1След това известиха на Йосиф: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двамата си сина, Манасия и Ефрем, да отидат при него.2И известиха на Яков: Ето, синът ти Йосиф идва при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.3Яков каза на Йосиф: Бог Всемогъщий ми се яви в Луз, в ханаанската земя, и ме благослови, като ми каза: (Ge 28:13; Ge 28:19; Ge 35:6; Ge 35:9)4Ето, Аз ще те наплодя, ще те размножа и ще направя да произлязат много народи от теб; и ще дам тази земя на потомството ти след тебе за вечно притежание. (Ge 17:8)5И сега, двамата ти сина, които ти се родиха в египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои, също както Рувим и Симеон. (Ge 41:50; Ge 46:20; Jos 13:7; Jos 14:4)6А децата, които родиш след тях, ще бъдат твои; а колкото до наследството си, ще се наричат с името на тези свои братя.7А когато се връщах от Падан, Рахил умря пред мене на пътя в ханаанската земя, като оставаше малко разстояние да стигнем до Ефрат; погребах я там, край пътя за Ефрат (който е Витлеем). (Ge 35:9; Ge 35:16; Ge 35:19)8И като съгледа Йосифовите синове, Израил каза: Кои са тези?9А Йосиф отговори на баща си: Тези са синовете, които Бог ми даде тук. А той каза: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя. (Ge 27:4; Ge 33:5)10А очите на Израил бяха помрачени от старост и не можеше да вижда. И така, Йосиф ги приближи при него, а той ги целуна и ги прегърна. (Ge 27:1; Ge 27:27)11И Израил каза на Йосиф: Не се надявах да видя лицето ти, но, ето, Бог ми показа и потомството ти. (Ge 45:26)12А Йосиф, като ги махна отмежду коленете си, поклони се с лицето до земята.13После Йосиф ги взе двамата, Ефрем с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, и ги доведе при него.14А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрем, който беше по-младият, а лявата ръка – на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си (защото Манасия беше първородният). (Ge 48:19)15И като благослови Йосиф, каза: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пазил през целия ми живот до този ден; (Ge 17:1; Ge 24:40; Heb 11:21)16ангелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраам и Исаак; и нека се умножат в земята. (Ge 28:15; Ge 31:11; Ge 31:13; Ge 31:24; Ps 34:22; Ps 121:7; Am 9:12; Ac 15:17)17Но Йосиф, като видя, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри това; и вдигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата на Манасиевата глава, (Ge 48:14)18и Йосиф каза на баща си: Не така, татко, защото ето първородния, възложи дясната си ръка на неговата глава.19Но баща му отказа с думите: Зная, синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него и потомството му ще стане множество народи. (Ge 48:14; Nu 1:33; Nu 1:35; Nu 2:19; Nu 2:21; De 33:17; Re 7:6; Re 7:8)20И така, в същия ден ги благослови: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрем и Манасия! – като постави Ефрем пред Манасия. (Ru 4:11; Ru 4:12)21След това Израил каза на Йосиф: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас и ще ви върне пак в отечеството ви. (Ge 46:4; Ge 50:24)22Впрочем аз на тебе давам един дял повече, отколкото на братята ти, който дял взех от ръцете на аморейците с меча си и с лъка си. (Ge 15:16; Ge 34:28; Jos 17:14; Jos 24:32; 1Ch 5:2; Joh 4:5)