1Тогава първосвещеникът каза: Вярно ли е това?2А той каза: Братя и бащи, слушайте: Бог на славата се яви на отца ни Авраам, когато беше в Месопотамия, преди да се засели в Харан, и му каза: (Ac 22:1)3„Излез от отечеството си и изсред рода си и иди в земята, която ще ти покажа.“ (Ge 12:1; Ne 9:7)4Тогава той излезе от халдейската земя и се засели в Харан. И оттам, след смъртта на баща му, Бог го пресели в тази земя, в която вие сега живеете. (Ge 12:7; Ge 13:15; Ge 15:3; Ge 15:18; Ge 17:8; Ge 26:3)5И не му даде наследство нито педя земя, а обеща да я даде за притежание на него и на потомството му след него, когато той още нямаше дете.6И Бог му говори, че неговите потомци щяха да бъдат преселени в чужда земя, където щяха да ги поробят и притесняват четиристотин години. (Ge 15:13; Ge 15:16; Ex 12:40; Ga 3:17)7Но Аз, каза Бог, ще съдя народа, на който ще робуват; и след това ще излязат и ще Ми служат на това място. (Ex 3:12)8И му даде в завет обрязването; и така от Авраам се роди Исаак и го обряза в осмия ден; от Исак се роди Яков, а от Яков – дванадесетте патриарси. (Ge 10:11; Ge 17:9; Ge 21:2; Ge 25:26; Ge 29:31; Ge 30:5; Ge 35:18; Ge 35:22; Ge 35:23)9А патриарсите завидяха на Йосиф и го продадоха в Египет; обаче Бог беше с него (Ge 37:4; Ge 37:11; Ge 37:28; Ge 39:2; Ge 39:21; Ge 39:23; Ps 105:17)10и го избави от всичките му беди, и му даде благоволение и мъдрост пред египетския цар, фараона, който го постави управител над Египет и над целия си дом. (Ge 41:38; Ge 41:41; Ge 42:6)11И настана глад по цялата египетска и ханаанска земя и голямо бедствие; и бащите ни не намираха прехрана. (Ge 41:54)12А Яков, като чу, че имало жито в Египет, изпрати първо бащите ни; (Ge 42:1)13и втория път Йосиф се откри на братята си и родът на Йосиф стана известен на фараона. (Ge 45:4; Ge 45:16)14Йосиф прати да повикат баща му Яков и целия му род, седемдесет и пет души. (Ge 45:9; Ge 45:27; Ge 46:27; De 10:22)15И така, Яков слезе в Египет, където умря, той и бащите ни; (Ge 46:5; Ge 49:33; Ex 1:6)16и ги пренесоха в Сихем и ги положиха в гроба в Сихем, който Авраам беше купил с пари в сребро от синовете на Емор. (Ge 23:16; Ge 33:19; Ge 50:13; Ex 13:19; Jos 24:32)17А като наближаваше времето да се изпълни обещанието, което Бог беше дал с клетва на Авраам, народът беше нараснал и се беше умножил в Египет, (Ge 15:13; Ex 1:7; Ps 105:24; Ps 105:25; Ac 7:6)18докато се издигна друг цар над Египет, който не познаваше Йосиф.19Той постъпваше коварно против нашия род и дотолкова притесняваше бащите ни, че да хвърлят децата си, за да не остават живи. (Ex 1:22)20В това време се роди Моисей, който беше прекрасно дете и когото храниха три месеца в бащиния му дом. (Ex 2:2; Heb 11:23)21И когато го подхвърлиха, фараоновата дъщеря го взе и го отхрани за свой син. (Ex 2:5; Ex 2:10)22И Моисей беше научен на цялата египетска мъдрост и беше силен в слово и дело. (Lu 24:19)23А като навършваше четиридесетата си година, дойде му на сърце да посети братята си, израилтяните. (Ex 2:11; Ex 2:12)24И като видя да онеправдават един от тях, защити го и отмъсти за потискания, като уби египтянина, (Ex 2:12)25като мислеше, че братята му ще разберат, че Бог чрез неговата ръка им дава избавление; но те не разбраха.26На следващия ден той се появи, когато двама от тях се биеха, и като искаше да ги помири, каза: Хора, вие сте братя; защо си вредите един на друг? (Ex 2:13)27А този, който онеправдаваше ближния си, отблъсна Моисей и каза: Кой те е поставил началник и съдия над нас? (Lu 12:14; Ac 4:7)28И мене ли искаш да убиеш, както уби вчера египтянина?29Поради тази дума Моисей побягна и стана пришълец в Мадиамската земя, където му се родиха двама сина. (Ex 2:15; Ex 2:22; Ex 4:20; Ex 18:3; Ex 18:4)30И като се навършиха четиридесет години, яви му се ангел от Господа в пустинята на Синайската планина сред пламъка на един горящ бодлив храст. (Ex 3:2)31А Моисей, като видя гледката, се почуди; но когато се приближаваше да разгледа, дойде глас от Господа:32„Аз съм Бог на бащите ти, Бог Авраамов, Исааков и Яковов.“ И Моисей се разтрепери и не смееше да погледне. (Heb 11:16)33И Господ му каза: „Събуй обувките от краката си, защото мястото, на което стоиш, е свята земя. (Ex 3:5; Jos 5:15)34Видях страданието на народа Ми, който е в Египет, чух стенанието им и слязох, за да ги избавя. И сега ела, и ще те изпратя в Египет.“ (Ex 3:7)35Този Моисей, когото бяха отказали да приемат, като му казаха: Кой те постави началник и съдия? Него Бог чрез ръката на ангела, който му се яви в бодливия храст, изпрати и за началник, и за избавител. (Ex 3:10; Ex 14:19; Nu 20:16)36Той ги изведе, като върши чудеса и знамения в Египет, в Червено море и в пустинята през тези четиридесет години. (Ex 7:11; Ex 7:14; Ex 12:41; Ex 14:21; Ex 14:27; Ex 16:1; Ex 16:35; Ex 33:1; Ps 105:27)37Този е същият Моисей, който каза на израилтяните: „Бог ще ви издигне от братята ви Пророк, както издигна и мене.“ (De 18:15; De 18:18; Mt 17:5; Ac 3:22)38Това е онзи, който е бил сред събранието в пустинята заедно с ангела, който му говореше на Синайската планина, както и с бащите ни, който и прие животворни думи, да ги предаде на нас; (Ex 19:3; Ex 19:17; Ex 21:1; De 5:27; De 5:31; De 33:4; Isa 63:9; Joh 1:17; Ro 3:2; Ga 3:19; Heb 2:2)39когото нашите бащи не искаха да послушат, но го отхвърлиха и в сърцата си се върнаха назад в Египет,40като казаха на Аарон: „Направи ни богове, които да ходят пред нас, защото този Моисей, който ни изведе от египетската земя, не знаем какво му стана.“ (Ex 32:1)41И през онези дни те си направиха теле и принесоха жертва на идола, и се веселиха с това, което техните ръце бяха направили. (De 9:16; Ps 106:19)42Затова Бог се отвърна от тях и ги предаде да служат на небесното войнство, както е писано в книгата на пророците: „Доме Израилев, на Мене ли принасяхте заклани животни и жертви четиридесет години в пустинята?“ (De 4:19; De 17:3; 2Ki 17:16; 2Ki 21:3; Ps 81:12; Jer 19:13; Eze 20:25; Eze 20:39; Am 5:25; Ro 1:24; 2Th 2:11)43Напротив, носехте скинията на Молох и звездата на бога Рефан, изображенията, които си направихте, за да им се кланяте; затова ще ви преселя оттатък Вавилон. (Am 5:25)44Скинията на свидетелството беше с бащите ни в пустинята според както заповяда Онзи, Който каза на Моисей да я направи по образеца, който бе видял; (Ex 25:40; Ex 26:30; Heb 8:5)45която нашите бащи по реда си приеха и внесоха с Исус Навин във владенията на народите, които Бог изгони пред нашите бащи; и така стоеше до дните на Давид, (Jos 3:14; Ne 9:24; Ps 44:2; Ps 78:55; Ac 13:19)46който придоби Божието благоволение и поиска да намери обиталище за Якововия Бог. (1Sa 16:1; 2Sa 7:2; Ps 89:19; Ps 132:5; Ac 13:22)47А Соломон Му построи дом. (1Ki 6:1; 1Ki 8:20; 1Ch 17:12; 2Ch 3:1)48Но Всевишният не обитава в ръкотворни храмове, както казва пророкът: (1Ki 8:27; 2Ch 2:6; 2Ch 6:18; Ac 17:24)49„Небето Ми е престол. А земята е Мое подножие. Какъв дом ще построите за Мене – казва Господ – или какво е мястото за Моя покой? (Isa 66:1; Mt 5:34; Mt 5:35; Mt 23:22)50Не направи ли Моята ръка всичко това?“51Твърдоглави и с необрязано сърце и уши! Вие винаги се противите на Святия Дух; както правеха бащите ви, така правите и вие. (Ex 32:9; Ex 33:3; Le 26:41; De 9:13; De 10:16; Isa 48:4; Jer 4:4; Jer 6:10; Jer 9:26; Eze 44:9)52Кого от пророците не гониха бащите ви? А при това и избиха онези, които предизвестиха за идването на Този Праведник, на Когото вие сега станахте предатели и убийци, (2Ch 36:16; Mt 21:35; Mt 23:34; Mt 23:37; Ac 3:14; 1Th 2:15)53вие, които приехте закона чрез ангелско служение и не го опазихте. (Ex 20:1; De 33:2; Ga 3:19; Heb 2:2)
Убиването на Стефан с камъни
54А като слушаха това, сърцата им се късаха от яд и те скърцаха със зъби към него. (Ac 5:33)55А Стефан, изпълнен със Святия Дух, погледна към небето и видя Божията слава и Исус, стоящ отдясно на Бога; (Ac 6:5; Ac 6:10)56и каза: Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син, Който стои отдясно на Бога. (Eze 1:1; Da 7:13; Mt 3:16; Ac 10:11)57Но те, като изкрещяха със силен глас, запушиха си ушите и като един се нахвърлиха върху него.58И като го изтласкаха вън от града, хвърляха камъни по него. И свидетелите сложиха дрехите си при краката на един млад мъж на име Савел. (Le 24:16; De 13:9; De 13:10; De 17:7; 1Ki 21:13; Lu 4:29; Ac 8:1; Ac 22:20; Heb 13:12)59И хвърляха камъни върху Стефан, който призоваваше Христа с думите: Господи Исусе, приеми духа ми. (Ps 31:5; Lu 23:46; Ac 9:14)60И като коленичи, извика със силен глас: Господи, не им зачитай този грях. И като каза това, заспа. (Mt 5:44; Lu 6:28; Lu 23:34; Ac 9:40; Ac 20:36; Ac 21:5; 1Co 4:12)