 17:14; Ps 78:10; Ps 78:22; Ps 106:13)29Вижте, понеже ГОСПОД ви даде съботата, затова на шестия ден ви даде хляб за два дни. Останете по местата си; на седмия ден никой да не излиза от мястото си.30И така, на седмия ден народът си отпочиваше.31А Израилевият дом нарече тази храна манна[2]; тя беше бяла и приличаше на кориандрово семе; и вкусът и беше като на пита, смесена с мед. (Nu 11:7; Nu 11:8)32Тогава Моисей каза: Ето какво е заповядал ГОСПОД: Напълнете един гомор с нея, за да се пази за всичките ви поколения, за да могат и те да видят хляба, с който ви храних в пустинята, когато ви изведох от египетската земя.33Моисей каза на Аарон: Вземи една стомна и я напълни с един гомор манна, постави я пред ГОСПОДА, за да се пази за бъдещите ви поколения. (Heb 9:4)34И така, Аарон я постави пред плочите на свидетелството, за да се пази, както ГОСПОД заповяда на Моисей. (Ex 25:16; Ex 25:21; Ex 40:20; Nu 17:10; De 10:5; 1Ki 8:9)35И израилтяните ядоха манната четиридесет години, докато дойдоха в обещаната земя; ядоха манна, докато пристигнаха до границите на ханаанската земя. (Nu 33:38; De 8:2; De 8:3; Jos 5:12; Ne 9:15; Ne 9:20; Ne 9:21; Joh 6:31; Joh 6:49)36А гоморът е една десета от ефата.