1И когато се спасихме, научихме, че островът се наричаше Малта. (Ac 27:26)2А местните жители показаха към нас необикновено човеколюбие, защото приеха всички нас и понеже валеше дъжд и беше студено, накладоха огън. (Ro 1:14; Col 3:11)3И когато Павел натрупа един куп храсти и ги сложи на огъня, една отровна змия излезе поради топлината и се впи в ръката му. (Mr 16:18)4А туземците, които видяха как змията висеше на ръката му, си говореха: Без съмнение този човек е убиец; затова, ако и да се е избавил от морето, пак божественото правосъдие не го оставя да живее.5Но той тръсна змията в огъня и не почувства никакво зло. (Mr 16:18; Lu 10:19)6А те очакваха, че ще отече или внезапно ще падне мъртъв; но като чакаха много време и виждаха, че не му се случва нищо лошо, промениха мнението си и казваха, че е бог. (Ac 14:11)7А около това място се намираха именията на първенеца на острова, чието име беше Поплий, който ни прие и гощава приятелски три дни.8И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцели. (Mr 6:5; Mr 7:32; Mr 16:18; Lu 4:40; Ac 19:11; Ac 19:12; 1Co 12:9; 1Co 12:28; Jas 5:14; Jas 5:15)9Като стана това, и другите от острова, които имаха болести, идваха и се изцеляваха,10като ни оказваха много почести, и когато тръгнахме, сложиха в кораба необходимото за нуждите ни. (1Ti 5:17)
От Малта до Рим
11И така, след три месеца отплавахме с един александрийски кораб, който беше презимувал на острова и който имаше за знак Близнаците.12И като стигнахме в Сиракуза, престояхме там три дни.13А оттам, като лъкатушехме срещу вятъра, стигнахме в Ригия; и след един ден, като повя южният вятър, на втория ден дойдохме в Потиоли,14където намерихме братя, които ни замолиха да останем у тях седем дни. Така дойдохме в Рим, (Ac 19:21)15откъдето братята, като чули за нас, бяха дошли до Апиевото тържище и до трите кръчми, за да ни посрещнат; и Павел, като ги видя, благодари на Бога и се ободри.16А когато влязохме в Рим, стотникът предаде задържаните на началника на стражата; а на Павел бе позволено да живее отделно с войника, който го пазеше. (Ac 27:3)
Павел проповядва в Рим
17И след три дни той свика по-първите от юдеите и като се събраха, им каза: Братя, без аз да съм направил нещо против народа ни или против бащините обичаи, пак от Йерусалим ме предадоха вързан в ръцете на римляните; (Ac 21:33; Ac 24:12; Ac 24:13; Ac 25:8)18които, като ме разпитаха, щяха да ме пуснат, защото в мене нямаше нищо, заслужаващо за смърт. (Ac 22:24; Ac 24:10; Ac 25:8; Ac 26:31)19Но понеже юдеите се противопоставиха на това, принудих се да се отнеса до Цезаря, а не че имах да обвиня в нещо народа си. (Ac 25:11)20По тази причина ви повиках, за да ви видя и да поговоря с вас, защото заради това, на което Израил се надява, съм вързан с тази верига. (Lu 2:38; Ac 26:6; Ac 26:7; Eph 3:1; Eph 4:1; Eph 6:20; 2Ti 1:16; 2Ti 2:9; Phm 1:10; Phm 1:13)21А те му казаха: Нито ние сме получавали писма от Юдея за тебе, нито е идвал някой от братята да ни извести или да ни каже нещо лошо за тебе.22Но желаем да чуем от тебе какво мислиш, защото ни е известно, че навсякъде говорят против това учение. (Lu 2:34; Ac 24:5; Ac 24:14; 1Pe 2:12; 1Pe 4:14)23И като му определиха ден, мнозина от тях дойдоха при него там, където живееше; и от сутринта до вечерта той им излагаше с доказателства Божието царство и ги уверяваше за Исус и от Моисеевия закон, и от пророците. (Lu 24:27; Ac 17:3; Ac 19:8; Ac 26:6; Ac 26:22)24И едни повярваха на това, което говореше, а други не вярваха. (Ac 14:4; Ac 17:4; Ac 19:9)25И те, понеже не бяха съгласни помежду си, се разотидоха, като Павел им каза една дума: Добре е говорил Святият Дух чрез пророк Исая на бащите ви, когато е казал:26„Иди, кажи на този народ: С уши ще чуете, но никак няма да разберете; и с очи ще гледате, но никак няма да прозрете. (Isa 6:9; Isa 6:10; Jer 5:21; Eze 12:2; Mt 13:14; Mt 13:15; Mr 4:12; Lu 8:10; Joh 12:40; Ro 11:8)27Защото затлъстя сърцето на този народ и ушите им натегнаха, и очите си затвориха, да не би да видят с очите си и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, за да ги изцеля.“28Затова, да знаете, че това Божие спасение бе изпратено на езичниците; и те ще го слушат. (Mt 21:41; Mt 21:43; Ac 13:46; Ac 13:47; Ac 18:6; Ac 22:21; Ac 26:17; Ac 26:18; Ro 11:11)29И като каза това, юдеите си отидоха с големи спорове помежду си.30А Павел пребиваваше цели две години в отделна къща под наем, където приемаше всички, които отиваха при него,31като проповядваше Божието царство и с пълно дръзновение поучаваше за Господ Исус Христос, без някой да му забранява. (Ac 4:31; Eph 6:19)