1А Яков живееше в ханаанската земя – земята, в която баща му беше пришълец. (Ge 17:8; Ge 23:4; Ge 28:4; Ge 36:7; Heb 11:9)2Ето словото за Якововото потомство. Йосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овцете заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Йосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение. (1Sa 2:22)3А Израил обичаше Йосиф повече от всичките си деца, защото беше син на старостта му, и му беше направил шарена дрешка. (Ge 44:20; Jud 5:30; 2Sa 13:18)4Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всички тях, го намразиха и не можеха да му говорят спокойно. (Ge 27:41; Ge 49:23)5А Йосиф видя сън и го разказа на братята си, и те го намразиха още повече.6Той им каза: Чуйте, моля, този сън, който видях:7Ето, ние вързвахме снопи на полето и моят сноп стана и се изправи, и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп. (Ge 42:6; Ge 42:9; Ge 43:26; Ge 44:14)8А братята му попитаха: Ти цар ли ще станеш над нас? Или господар ще ни станеш? И го намразиха още повече заради сънищата му и заради думите му.9А той видя и друг сън и го разказа на братята си: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха. (Ge 46:29)10Но когато разказа това на баща си и на братята си, баща му го смъмри: Какъв е този сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти, и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята? (Ge 27:29)11И братята му му завидяха, а баща му запомни тези думи. (Da 7:28; Lu 2:19; Lu 2:51; Ac 7:9)
Йосиф продаден от братята си
12А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,13Израил каза на Йосиф: Нали братята ти пасат стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му отвърна: Ето ме.14И му каза: Иди, виж добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И така, изпрати го от Хевронската долина и той дойде в Сихем. (Ge 35:27)15И един човек го намери, като се луташе из полето; и човекът го попита: Какво търсиш?16А Йосиф отговори: Търся братята си; кажи ми, моля, къде пасат стадото. (So 1:7)17И човекът каза: Заминаха оттук, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И така, Йосиф отиде след братята си и ги намери в Дотан. (2Ki 6:13)18А те, като го видяха отдалеч, докато още не беше се приближил при тях, се сговориха против него да го убият. (1Sa 19:1; Ps 31:13; Ps 37:12; Ps 37:32; Ps 94:21; Mt 27:1)19Казаха си един на друг: Ето, идва този съновидец.20Елате сега да го убием и да го хвърлим в един от тези ровове; и ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му. (Mr 14:1; Joh 11:53; Ac 23:12)21Но Рувим, като чу това, го избави от ръката им и каза: Да не го убиваме. (Ge 42:22; Pr 1:11; Pr 1:16; Pr 6:17; Pr 27:4)22Рувим им каза още: Не проливайте кръв, хвърлете го в този ров, който е в пустинята, но ръка да не вдигнете срещу него. Каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.23И когато Йосиф дойде при братята си, те съблякоха от Йосиф дрешката му, шарената дрешка, която носеше.24Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.25После, като бяха седнали да ядат хляб, повдигнаха очи и видяха, че един керван исмаиляни идваше от Галаад с камилите си, натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет. (Ge 37:28; Ge 37:36; Pr 30:20; Jer 8:22; Am 6:6)26Тогава Юда каза на братята си: Каква полза, ако убием брат си и скрием кръвта му? (Ge 4:10; Ge 37:20; Job 16:18)27Елате да го продадем на исмаиляните; да не слагаме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха. (Ge 29:14; Ge 42:21; 1Sa 18:17)28Когато мадиамските търговци минаваха, братята извлякоха и извадиха Йосиф от рова и го продадоха на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Йосиф в Египет. (Ge 45:4; Ge 45:5; Jud 6:3; Ps 105:17; Mt 27:9; Ac 7:9)29А Рувим се върна при рова и разбра, че Йосиф не беше в рова. И раздра дрехите си. (Job 1:20)30Върна се при братята си и каза: Детето го няма; а аз, аз къде да се дяна? (Ge 42:13; Ge 42:36; Jer 31:15)31Тогава взеха Йосифовата дрешка, заклаха козел и като натопиха дрешката в кръвта, (Ge 37:23)32изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като казаха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти или не.33И той я позна, и каза: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял, несъмнено Йосиф е разкъсан. (Ge 37:20; Ge 44:28)34И Яков раздра дрехите си, сложи вретище около кръста си и оплаква сина си дълго време. (Ge 37:29; 2Sa 3:31)35Тогава всичките му синове и дъщери станаха, за да го утешават, но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше. (Ge 42:38; Ge 44:29; Ge 44:31; 2Sa 12:17)36А мадиамците продадоха Йосиф в Египет на Петефрий, фараонов придворен, началник на телохранителите. (Ge 39:1)