1Пази крака си, когато отиваш в Божия дом, защото да се приближиш да слушаш е по-добро, отколкото да принесеш жертва на безумните, които не знаят, че вършат зло. (Ex 3:5; 1Sa 15:22; Ps 50:8; Pr 15:8; Pr 21:27; Isa 1:12; Ho 6:6)2Не прибързвай с устата си, нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; защото Бог е на небесата, а ти на земята, затова нека думите ти бъдат малко. (Pr 10:19; Mt 6:7)3Защото както съновидението произхожда от многото занимание, така и гласът на безумния – от многото думи. (Pr 10:19)4Когато направиш оброк на Бога, не се бави да го изпълниш, защото Той няма благоволение в безумните; изпълни това, на което си се обрекъл. (Nu 30:2; De 23:21; Ps 50:14; Ps 66:13; Ps 66:14; Ps 76:11)5По-добре да не се обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш. (Pr 20:25; Ac 5:4)6Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; и не казвай пред Божия служител[1], че е било по небрежност; защо да се разгневи Бог на гласа ти и да погуби делото на ръцете ти? (1Co 11:10)7Защото, макар да изобилстват сънища и суети, и много думи, ти се бой от Бога. (Ec 12:13)8Ако видиш, че сиромахът е онеправдаван и че правосъдието и правдата в държавата се изопачават, не се чуди на това; защото над високопоставения надзирава по-високопоставен и над тях има още по-високопоставени. (Ps 12:5; Ps 58:11; Ps 82:1; Ec 3:16)9При това ползата от земята е за всички и сам царят служи на нивите.
Отношение към богатството
10Който обича среброто, няма да се насити на сребро, нито на доходи онзи, който обича изобилието. И това е суета.11Когато се умножават благата, умножават се и онези, които ги ядат; и каква полза има за притежателите им, освен да ги гледат с очите си?12Сънят на работника е сладък, независимо малко ли е ял или много; а пресищането на богатия не го оставя да спи.13Има тежко зло, което видях под слънцето, а именно: богатство, пазено от притежателя му за собствената му вреда; (Ec 6:1)14и онова богатство се изгубва чрез злополучен случай и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.15Както е излязъл от утробата на майка си, гол ще отиде пак, както е дошъл, без да вземе нищо от труда си, за да го занесе с ръката си. (Job 1:21; Ps 49:17; 1Ti 6:7)16Още и това е тежко зло, че по всичко, както е дошъл, така и ще си отиде; и каква полза за него, че се е трудил на вятъра? (Pr 11:29; Ec 1:3)17Още и през всичките си дни яде в тъмнина и има много досада, болест и негодуване. (Ps 127:2)18Ето какво видях аз за добро и прилично: да яде някой и да пие, и да се наслаждава от благата на целия си труд, с който се труди под слънцето през всички дни на живота си, които му е дал Бог; защото това е делът му. (Ec 2:10; Ec 2:24; Ec 3:12; Ec 3:13; Ec 3:22; Ec 9:7; Ec 11:9; 1Ti 6:17)19И на който човек Бог е дал богатство и имот и му е дал власт да яде от тях и да взема дела си, и да се весели с труда си – това е дар от Бога. (Ec 2:24; Ec 3:13; Ec 6:2)20Защото няма много да помни дните на живота си, понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.