1А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които ГОСПОД Бог беше създал. И тя каза на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината? (Mt 10:16; 2Co 11:3; Re 12:9; Re 20:2)2Жената отговори на змията: От плода на градинските дървета можем да ядем,3но от плода на дървото, което е сред градината, Бог каза: Да не ядете от него, нито да се допрете до него, за да не умрете. (Ge 2:17)4А змията каза на жената: Никак няма да умрете; (Ge 3:13; 2Co 11:3; 1Ti 2:14)5но Бог знае, че в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога, да познавате доброто и злото. (Ge 3:7; Ac 26:18)6И като видя жената, че дървото беше добро за храна и че беше приятно за очите, дърво желано, за да дава знание, взе от плода му и яде, даде и на мъжа си да яде с нея и яде и той. (Ge 3:12; Ge 3:17; 1Ti 2:14)7Тогава се отвориха очите и на двамата и те познаха, че бяха голи; и съшиха смокинови листа и си направиха препаски. (Ge 2:25; Ge 3:5)8И при вечерния ветрец чуха гласа на ГОСПОДА Бога, като ходеше из градината; и човекът и жена му се скриха от лицето на ГОСПОДА Бога между градинските дървета. (Job 31:33; Job 38:1; Jer 23:24; Am 9:3)9Но ГОСПОД Бог повика човека и му каза: Къде си?10А той отговори: Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол; и се скрих. (Ge 2:25; Ex 3:6; 1Jo 3:20)11А Бог му каза: Кой ти каза, че си гол? Да не би да си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш?12И човекът отвърна: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох. (Ge 2:18; Job 31:33; Pr 28:13)13И ГОСПОД Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила? А жената отговори: Змията ме подмами и ядох. (Ge 3:4; 2Co 11:3; 1Ti 2:14)14Тогава ГОСПОД Бог каза на змията: Понеже си сторила това, проклета да си между всеки вид добитък и между всички полски зверове; по корема си ще се влачиш и пръст ще ядеш през всички дни на живота си. (Isa 65:25; Mic 7:1)15Ще поставя и вражда между теб и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата. (Ps 132:11; Isa 7:14; Mic 5:3; Mt 1:23; Mt 1:25; Mt 3:7; Mt 13:38; Mt 23:33; Lu 1:31; Lu 1:34; Lu 1:35; Joh 8:44; Ac 13:10; Ro 16:20; Ga 4:4; Col 2:15; Heb 2:14; 1Jo 3:8; 1Jo 5:5; Re 12:7; Re 12:17)16На жената каза: Ще ти увелича болките по време на бременността; с болки ще раждаш деца; и на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее. (Ge 4:7; Ps 48:6; Isa 13:8; Isa 21:3; Joh 16:21; 1Co 11:3; 1Co 14:34; Eph 5:22; 1Ti 2:11; 1Ti 2:12; 1Ti 2:15; Tit 2:5; 1Pe 3:1; 1Pe 3:5; 1Pe 3:6)17А на човека каза: Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: Да не ядеш от него, то проклета да бъде земята заради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всички дни на живота си. (Ge 2:17; Ge 3:6; 1Sa 15:23; Job 5:7; Ec 1:2; Ec 1:3; Ec 2:23; Isa 24:5; Isa 24:6; Ro 8:20)18Тръни и бодили ще ти ражда; и ти ще ядеш полската трева. (Job 31:40; Ps 104:14)19С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята, защото от нея си взет; понеже си пръст и в пръстта ще се върнеш. (Ge 2:7; Job 21:26; Job 34:15; Ps 104:29; Ec 1:13; Ec 3:20; Ec 12:7; Ro 5:12; 2Th 3:10; Heb 9:27)20И човекът наименува жена си Ева[1], защото тя беше майка на всички живи.21И ГОСПОД Бог направи кожени дрехи на Адам и на жена му и ги облече.22И ГОСПОД Бог каза: Ето, човекът стана като един от Нас, да познава доброто и злото; и сега, за да не посегне да вземе и от дървото на живота, да яде и да живее вечно, (Ge 2:9; Ge 3:5; Isa 19:12; Isa 47:12; Isa 47:13; Jer 22:23)23затова ГОСПОД Бог го изпъди от Едемската градина да обработва земята, от която беше взет. (Ge 4:2; Ge 9:20)24Така Той изгони Адам; и постави на изток от Едемската градина херувимите и огнения меч, който се въртеше, за да пазят пътя към дървото на живота. (Ge 2:8; Ps 104:4; Heb 1:7)