1Ето думите, които Моисей говори на целия Израил отвъд[1] Йордан, в пустинята, на полето срещу Суф, между Фаран, Тофол, Лаван, Асирот и Дизаав. (Jos 9:1; Jos 9:10; Jos 22:4; Jos 22:7)2(Има единадесет дни разстояние от Хорив през пътя на поляната Сиир до Кадис-варни.) (Nu 13:26; De 9:23)3В четиридесетата година, в единадесетия месец, на първия ден от месеца, Моисей каза на израилтяните това, което ГОСПОД му заповяда за тях, (Nu 33:38)4след като беше поразил аморейския цар Сион, който живееше в Есевон, и васанския цар Ог, който живееше в Астарот, в Едраи. (Nu 21:24; Nu 21:33; Jos 13:12)5Отвъд Йордан в Моавската земя Моисей започна да изяснява този закон:6ГОСПОД, нашият Бог, ни говори на Хорив: Достатъчно време бяхте на тази планина. (Ex 3:1; Ex 19:1)7Обърнете се, тръгнете по пътя си и идете към планинските страни на аморейците и към всичките им съседни места в Араба, в планините по западните склонове и в Негев, и към крайбрежието в земята на ханаанците, и към Ливан, чак до голямата река, реката Ефрат.8Ето, Аз ви давам тази земя; влезте и завладейте земята, за която ГОСПОД се е клел на бащите ви, на Авраам, Исаак и Яков, че ще я даде на тях и на потомството им след тях. (Ge 12:7; Ge 15:18; Ge 17:7; Ge 17:8; Ge 26:4; Ge 28:13)9В онова време ви говорих: Аз сам не мога да ви нося. (Ex 18:18; Nu 11:14)10ГОСПОД, вашият Бог, ви е умножил; и, ето, днес по численост вие сте като звездите на небето. (Ge 15:5; De 10:22; De 28:62)11(ГОСПОД, Бог на бащите ви, да ви умножи хиляда пъти повече, отколкото сте сега, и да ви благослови, според както ви е обещал!) (Ge 15:5; Ge 22:17; Ge 26:4; Ex 32:13; 2Sa 24:3)12Как ще мога аз сам да нося тази тежест – вас и товара от вас и вашите препирни? (1Ki 3:8; 1Ki 3:9)13Изберете измежду племената си мъже мъдри, разумни и изпитани; и аз ще ги поставя началници над вас. (Ex 18:21; Nu 11:16; Nu 11:17)14И вие ми отговорихте: Това, което каза ти, е добре да го направим.15И така, взех началниците на племената ви, мъдри и изпитани мъже, и ги поставих началници над вас, хилядници, стотници, петдесетници, десетници и надзиратели на племената ви. (Ex 18:25)16В онова време заръчах на съдиите ви: Изслушвайте съдебните дела на братята си и съдете справедливо между човека и брат му и чужденеца, който е при него. (Le 24:22; De 16:18; Joh 7:24)17В съда да не правите разлика между лицата; да изслушвате малкия, както големия; да не се боите от човешко лице, защото съдът е Божий. И всяко дело, което е много трудно за вас, отнасяйте до мен и аз ще го изслушвам. (Ex 18:22; Ex 18:26; Le 19:15; De 16:19; 1Sa 16:7; 2Ch 19:6; Pr 24:23; Jas 2:1)18И в онова време ви заповядах всичко, което трябваше да вършите.19Като отпътувахме от Хорив, преминахме цялата онази голяма и страшна пустиня, която видяхте, и се отправихме към планинските страни на аморейците, според както ГОСПОД, нашият Бог, ни заповяда, и дойдохме до Кадис-варни. (Nu 10:12; Nu 13:26; De 8:15; Jer 2:6)20Тогава ви казах: Дойдохте до планинските страни на аморейците, които ни дава ГОСПОД, нашият Бог.21Ето, ГОСПОД, твоят Бог, ти дава тази земя: върви напред, завладей я, както ти е говорил ГОСПОД, Бог на бащите ти; не бой се и да не те е страх. (Jos 1:9)22Тогава вие всички дойдохте при мен и казахте: Да изпратим мъже пред нас, за да съгледат за нас земята и да ни донесат известие по кой път да отидем в нея и в кои градове да идем.23Това ми се видя добре; затова избрах от вас дванадесет мъже, по един мъж от всяко племе. (Nu 13:3)24И те, като тръгнаха, се изкачиха в планинската страна и като стигнаха до долината Есхол, я съгледаха. (Nu 13:22)25Те събраха от плодовете на земята и ни донесоха; донесоха ни известие, като казаха: Земята, която ГОСПОД, нашият Бог, ни дава, е добра. (Nu 13:27)26Но вие отказахте да вървите напред, а се възпротивихте на повелението на ГОСПОДА, вашия Бог. (Nu 14:1; Ps 106:24; Ps 106:25)27Роптахте в шатрите си и казахте: Понеже ни мразеше ГОСПОД, затова ни изведе от египетската земя, за да ни предаде в ръцете на аморейците и да ни изтреби. (De 9:28)28Къде да вървим напред? Нашите братя ни обезсърчиха, понеже казаха: Хората са по-големи и по-високи от нас; градовете са големи и укрепени до небето; още видяхме там и енакимите[2]. (Nu 13:28; Nu 13:31; De 9:1; De 9:2)29Но аз ви казах: Не се ужасявайте и не се бойте от тях.30ГОСПОД, вашият Бог, Който върви пред вас, Той ще се бие за вас, също както направи за вас пред очите ви в Египет (Ex 14:14; Ex 14:25; Ne 4:20)31и в пустинята, където ти видя как ГОСПОД, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място. (Ex 19:4; De 32:11; De 32:12; Isa 46:3; Isa 46:4; Isa 63:9; Ho 11:3; Ac 13:18)32Въпреки това вие не повярвахте на ГОСПОДА, вашия Бог, (Ps 106:24; Jud 1:5)33Който вървеше пред вас по пътя, за да ви търси място къде да разполагате стан – нощем с огън, за да ви показва пътя, по който трябваше да вървите, а денем с облак. (Ex 13:21; Nu 10:33; Ps 78:14; Eze 20:6)34А ГОСПОД чу гласа на думите ви и като се разгневи, се закле: (De 2:14; De 2:15)35Нито един от хората на това зло поколение няма да види добрата земя, за която се клех, че ще я дам на бащите ви, (Nu 14:22; Nu 14:23)36освен Халев, Ефониевия син; той ще я види и на него и на потомците му ще дам земята, на която стъпи, защото напълно последва ГОСПОДА. (Nu 14:24; Nu 14:30; Jos 14:9)37И на мене се разгневи ГОСПОД, заради вас, като каза: И ти няма да влезеш там; (Nu 20:12; Nu 27:14; De 3:26; De 4:21; De 34:4; Ps 106:32)38Исус, Навиновият син, който ти служи, той ще влезе там. Насърчи го, защото той ще даде земята за наследство на Израил. (Ex 24:13; Ex 33:11; Nu 14:30; Nu 27:18; Nu 27:19; De 31:7; De 31:23; 1Sa 16:22)39При това невръстните ви, за които казахте, че ще бъдат пленявани, и децата ви, които днес не познават още добро или зло, те ще влязат там и на тях ще дам земята, и те ще я владеят. (Nu 14:3; Nu 14:31; Isa 7:15; Isa 7:16; Ro 9:11)40Вие се върнете и идете в пустинята по пътя за Червеното море[3]. (Nu 14:25)41Тогава ми отговорихте: Съгрешихме против ГОСПОДА; ние ще вървим напред и ще воюваме, както ни заповяда ГОСПОД, нашият Бог. И препасахте бойните си оръжия, и се надпреварвахте да се изкачвате по планинската страна. (Nu 14:40)42А ГОСПОД ми каза: Кажи им: Не се изкачвайте, за да воювате, защото Аз не съм сред вас, за да не бъдете поразени от неприятелите си. (Nu 14:42)43Така ви говорих; но вие не послушахте, а престъпихте Божията заповед и надменно се изкачихте на планинската страна. (Nu 14:44; Nu 14:45)44Тогава аморейците, които живееха на онази планина, излязоха срещу вас, гониха ви, както правят пчелите, и ви поразиха в Сиир и до Орма. (Ps 118:12)45И като се върнахте, плакахте пред ГОСПОДА; но ГОСПОД не послуша гласа ви, нито ви даде ухо.46Така стояхте в Кадис дълго време, според времето, което прекарахте там. (Nu 13:25; Nu 20:1; Nu 20:22; Jud 11:17)