1Тогава Самуил каза на целия Израил: Ето, послушах ви за всичко, което ми казахте, и поставих цар над вас. (1 Цар 8:5; 1 Цар 8:19; 1 Цар 8:20; 1 Цар 10:24; 1 Цар 11:14; 1 Цар 11:15)2И сега, ето, царят ви предвожда; а аз съм стар и белокос и синовете ми са с вас; и животът ми от младостта ми до днес е познат на всички вас. (Чис 27:17; 1 Цар 8:1; 1 Цар 8:5; 1 Цар 8:20)3Ето ме; свидетелствайте против мене пред ГОСПОДА и пред помазаника Му: на кого съм взел вола, на кого съм взел осела, кого съм онеправдал, кого съм притеснил или от ръката на кого съм взел подкуп, за да заслепя очите си с него, за да ви върна взетото? (Чис 16:15; Вт 16:19; 1 Цар 10:1; 1 Цар 12:5; 1 Цар 24:6; 2 Цар 1:14; 2 Цар 1:16; Д А 20:33; 1 Сол 2:5)4А те отговориха: Не си ни онеправдал, нито си ни притеснил, нито си взел нещо от ръката на някого.5Той им каза: Свидетел ви е ГОСПОД, свидетел е и Неговият помазаник днес, че не намерихте нищо в ръката ми. И те отговориха: Свидетел е. (Изх 22:4; Йн 18:38; Д А 23:9; Д А 24:16; Д А 24:20)6Тогава Самуил каза на народа: ГОСПОД е, Който постави Моисей и Аарон и изведе бащите ви от Египетската земя. (Мих 6:4)7И така, сега застанете, за да разсъждавам с вас пред ГОСПОДА за всички справедливи дела, които ГОСПОД извърши спрямо вас и бащите ви. (Ис 1:18; Ис 5:3; Ис 5:4; Мих 6:2; Мих 6:3)8Когато Яков дойде в Египет и бащите ви извикаха към ГОСПОДА, ГОСПОД прати Моисей и Аарон, които изведоха бащите ви от Египет и ги заселиха на това място. (Бит 46:5; Бит 46:6; Изх 2:23; Изх 3:10; Изх 4:16)9Те обаче забравиха ГОСПОДА, своя Бог. Затова Той ги предаде в ръката на Сисара, асорския военачалник, на филистимците и на моавския цар, които воюваха против тях. (Съд 3:7; Съд 3:12; Съд 4:2; Съд 10:7; Съд 13:1)10Тогава те извикаха към ГОСПОДА: Съгрешихме, понеже изоставихме ГОСПОДА и служихме на ваалимите и астартите. Избави ни сега от неприятелите ни и ще Ти служим. (Съд 2:13; Съд 10:10; Съд 10:15; Съд 10:16)11И ГОСПОД изпрати Йероваал, Водан, Ефтай и Самуил и ви избави от ръката на неприятелите ви отвсякъде; и вие живяхте в безопасност. (Съд 6:14; Съд 6:32; Съд 11:1; 1 Цар 7:13)12Но когато видяхте, че Наас, царят на амонците, дойде против вас, ми казахте: Не. Нека цар да царува над нас – когато ГОСПОД, вашият Бог, ви беше цар. (Съд 8:23; 1 Цар 8:5; 1 Цар 8:7; 1 Цар 8:19; 1 Цар 10:19; 1 Цар 11:1)13И така, сега ето царя, когото искахте и когото избрахте! И, ето, ГОСПОД постави цар над вас. (1 Цар 8:5; 1 Цар 9:20; 1 Цар 10:24; Ос 13:11)14Ако се боите от ГОСПОДА и Му служите, ако слушате гласа Му и не въставате против ГОСПОДНЕТО повеление, ако следвате ГОСПОДА, вашия Бог, както вие, така и царят, който царува над вас, ще бъде добре; (И Н 24:14; Пс 81:13; Пс 81:14)15но ако не слушате ГОСПОДНИЯ глас, ако въставате против ГОСПОДНЕТО повеление, тогава ГОСПОДНЯТА ръка ще бъде против вас, както беше против бащите ви. (Лев 26:14; Вт 28:15; И Н 24:20; 1 Цар 12:9)16И така, сега застанете и вижте това велико дело, което ГОСПОД ще направи пред очите ви. (Изх 14:13; Изх 14:31)17Не е ли днес жътва на пшеницата? Ще призова ГОСПОДА; и Той ще прати гръмотевици и дъжд, за да разберете и видите, че злото, което направихте, като си поискахте цар, е голямо пред ГОСПОДА. (И Н 10:12; 1 Цар 7:9; 1 Цар 7:10; 1 Цар 8:7; Пр 26:1; Як 5:16)18Тогава Самуил призова ГОСПОДА. И Той прати мълнии и дъжд през същия ден; и целият народ се уплаши твърде много от ГОСПОДА и от Самуил. (Изх 14:31; Езд 10:9)19И целият народ каза на Самуил: Помоли се за слугите си на ГОСПОДА, твоя Бог, за да не измрем; тъй като върху всичките си грехове прибавихме и това зло да искаме за себе си цар. (Изх 9:28; Изх 10:17; Як 5:15; 1 Йн 5:16)20А Самуил отговори на народа: Не бойте се. Вие наистина сторихте цялото това зло, но не се отклонявайте от това да следвате ГОСПОДА, а служете на ГОСПОДА от все сърце.21Не се отклонявайте, защото тогава ще идете след нищожни богове, които не могат да ползват или да избавят, понеже са суетни. (Вт 11:16; Ер 16:19; Ав 2:18; 1 Кор 8:4)22А ГОСПОД няма да изостави народа Си заради великото Си Име, понеже ГОСПОД благоволи да ви направи Свой народ. (Вт 7:7; Вт 7:8; Вт 14:2; И Н 7:9; 3 Цар 6:13; Пс 94:14; Пс 106:8; Ер 14:21; Ез 20:9; Ез 20:14; Мал 1:2)23А колкото до мене, да не даде Бог да съгреша пред ГОСПОДА, като престана да се моля за вас! Но ще ви уча на добрия и правия път. (3 Цар 8:36; 2 Лет 6:27; Пс 34:11; Пр 4:11; Ер 6:16; Д А 12:5; Рим 1:9; Кол 1:9; 2 Тим 1:3)24Само имайте страх от ГОСПОДА и Му служете искрено, от все сърце; защото помислете колко велики дела извърши Той за вас. (Вт 10:21; Пс 5:12; Пс 126:2; Пс 126:3; Екл 12:13)25Но ако вършите зло, тогава и вие, и царят ви ще загинете. (Вт 28:36; И Н 24:20)
1Samuel dit à tout Israël: «Je vous ai écoutés dans tout ce que vous m'avez dit et j'ai établi un roi sur vous.2Désormais, c'est le roi qui marchera à votre tête. Quant à moi, je suis vieux, j'ai les cheveux blancs, et mes fils sont avec vous. J'ai marché à votre tête depuis ma jeunesse jusqu'à aujourd'hui.3Me voici! Rendez témoignage contre moi, en présence de l'Eternel et de celui qu'il a désigné par onction. De qui ai-je pris le bœuf ou l'âne? Qui ai-je opprimé ou traité durement? De qui ai-je reçu un cadeau pour fermer les yeux sur lui? Je vous le rendrai.»4Ils répondirent: «Tu ne nous as pas opprimés, tu ne nous as pas traités durement et tu n'as rien reçu de personne.»5Il leur dit encore: «L'Eternel et celui qu'il a désigné par onction sont témoins contre vous aujourd'hui que vous n'avez rien trouvé entre mes mains.» Et ils répondirent: «Ils en sont témoins.»6Alors Samuel dit au peuple: «C'est l'Eternel qui a établi Moïse et Aaron et qui a fait sortir vos ancêtres d'Egypte.7Maintenant, tenez-vous là et je vous jugerai devant l'Eternel sur tous les bienfaits qu'il vous a accordés, à vous et à vos ancêtres.8Après la venue de Jacob en Egypte, vos ancêtres ont crié à l'Eternel et il a envoyé Moïse et Aaron. Ceux-ci ont fait sortir vos ancêtres d'Egypte et les ont fait habiter dans ce pays.9Mais ils ont oublié l'Eternel, leur Dieu, et il les a vendus à Sisera, le chef de l'armée de Hatsor, aux Philistins et au roi de Moab, qui leur ont fait la guerre.10Ils ont encore crié à l'Eternel en disant: ‘Nous avons péché, car nous avons abandonné l'Eternel et nous avons servi les Baals et les Astartés. Délivre-nous maintenant de nos ennemis, et nous te servirons.’11L'Eternel a envoyé Jerubbaal, Bedan, Jephthé et Samuel, et il vous a délivrés des ennemis qui vous environnaient, et vous avez habité en sécurité.12Puis, vous avez vu que Nachash, le roi des Ammonites, venait vous attaquer et vous m'avez dit: ‘Cela suffit. Il faut qu'un roi règne sur nous.’ Et pourtant l'Eternel, votre Dieu, était votre roi.13Voici donc le roi que vous avez choisi, que vous avez réclamé. L'Eternel a bien voulu établir un roi sur vous,14à condition que vous craigniez l'Eternel, que vous le serviez, que vous lui obéissiez, que vous ne vous révoltiez pas contre sa parole, mais que vous vous attachiez à l'Eternel, votre Dieu, vous et le roi qui règne sur vous.15Mais si vous n'obéissez pas à la voix de l'Eternel et si vous vous révoltez contre sa parole, la main de l'Eternel se portera contre vous, comme elle s'est portée contre vos ancêtres.16Attendez encore ici et regardez l'acte extraordinaire que l'Eternel va réaliser sous vos yeux.17Ne sommes-nous pas à l'époque de la moisson des blés? Je vais faire appel à l'Eternel et il enverra le tonnerre et la pluie. Sachez et comprenez alors combien vous avez eu tort aux yeux de l'Eternel de réclamer un roi.»18Samuel fit appel à l'Eternel et, le jour même, l'Eternel envoya du tonnerre et de la pluie. Tout le peuple éprouva une grande crainte vis-à-vis de l'Eternel et de Samuel,19et tout le peuple dit à Samuel: «Prie l'Eternel, ton Dieu, pour nous tes serviteurs, afin que nous ne mourions pas. En effet, nous avons ajouté à tous nos péchés le tort de réclamer un roi.»20Samuel dit au peuple: «N'ayez pas peur! Vous avez certes fait tout ce mal, mais ne vous détournez pas de l'Eternel et servez-le de tout votre cœur.21Ne vous détournez pas de lui, car cela reviendrait à suivre des choses sans valeur, qui ne peuvent apporter ni profit ni délivrance parce qu'elles sont elles-mêmes sans consistance.22L'Eternel n'abandonnera pas son peuple, et ce à cause de son grand nom, car il a décidé de faire de vous son peuple.23Je ne veux certes pas pécher contre l'Eternel en cessant de prier pour vous! Au contraire, je vous enseignerai le chemin bon et droit.24Seulement, craignez l'Eternel et servez-le fidèlement, de tout votre cœur. Voyez en effet quels actes extraordinaires il a accomplis parmi vous!25Si en revanche vous faites le mal, vous disparaîtrez, vous et votre roi.»