1След това съобщиха на Давид, че филистимците воюват против Кеила и разграбват харманите. (И Н 15:44)2Затова Давид се допита до ГОСПОДА: Да ида ли да нападна тези филистимци? И ГОСПОД каза на Давид: Иди и нападни филистимците и избави Кеила. (1 Цар 23:4; 1 Цар 23:6; 1 Цар 23:9; 1 Цар 30:8; 2 Цар 5:19; 2 Цар 5:23)3А мъжете, които бяха с Давид, му казаха: Ето, нас тук в Юдея ни е страх, а колко повече, ако отидем в Кеила против филистимските войски!4Затова Давид пак се допита до ГОСПОДА. И ГОСПОД му отговори: Стани и слез в Кеила, защото ще предам филистимците в ръката ти.5Тогава Давид отиде с мъжете си в Кеила, би се с филистимците, взе добитъка им и ги порази с голямо клане. Така Давид избави Кеилските жители.6А когато Авиатар, Ахимелеховият син, избяга при Давид в Кеила, той отиде с ефод в ръката си. (1 Цар 22:20)7И известиха на Саул, че Давид е дошъл в Кеила. А Саул каза: Бог го предаде в ръката ми. Щом е влязъл в град, който има порти и лостове, той е затворен.8Затова Саул свика целия народ на война, да слязат в Кеила и да обсадят Давид и мъжете му.9Но Давид, като разбра, че Саул крои зло против него, каза на свещеника Авиатар: Донеси тук ефода. (Чис 27:21; 1 Цар 30:7)10Давид каза още: ГОСПОДИ, Боже Израилев, слугата Ти със сигурност знае, че Саул възнамерява да дойде в Кеила и да съсипе града заради мене. (1 Цар 22:19)11Ще ме предадат ли Кеилските мъже в ръката му? Ще слезе ли Саул, както слугата Ти чу? ГОСПОДИ, Боже Израилев, моля Ти се, кажи на слугата Си. И ГОСПОД отговори: Ще слезе.12Тогава Давид каза: Кеилските мъже ще предадат ли мен и мъжете ми в Сауловата ръка? И ГОСПОД отговори: Ще ви предадат.13Тогава Давид и мъжете му, около шестстотин души, се вдигнаха, излязоха от Кеила и отидоха където можаха. И съобщиха на Саул, че Давид се избавил от Кеила; затова той се отказа от плана си. (1 Цар 22:2; 1 Цар 25:13)
Странстване на Давид
14А Давид живееше в пустинята, в недостъпни места, и пребиваваше в хълмистата част на пустинята Зиф. А Саул го търсеше всеки ден; но Бог не го предаде в ръката му. (И Н 15:55; Пс 11:1; Пс 54:3; Пс 54:4)15И така Давид, като видя, че Саул беше излязъл да иска живота му, остана в пустинята Зиф, вътре в дъбравата.16Тогава Йонатан, Сауловият син, стана и отиде при Давид в дъбравата и укрепи ръката му в Бога.17Той му каза: Не бой се, защото ръката на баща ми Саул няма да те намери. Ти ще царуваш над Израил, а аз ще бъда вторият след теб. И баща ми Саул знае това. (1 Цар 24:20)18И те двамата сключиха завет пред ГОСПОДА; и Давид остана вътре в дъбравата, а Йонатан отиде у дома си. (1 Цар 18:3; 1 Цар 20:16; 1 Цар 20:42; 2 Цар 21:7)19Тогава зифците дойдоха при Саул в Гавая и казаха: Не се ли крие Давид при нас, в недостъпни места, вътре в дъбравата, на хълма Ехел, който е на юг от Есимон? (1 Цар 26:1; Пс 54:1)20Сега, царю, слез според цялото желание на душата си да слезеш; а нашата работа ще бъде да го предадем в ръката ти. (Пс 54:3)21Саул отвърна: Да сте благословени от ГОСПОДА, защото ме пожалихте.22Идете, уверете се още по-точно, научете и вижте мястото, където е свърталището му, и кой го е видял там; защото ми казаха, че бил много хитър.23И така, вижте и разучете в кое от всичките скривалища се крие, а когато се върнете при мене със сигурно известие, ще отида с вас; и ако е в тази земя, ще го издиря измежду всичките Юдови хиляди.24И те станаха и отидоха в Зиф преди Саул. А Давид и мъжете му бяха в пустинята Маон, в полето на юг от Есимон. (И Н 15:55; 1 Цар 25:2)25И така, Саул и мъжете му отидоха да го търсят. Но това беше известено на Давид, заради което той беше слязъл от скалата и седеше в пустинята Маон. И Саул, като чу, впусна се след Давид в пустинята Маон.26Саул вървеше от едната страна на хълма, а Давид и мъжете му от другата страна. И Давид побърза да избяга от Саул, защото Саул и мъжете му обграждаха Давид и мъжете му, за да ги хванат. (Пс 17:9; Пс 31:22)27Но при Саул дойде вестоносец и му каза: Побързай да се върнеш, защото филистимците нападнаха земята. (4 Цар 19:9)28Затова Саул се върна от преследването на Давид и отиде против филистимците, заради което нарекоха онова място Села-амалекот[1].
1On vint dire à David: «Les Philistins ont attaqué Keïla et pillent les aires de battage.»2David consulta l'Eternel en disant: «Dois-je y aller? Est-ce que je battrai ces Philistins?» L'Eternel lui répondit: «Vas-y, tu battras les Philistins et tu délivreras Keïla.»3Mais les hommes de David lui dirent: «Nous vivons dans la peur ici même en Juda. Que se passera-t-il si nous allons à Keïla pour combattre les troupes des Philistins?»4David consulta de nouveau l'Eternel, et l'Eternel lui répondit: «Lève-toi, descends à Keïla, car je livre les Philistins entre tes mains.»5David alla donc avec ses hommes à Keïla et il se battit contre les Philistins. Il emmena leur bétail et leur infligea une grande défaite. C'est ainsi que David délivra les habitants de Keïla.6Lorsque Abiathar, le fils d'Achimélec, s'était réfugié auprès de David à Keïla, il avait apporté l'éphod avec lui.7Saül fut informé de l'arrivée de David à Keïla et il se dit: «Dieu le livre entre mes mains, car il est venu s'enfermer dans une ville munie de portes et de verrous.»8Saül convoqua donc tout le peuple à la guerre afin de descendre à Keïla et d'assiéger David et ses hommes.9David eut connaissance du mauvais projet de Saül contre lui. Il dit au prêtre Abiathar: «Apporte l'éphod!»10Puis David dit: «Eternel, Dieu d'Israël, moi, ton serviteur, j'apprends que Saül veut venir à Keïla pour détruire cette ville à cause de moi.11Les habitants de Keïla me livreront-ils entre ses mains? Saül descendra-t-il, conformément à ce que ton serviteur a appris? Eternel, Dieu d'Israël, veuille le révéler à ton serviteur!» L'Eternel répondit: «Il descendra.»12David répéta: «Les habitants de Keïla me livreront-ils, ainsi que mes hommes, entre les mains de Saül?» Et l'Eternel répondit: «Ils te livreront entre ses mains.»
David dans les déserts de Ziph et de Maon
13Alors David se leva avec ses hommes au nombre d'environ 600; ils sortirent de Keïla et s'en allèrent où ils purent. Informé que David s'était sauvé de Keïla, Saül renonça à son expédition.14David habita dans le désert, dans des endroits escarpés, et il resta sur la montagne dans le désert de Ziph. Saül le cherchait toujours, mais Dieu ne le livra pas entre ses mains.15Voyant que Saül partait en campagne pour attenter à sa vie, David restait dans le désert de Ziph, dans la forêt.16Ce fut alors que Jonathan, fils de Saül, se leva pour aller trouver David dans la forêt. Il fortifia sa confiance en Dieu17et lui dit: «N'aie pas peur, car mon père Saül ne parviendra pas à t'attraper. Tu régneras sur Israël et moi, je serai ton bras droit. Mon père Saül le sait bien aussi.»18Ils firent tous deux alliance devant l'Eternel. David resta dans la forêt et Jonathan retourna chez lui.19Les Ziphiens montèrent vers Saül à Guibea et dirent: «David n'est-il pas caché chez nous dans les endroits escarpés, dans la forêt, sur la colline de Hakila qui se trouve au sud du désert?20Descends donc, roi, si c'est ce que tu désires. C'est à nous qu'il reviendra de le livrer entre les mains du roi.»21Saül dit: «Que l'Eternel vous bénisse pour avoir eu pitié de moi!22Allez donc prendre encore des informations pour bien examiner et savoir où il se tient et qui l'y a vu, car il est très rusé, à ce qu'on m'a dit.23Voyez et reconnaissez tous les endroits où il se cache, puis revenez vers moi avec des renseignements certains, et je partirai avec vous. S'il est dans le pays, je le chercherai parmi tous les milliers de Juda.»24Ils se levèrent donc et retournèrent à Ziph avant Saül. David et ses hommes se trouvaient dans le désert de Maon, dans la plaine située au sud de ce désert.25Saül partit avec ses hommes à la recherche de David. On en informa David, qui descendit dans un endroit rocheux, dans le désert de Maon. L'ayant appris, Saül poursuivit David au désert de Maon.26Saül marchait d'un côté de la montagne, David et ses hommes de l'autre côté. David se dépêchait pour échapper à Saül. Cependant, déjà Saül et ses hommes l'encerclaient, ainsi que les siens, pour s'emparer d'eux27lorsqu'un messager vint dire à Saül: «Viens vite, car les Philistins ont lancé une attaque contre le pays.»28Saül cessa de poursuivre David et repartit pour aller combattre les Philistins. C'est pourquoi l'on appela cet endroit Séla-Hammachlekoth[1].