1Има време за всяко нещо и срок – за всяка работа под небето: (Ec 3:17; Ec 8:6)2време за раждане и време за умиране; време за насаждане и време за изкореняване на насаденото; (Heb 9:27)3време за убиване и време за изцеляване; време за събаряне и време за градене;4време за плач и време за смях; време за тъга и време за радост;5време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни; време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането; (Joe 2:16; 1Co 7:5)6време за търсене и време за изгубване; време за пазене и време за хвърляне;7време за раздиране и време за шиене; време за мълчание и време за говорене; (Am 5:13)8време за обичане и време за мразене; време за война и време за мир. (Lu 14:26)9Каква полза за онзи, който работи, от онова, в което се труди той? (Ec 1:3)10Видях труда, който Бог даде на човешките синове, за да се трудят в него. (Ec 1:13)11Той е направил всяко нещо хубаво на времето му; положил е и вечността в тяхното сърце, без обаче да може човек да издири отначало докрай делото, което е направил Бог. (Ec 8:17; Ro 11:33)12Познах, че няма друго, по-добро за тях, освен да се весели всеки и да благоденства през живота си; (Ec 3:22)13и още всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на целия си труд. Това е дар от Бога. (Ec 2:24)14Познах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно; не е възможно да се прибави към него, нито да се отнеме от него; и Бог е направил това, за да се боят хората от Него. (Jas 1:17)15Каквото съществува, е станало вече; и каквото и да стане, е станало вече; и Бог ще извика отново онова, което е минало. (Ec 1:9)16Видях още под слънцето мястото на съда, а там – беззаконието, и мястото на правдата, а там – неправдата. (Ec 5:8)
Изводи за живота
17Казах си: Бог ще съди праведния и нечестивия; защото има време в Него за всяко нещо и за всяко дело. (Ec 3:1; Ro 2:6; 2Co 5:10; 2Th 1:6; 2Th 1:7)18Казах в сърцето си относно човешките синове, че това е, за да ги опита Бог и за да видят те, че в себе си са като животни.19Защото каквото постига човешките синове, постига и животните: една участ имат; както умира единият, така умира и другото. Да! Един дух имат всичките; и човек не превъзхожда в нищо животното, защото всичко е суета. (Ps 49:12; Ps 49:20; Ps 73:22; Ec 2:16)20Всички отиват на едно място; всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта. (Ge 3:19)21Кой знае, че духът на човешките синове възлиза горе и че духът на животното слиза долу, на земята? (Ec 12:7)22И така, видях, че за човека няма по-добро, освен да се радва в делата си; защото това е делът му; понеже кой ще го върне назад, за да види онова, което ще бъде след него? (Ec 2:10; Ec 2:24; Ec 3:12; Ec 5:18; Ec 6:12; Ec 8:7; Ec 10:14)